Житие на
преподобните наши отци Симеон, юродив заради Христа, и Иоан, негов сподвижник
В дните на
благочестивия цар Иустиниан, когато христолюбивите люде се стичали в светия
град Иерусалим на празника Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен,
по Божий промисъл дошли двама младежи от Сирия в Иерусалим за поклонение на
честното дърво на Кръста. Името на единия било Иоан, а на другия - Симеон; и
двамата били знатни и богати.
По това
време Иоан бил на 24 години; той имал млада жена и живеел при възрастния си
баща, а майка му вече била починала; Симеон бил още ерген и имал само майка,
вдовица на 80 години. Двамата младежи, произхождащи от една страна и сдружили
се помежду си в Христовата любов, прекарали заедно в Иерусалим много време,
обхождайки и покланяйки се на светите места. Когато, връщайки се у дома, се
спускали в Иерихонската долина, като вървели в подножието на планината, и
минавали край града по бреговете на свещената река Иордан, видели манастири.
Тогава Иоан се обърнал към Симеон и попитал: