Annunciation - Sergey Averintsev; Благовещение

 

Sergey Averintsev 

Annunciation

 

Water, settling, gives sediment

to the bottom, and the depth becomes clearer.

Between the bare, thoroughly washed walls,

where the floor is clay and the vault is low; in the shutter

between the four corners, where such silence

has settled that each thing

has regained its essence: where stone

is truly stone, in the hearth

fire is truly fire, in the tub

water is truly water, and in it there is

memory of the abyss, blessed by the Spirit, -

and the look will find nothing more, -

Vladimir Djambov books + Welcomer

between the bare walls, between the four corners,

the Virgin stands motionless at prayer.

Denial of everything that is flesh and blood; an end

to the flow of thoughts. Earthly feelings

must be silenced. To see and attend [listen],

to taste, and to smell, and to touch

the one, unchangeable in the variability

of days: faithfulness of God.

The Virgin stands motionless, hiding

Her face with a drooping veil,

hiding Her gaze from the world, and the world from Her gaze;

all life’s power is gathered in the mind,

and the whole mind is gathered in the prayer’s

one single word.

How frightened we would be

when we might touch such

concentration, not for a moment

allowing the mind to be distracted.

It would seem to us that this light

is death. Whoever has seen God will die -

this is the law for dust.

The forefather of people,

having tasted both the poison of sin and the shame of sin,

even in Paradise sought to hide himself,

placing Paradise between himself and God,

turning the creation of God into a bulwark

against God, perverting the meaning

given to the senses: to see everything

is an excuse not to see, to hear everything

is an excuse not to hear; and reason

replaces pre-thought with a pre-thought, fearing

to stop.

In vain did sages

teach about the adamant facets,

about the walls of fire, about the curvature

of space: that unknowable limit

that separates the earthly mind from God

is our inattention. Whenever

we may wish with all our will, immediately

it would be revealed how close God is. There’s

barely room enough to kneel.

But who can endure, the prophet asked,

the blazing fire? Who can endure the heat

of concentration? The innocent,

the prophet said. But even innocence itself,

ascends with an effort this

steepness.

Attention to the fact

that inaccessible to flesh, is, for the flesh,

the likeness of death. The thought is nailed,

and the earthly mind is crucified; and this is

the cross of attention. All life is enclosed

in a single point, just as in a burning spark,

everything is gathered in the heart, and life has

receded to it. From whitened fingers,

from the whole bodily composition,

life has departed - and has passed into prayer.

The well of God. The stream’s restrained,

and waters have settled. Primordial

purity : the depth is transparent to the bottom.

And what’s happened has happened:

between the bare walls, between the four corners,

he appeared, bypassing the door closed

without a sound, and as if stepping over

into our space from other depths,

unimaginable, willing himself

to be seen - the one whose name is: God's power.

He Who explained to the prophet the account of times

on the banks of the Tigris, appearing in a fiery

likeness. He Who spoke to the elder,

standing at the altar. God's power.

He was visible - in space, but giving space

a measure, like a plumb line and an axis,

carrying within itself the charters of them

that move the stars. He was visible

between the bare walls, between the four corners,

like a living crystal or like a pillar of fire.

And the word of power came onto the lips,

inevitable. And the power was

in the movement of the hands that imprinted the word.

He spake. He was addressing Her.

The courtesy of heaven: he called Her

by name. He called out to Her

by that earthly name that Her mother

called Her, cherishing in the cradle:

Mary! The way we call Her

in prayers: Oh Blessed Mary!

But the sound of that speech was strange to hearing:

not the babbling of lips, and tongue, and the palate,

in which there is so much moisture, no exhalation

from the depths of lungs, warmed up by the heat

of blood, and no noise from the bowels of the larynx,

but as if light had spoken;

the sound without flesh and without blood,

the lightest, which a star could call

a star with: "Rejoice, Mary!"

Speech sounded like a singing light:

"O Gracious One - the Lord is with You -

among women you are blessed -"

A courtesy of heaven? Mind, strengthen up: The one

Who created the heavens. As long as this message

is true, the Creator welcomes creation

through the Herald. Has really

time returned to the dawn of times

undefiled: the moment when the Creator

judged about His land: “Good

very good,” and the stars rejoiced? Where’s

the curse of earth? Where, you daughter of Eve?

And everything fell on the edge of the sword.

