Translated from Bulgarian
WE ARE YOUNG WHILE OUR MOTHER IS ALIVE*
☦ Brothers and sisters (Fathers and teachers)
We are young while our mother is alive!
Yes, you monastic brothers and sisters and fathers – you will be forever young!
And yet there comes a time when we get smarter! Wiser. Or we just get old ...
Our beloved deceased want from us only one thing: [for us] to be good, to do good [things]! – Now, while we still can. And to not look after the evil one (on television and not only) – and say, "In this world one can get better off only with evil!"
Listen in to the voice of your dear deceased – they ARE CRYING: "Be good, do good!"
How do we manage to make compatible all the malevolence, malice and zeal (to fight against our brethren) with the inner voice of our conscience – (with the internal voice) of those better than us who we manage to recall (be that at a panakhida [memorial service], or in our sleep)? – How...
When we fathom our success by the malicious signs of the devil – "the god of the Phoenicians" –, we can only be embittered, "what are these youngsters driving all too costly cars?", "In life one can have success only by [using] fraud, by [using] swindle"... And we fail to sense how vile we are!!! How our stomach eats up our conscience!!!
But time passes, we are still as poor, a little sicker every next year – and still so stupid – for how long, I wonder?!?
We are doomed to get smarter. One day we'll clearly hear the inner voice calling us to do good, to redeem [old] sins, to OVERCOME THE HUMAN...
Can we start, – can everyone start – loving one's enemy? ... How does one become a victor on the "shameful" cross – and who is ashamed of his cross.
I fall short of turning this into a sermon, but I want you to hear that voice, to feel it – and I'm just thinking: AMEN!
And may God forgive!
[* 21 years wiser]
За БЪЛГАРСКИ виж ДОЛУ ☟
МЛАДИ СМЕ ДОКАТО Е ЖИВА МАЙКА НИ*
☦ Братя и сестри, (отци и учители)
Млади сме докато е жива майка ни!
Да, монашествующи братя и сестри и отци – вие ще сте вечно млади!
И все пак идва момент, когато поумняваме! Помъдряваме. Или само остаряваме...
Нашите обични покойници искат от нас едно-единствено нещо: да сме добри, да вършим добрини! – Сега, докато още можем. А не да гледаме по злия (по телевизия и не само) – и да си казваме: "В този свят само със зло можеш да се оправиш!"
Вслушайте се в гласа на скъпите ви покойници — те ВИКАТ: "Бъдете добри, вършете добро!"
Как успяваме да съвместим цялата злост, злоба и хъс (за борба срещу нашите събратя) със вътрешния глас на съвестта ни – (с вътрешния глас) на по-добрите от нас, които успяваме да си припомним (било на панахида, било на сън)? — Как...
Когато измерваме успехите си със злобните знаци на дявола – "бога на финикийците" –, можем само да се озлобим: "какви са тия младоци, които карат прескъпи коли?", "в живота се успява само с измама, с далавера"... И не усещаме колко сме низки!!! Как стомахът ни изяжда съвестта ни!!!
А времето минава, ние сме все така бедни, малко по-болни с всяка изминала година — и все така глупави – докога ли?!?
Обречени сме да поумнеем. Един ден ще чуем ясно вътрешния глас, който ни призовава да вършим добро, да изкупуваме (стари) грехове, да НАДМОГНЕМ ЧОВЕШКОТО...
Можем ли, — всеки ли може — да заобича врага си? ... Как се става победител на "срамния" кръст – и кой се срамува от кръста си.
Не мога да го обърна на проповед, но искам да чуете този глас, да го усетите — и само си мисля: АМИН!
И Бог да прости!
[* Поумнял с 21 г.]
