III /excerpt/
or opt at BOOK INVENTORY
...
Йеротей замълча,
наведе глава и само от време на време поглеждаше встрани. Мълчеше и Василе. Той
с удоволствие крачеше по пътя. Птици чуруликаха по клоните на дърветата, дрозд
пееше на една малка поляна.
Тъй вървяха те доста
дълго: работникът отпред, младият собственик отзад; когато изведнъж Йеротей
обърна към семинариста тъпото си лице.
- Видя ли? – попита
той и продължи напред.
Василе Мурешану достигна
работника и закрачи до него.
- Какво?
- Гората! – въздъхна
Йеротей.
- Че какво й е,
на гората? - попита Василе.