Oh, blade, that has pierced the mind

to the core. You who are called:

how do you know this is no temptation? How can yoo know

that it is not the yawning of an ancient abyss

that maddens thought? That this is no mockery

from outside the world, from without the edge

of the last ban?

How many pagan

virgins, in whose virginity – emptiness

of lovelessness, have been waiting

on proud towers for the guest from stars, so that he

warmed up their cold, mixing women's blood

with heavenly fire; from ages unto ages,

the servants of this evil sacrament, the brides

of non-existence, sat in the gates of Babylon;

and a rumor spread about the heights

of Hermon, where they went down

for strange marriages to men’s daughters

in glory to unearthly suitors,

wise, - and the flood punished

their ancient sin.

But here – another Virgin,

in whose purity is all the jealousy of all

the prophets

of Israel, all the fury of Elijah,

who tore apart the network of Astarte; the Virgin

who has grown up under the commandment of the one

that tells the faithful not to accept

the pagan delirium about the Bride

exalted. Has not the forbidden

been cut off forever?

But the Herald

had already spoken again, and his speech

was transparent, like the line

between the hardest stones, and so

instructively clear as to call the mind

out of its daze, subduing the trembling:

“Fear not, Mariam; You need not

be afraid, for mercy is great

to You from God».

Oh, no flattery: no word

about the starry glory: everything about God, only

about God. The soul is tested:

do you truly believe that God

is the All-Merciful? - and gives the answer:

truly! To the very depths:

verily! From the core of the heart:

verily! Like a baby crying,

the confusion of thoughts subsides, and peace

descends. He who is established in God,

let him not move. Oh, mercy, mercy,

how strong you are.

And again words sound

and the mind listens:

"You will conceive in thy womb,

And the Son will be born of You, and you

will give Him the name: Jesus – the Lord

saves."

The name of the power that thundered

in the days of Nun. Sun, stand up

over Gibeon and moon – over the valley

of Aialon!

“And He will be great,

and they will truly call Him the Son

of the Most High; and the Lord will give Him

the throne of David, His ancestor,

and He will reign over all the elect

people, and there will be no end

to his kingdom.”

No, oh, there is no end

to the open depth of light. The sun of truth,

longed for for ages, shall rise up

to rejoice the nations; the river of times

is turned backwards to return, and the kingdom

is restored in glory, as in the days

of the very beginning. Oh, glory, glory – gold

without admixture, without corruption: finally,

oh, finally, the Lord is the master

in His house, and the words of promise

come true. He comes – the One

whose name is wonderful: Youth, Branch - a thin

sprout that flourished, a royal shoot

from a noble root; about whom,

sometimes in riddles, and sometimes with unexpected

daring, from ages the message was carried by those

who were burned by the message; He, before Whom

in great fear they hide their faces –

the Six-winged -

But in the incredible

silence, the voice of the Lady Maiden

is clearly audible – the brittle sound of earth

over the unearthly abyss; and the words

flow – an icy and transparent current

of most sober moisture: Intelligible in silence,

between: bare walls, between four corners,

the question:

"How will this be, when I

know not man?"

- The voice of a person

before the steepness of everything that is

so incommensurable with a person. O vow

of modesty: does heaven observe

what man observes? Will not spare -

or will the Invisible will spare the will of the Virgin

and the choice of the Virgin? Oh, holy shutter of

the vow, kept in the narrowness of the bodily life

; oh, how he can resist

the immensity that borders

does not know? Instructed plea

for guidance: "how will this be?" -

The door to darkness is closed. What is God's,

only God shall reveal. He judged

for all the times: "My ways are not your

ways." The Lord's word is firm. The Mystery

will not be resolved by divinations. Not to those

who experience God's darkness, deceiving

themselves, suggesting their answer

to silence, whispering to the

abyss – to them who pray for an answer

with all tearful pain, with all their

undivided will, an answer is

given.

And the Herald speaks, and again

the Instructed One listens, forcing

the mind to silence :

“O Holy Spirit –

that living Fire, which at the dawn of times

the depths of virginity, it will come down on you;

and will receive You in His shadow, covering,

as it were, with the cover of the Tabernacle,

stretching the wings of the Shekinah over You,

inseparable from You, like the

Holy Pillar - in the nights, in the days -

was inseparable from Israel, like that glory

that illumined the newly built Temple

and became co-existent, once

entering into rest alone, so

the Most High shall bless you with the omnipotent power.

Oh, power. The one whose name is God's power

taught about the Power that gives a source

to any power. Will the Lord's word

be without power? Will strength fail exhausted

in the face of the unthinkable, as our thought

is exhausted?

The instructive word of the Herald

went on and on, and there

what was wonderful:

the angelic speech -

as if not a speech, but a beam, as if a star

that speaks – and what did it

proclaim now? What was the example

it used for preaching? A miracle – oh, but a miracle

mundane; for the hearing of the Virgin – a message

of the family, as from time immemorial it has been

conducted between people, in the cramped warmth

of the carnal, of tribal existence,

where women being married are waiting

for the birth of children, where for the barren

only tears are prepared. And the Virgin

of the family message in angelic lips

listened to the work of the power of God.

“Behold,

Elizabeth, your relative,

called barren, conceived

a son in her advanced years; and is

now in her sixth month of hopes.

A sign

so close to the Listening One, may it be

easier for Her to see: how everything

is possible for God – and something else: as an example

of humility – the bashfully concealed

by that old woman, cherished joy

in the shelter of silence

– drives away all ghosts,

all shadows, all semblances

of ancient temptation. The bewilderment

is gone, and the heart has become firm, as if

a city protected by the power of the Lord.

And what’s happened has happened:

as if an eligible witness, the Herald

listened, the heavens of heaven listened,

the underworld listened, when

the Virgin managed to utter

the only words that sound,

never ceasing, through the darkness of deaf and mute

times: “Behold the handmaid of the Lord;
be it unto me according to thy word. "

And the Angel departed from Mary.

 

 ---------------------------------------------------------------------

             БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Вода, уталожвайки се, отдава
дънни отложения, и дълбината прояснява.

Между голи, дочисто отмити стени,

където подът е глинен и сводът – нисък; в затвора

между четири ъгли, където отстоеше

такава тишина, че на всяко нещо

се възвръщаше съществеността: където камъкът

наистина е камък, в огнището

огънят - наистина е огън, във ваната

водата - наистина вода е, и в нея

има памет за бездната, осенена от Духа,–

но погледът не ще издири нищо,–

между голите стени, между четирите ъгъла

стои неподвижно на молитва Девата.

Отказ на всичко що е плът и кръв; предел

на течението на помисли. Трябва да замлъкнат

земните чувства. Да виждаш и да слушаш,

да вкусваш, помирисваш, и да докосваш

едничкото, неизменяемо в изменчивостта

на дните: Божията вярност.

Стои неподвижно Девата, с падащ

воал скрила лицето,

скривайки от света - взор, и света - от взора;

цялата сила на живота е събрана в ума,

и целият ум е събран в една-едничка дума

на молитвата.

Като ли ще се убоим, когато

бихме се докоснали до такава

съсредоточеност, нито за миг

не позволяваща на ума да се разсее.

Бихме си помислили, че тази светлина

е смърт. Който е видял Бога, ще умре, -

закон за пръстта.

Праотецът на хората,

като вкуси и отровата на греха, и срама на греха,

още в Рая искаше да се укрие,

да сложи Рая между себе си и Бога,

превръщайки Божието творение в бастион

против Бога, извращавайки смисъла

подарен на сетивата: да се вижда всичко -

предлог да не се вижда, да се чува всичко -

предлог да не се слуша; и разсъдъкът

заменя помисъла с помисъл, боейки се

да се спре.

Всуе мъдреците

учиха за диамантени фасети

за стени от огън, за кривизната

на пространството: този незнаен предел -

който отделя земния ум от Бога -

е нашето невнимание. Когато и

да ни се прииска с цялата си воля – веднага

би ни се разкрило колко близък Бог е. Едва

ще се намери място да преклоним коляно.

Но кой ще изтърпи, питаше пророкът,

палещия огън? Кой ще изтърпи жарта

на съсредоточеността? Неповинният,

каза пророкът. Но дори и самата невинност

с усилие се подига

по тази стръмнина.

Внимание към това,

че недостъпно за плътта е на плътта

подобието на смъртта. Мисълта е прикована

и разпънат е земният ум; и това е за вниманието

кръст. Цял живот заключена

в една точка като в горяща искра,

цялото сърце събрано е, и животът към него

се оттича. От побелелите пръсти,

от целия телесен състав животът

си е отишъл – и е преминал във молитва.

Божий кладенец. Струята е задържана,

и водите й са се утаили. Чистота

изначална: до дъно е прозрачна глъбината.

И свърши се що се свърши:

между голите стени, между четирите ъгъла

яви се, подминавайки вратата затворена

без звук и сякаш пристъпвайки

в нашето пространство от други глъбини,

невъобразими, сам давайки си воля

да види - този, чието име е: Божията сила.

Който изясняваше на пророка време-броенето

на брега на Тигър, явявайки се в огнено

подобие. Който говореше на стареца,

застанал до жертвеника. Божията сила.

Той бе видим – в пространството, но давайки
на пространството мяра като отвес и ос,

носейки в самите себе си устав, тези,

които се движат от звездите. Той бе видим

между голите стени, между четирите ъгъла,

като жив кристал или огнен стълб.

И Словото на властта беше на уста,

неотвратимото. И властта беше

в движенията на ръцете, запечатващи словото.

Той говореше. Той се обръщаше към Нея.

Учтивост на небето: той наричаше Я

по име. Той вика към Нея

с това земно име, с което майката

Я наричаше, лелеейки във люлката:

Мария! Така както ние Я наричаме

в молитвите: Благодатна Марио!

Но странен за слуха бе този звук на речта:

не брътвеж на устните, и на езика, и небцето,

в които има толкоз влага, и не издъх

от дълбините на белите дробове, сгрян

от кръвна топлина, и не шум от недрата на гърлото,–

но така сякаш светлината заговори;

звучене без плът и без кръв,

най-лекото, с каквото звезда звездата

би повикала: „Радвай се, Марио!“

Звучеше реч като че пееща светлина:

„О, Благодатна – Бог е с Теб –

Благословена Си между жените –“

„Учтивост на небето? Ум, засили се: Този,

Който е създал небесата. Доколкото тази вест

е правдива, чрез Вестителя Творецът

приветства творението. Може ли времето

да се е върнало назад към зората на неосквернените

времена: мигът, когато Създателят

е съдил за земята Своя: „Добро, твърде

добро“, – и ликуваха звездите? Къде е

проклятието за земята? Къде, дъще Евина?

И всичко легна на острието на меча.

О острие, което прониза Разума до

сърцевината. Ти, което си призвано:

как да познаеш, че това не е съблазън? Как да познаеш,

че това не е зиналата древна бездна

да безуми мисълта? Че това не е подигравка

извън пределите на света, извън границите

на последната забрана?

Колко деви

езически, в чието девство – пустотата

на безлюбие, са зачаквали звезден гост

на горделиви кули, така че той

да съгрее техния хлад, да смеси женската кръв

с огъня небесен; от века във век

седяха по портите на Вавилон

служанки на злото тайнство, невести

на небитието; и мълва мълвеше

за висините Ермонски, където ходеха

за странни бракове с дъщерите човешки

за слава на неземните женихи,

премъдри, – и потоп наказа

древния им грях.

Но тук е друга Дева,

в чиято чистота е всичката ревност на всички

пророци

на Израил, цялата ярост на Илия,

разкъсваща мрежата на Астарта; Дева,

възраснала под заповедта на този,

който повелява на верните: не приемайте

езическата лудост за превъзнесена

Невеста. Не завинаги ли отсечено е

забраненото?

Но Вестителят вече наново заговори, и речта

му бе прозрачна, точно като граница

между най-твърдия камък, и така

учително ясна, че да позове

ума от замайването, смиряване тръпненето:

„Не бой се, Мариам, Ти не бива

да се боиш, че велика е за Тебе

милостта от Бога“.

О, не ласкателство: ни дума

за звездната слава: всичко за Бога, само

за Бога. Изпитва се душата:

наистина ли вярваш, че Бог

е Всемилостивият? - и дава отговор:

наистина! До самите дълбини:

наистина! От сърцевината на сърцето;

наистина! Като бебешки плач,

стихва смутта на мислите, и се спуска

покой. Който е утвърден в Бога,

да не помръдва. О, милост, милост,

как си твърда.

И отново думи звучат

и умът внимава:

„Ти ще заченеш в утробата си

И Син ще се роди от Тебе, и ще Му дадеш

името: Иисус – Господ

спасява“.

Име на силите, които гърмяха

в дните Навиновски. Слънце, стани

над Гаваон и луна – над дола

Еалон!“

„И Той ще бъде велик

и правдиво ще го нарекат Син

на Всевишния; и Господ ще Му даде

престола на Давид, Негов прародител,

и Той ще се възцари над целия избран

народ, и царството Му

не ще има край.“

Не, о, няма край

на пробойната дълбина светлината. Слънцето

на правдата, чакано отвека, ще възстане

да възрадва народите; наобратно е
обърната реката на времето, и царството

е възстановено в слава, както в дните

изначални. О, слава, слава – злато,

без примеси, без повреди: най-накрая,

о, най-накрая Господ във Своя дом

е хазяин, и сбъдват се словата

обещани. Той идва - Този,

чието име е чудно: Отрок, Отрасъл - цъфтяща

тънка издънка, царствено стебло

от благороден корен; за Когото

понякога с порой загадки, а понякога с неочаквано

дръзновение от века вест носеха

изгаряните от вестта; Този, пред Когото

с велик страх скриват лицата си

Шестокрилите –

Но в тишина

неимоверно ясен е гласът

на Отроковицата – чупливият звук на земята

над бездната неземна; и думите

текат – студен и прозрачен поток

на претрезвената влага: Внятен в тишината:

между голите стени, между четирите ъгъла

е въпросът:

„Как ще бъде това, като Аз

не познавам мъж?“

– Глас на човек

пред стръмнината на всичко, което с човека

е така несъизмеримо. О, обет

за срамежливост: Вижда ли небето,

туй що човек вижда? Ще пощади ли –

или не Незримата воля на Девата

и избора на Девата? О, свят затвор

на обета, съхраняван в теснотата на телесния

живот; о, как той ще устои

пред безмерността, която не знае

граници? Наставлявана с молба

за наставление: „Как ще бъде това?“ –

Затворена е вратата към мрака. Туй що е Божие

сал Бог ще разкрие. За всички времена Той

е съдил: „Моите пътища - не са ваши

пътища.“ Господното слово е твърдо. Тайната

не ще се разреши с гадания. Не за онези,

които изпитват Божия мрак, сами

лъжейки себе си, подсказвайки свой отговор

на безмълвието, нашепвайки

на бездната, – тям, които за отговор

се молят с цялата слъзна болка, с цялата си

неразделена воля, подава се

отговор.

И Вестителят говори, и отново

се вслушва Наставляваната, ума Си

принуждавайки да замълчи:

„Дух Свети –

тоя Огън жив, що в зората на времената

витаеше над бездната, от небитието

твар извиквайки, възгрявайки водите

на девствената глъбина, – ще се спусне върху Тебе,

и ще Те приеме в Своята сянка, укривайки

като с покров на Скинията, простирайки

крилата на Шехина над Тебе,

неразделна от Тебе, тъй както Стълбът

свят – и в нощи, и във дни – неразделен

бил от Израил, тъй както оная слава,

що осияла новоиздигнатия Храм

и станала съприсъщна, след като едничкият

влязъл във покой – така Тебе да те осени

всезиждащата сила на Всевишния".

О, сила. Тоя, чието име е Божия сила

учеше за Силата, що дава източника

на всяка сила. Нима думата Господня

без сила ще остане? Силата ще изнемогне ли

пред немислимото, както мисълта ни

изнемогва?

Учителното слово на Вестителя продължаваше,

и продължаваше – и ето,

което беше чудно:

ангелската реч –

сякаш не реч, а лъч, сякаш звезда,

коя говори: – и какво възвещаваше

тя сега? Какъв пример вземаше

за проповед? Чудото – о, но чудо

житейско; за слуха на Девата – вест

семейна, що от незапомнени времена се води

между хората, в стеснена плътска

топлина, на родовото битие,

където жените с участ на омъжени очакват

раждането на дечица, където за безплодните

сал сълзи са приготвени. И Девата

за семейна вест в ангелските уста

внимаваше – причината за Божията сила.

„Ето

Елисавета, Твоя сродница,

наричана неплодна, тя зачена

син на преклонни години, и е вече

в шестия си месец на надежди.“

Знак

тъй близък за Внимаващата, да Й бъде

по-лесно да види: как за Бога всичко

е възможно – и още нещо: като пример

за смирение – срамежливо прикривано

от тази старица, закътано в тишината на

лелеяната радост – прогонва всички

призраци, всички сенки, всички подобия

на древната съблазън. Недоумението

липсва, и сърцето стана твърдо, сакаш

град ограден от силата Господня.

И свърши се що се свърши:

сякаш свидетел правомощен, Вестителят

слушаше, слушаше небето на небесата,

слушаше преизподнята, когато

Девата успя думи да произнесе

единствените, що звучат, навеки

незамлъкващи, през тъмата на глухонеми

времена: „ето рабинята Господня;

нека ми бъде по думата ти".

И ангелът си отиде от Мaрия.

 ---------------------------------------------------------------------

 

     Сергей Аверинцев

Благовещенска песен

 

Ангел застана пред Гедеон
и му каза: “Господ е с теб!

Той те води по път неизвестен,
и верността Му е вовеки.

За теб ще яви чудо,
знамение на Своята правда:

небесни роси ще се спуснат,
ще нахранят руното на камъка.

Той те води по път неизвестен,
Той те води по пътя на вярата.

Не сред воините е спасението,
не в голямото множество на войната:

с триста лочещи вода
ти ще смъкнеш гордите и силните,

и вразите ще тръпнат от вопъла:
“Меч Господен и на Гедеон!”

Ангел застана пред Благодатната
и Й каза: “Господ е с Тебе!

Той те води по път неизвестен,
Той те води извън вси предели.

За Теб ще яви чудо,
знамение на Своята сила:

небесни роси ще се спуснат,
над руното на Твоето Девство.

Не в гръм и тръбен глас,
но тихо, като роса на трева,

ще се спусне над Тебе действието на Духа,
ще Те осени Всевишната сила.
У Бога всичко е възможно,
и милостта Му е по-широка от небето,

милост по-висока от съзвездията,
милост по-дълбока от преизподнята,

милост – без мяра и предел,
но вмести я в Твоето сърце.

Както от века твърдяха Пророците,
пееха боговещите Жени,

Дева ще зачене в утробата,
Син ще роди Отроковицата.

Сбъдват се древните обещания,
дума по дума се сбъдват!

Ти ще Му наречеш име,
като вест за вечно спасение;

ще приеме Той престола Давидов,
царството в народа на верните;

земните царе ще изнемогват,
но царството Му е вовек.

Не в злато и сребро е богатството,
не в коня и конника – силата:

Тръстика счупена Той не ще сломи,
що пуши луната не ще угаси,

като овца, ще тръгне на заколение,
не ще отвърже устата Си, като агнец, -

и ще потръпне мощта Абадонова
пред кротостта Му страшна;

и ще се преклони всяко колено
небесно, земно и от преизподнята

о името на Твоя Син,
Лъва от коляното Юдино”.

 

 

 ---------------------------------------------------------------------

 

Sergey Averintsev
Annunciation Song

 

An angel appeared to Gideon
and said to him, “The Lord is with you!

He leads you on an unknown way,
and His faithfulness is forever.

He will show you a miracle,
a sign of His truth:

heavenly dews shall descend,
to nourish the fleece on the stone.

He leads you on an unknown way,
He leads you on the way of faith.

Salvation’s not amongst the warriors,
not in the great host of war:

with three hundred lapping water up
you’ll bring down the proud and the strong,

and the enemies will tremble from the cry:
“The sword of the Lord and of Gideon!”

An angel appeared to the Blessed One
and said to Her: “The Lord is with You!

He leads You on an unknown way,
He leads You beyond all limits.

He shall show you a miracle,
a sign of His power:

heavenly dews shall descend
on the fleece of Your Virginity.

Not in the thunders and trumpeting voice,
but quietly, like dew on grass,

the action of the Spirit shall come upon You,
the power of the Most High shall bless you.
Everything is possible with God,
and His mercy is wider than the sky,

mercy is higher than the constellations,
mercy is deeper than hell,

mercy is without measure or limit,
but fit it in Your heart.

As the Prophets have for ages said,
the divine Women sang,

A Virgin shall conceive in the womb,
the Maiden will give birth to the Son.

Ancient promises come true,
word to word they do!

You shall call His name
as a message of eternal salvation;

He shall take the throne of David,
the kingdom among the faithful people;

the kings of the earth shall fail,
but His kingdom is forever.

Wealth is not in gold and silver,
strength is not in horse and rider:

He shall not crack down a broken cane,
moon shall not quench what’s smoking,

like a sheep He’ll go to slaughter,
He’ll not open His mouth, like a lamb,

and the power of Abaddon shall tremble
before His terrible meekness;

and every knee shall bow
of celestial, of earth and of hell

in the name of Your Son,
the Lion of the tribe of Judah."