21 years wiser /Be good, do good!/

Translated from Bulgarian

WE ARE YOUNG WHILE OUR MOTHER IS ALIVE*

☦ Brothers and sisters (Fathers and teachers)

We are young while our mother is alive!

Yes, you monastic brothers and sisters and fathers – you will be forever young!

And yet there comes a time when we get smarter! Wiser. Or we just get old ...

Our beloved deceased want from us only one thing: [for us] to be good, to do good [things]! – Now, while we still can. And to not look after the evil one (on television and not only) – and say, "In this world one can get better off only with evil!"

Listen in to the voice of your dear deceased – they ARE CRYING: "Be good, do good!"

How do we manage to make compatible all the malevolence, malice and zeal (to fight against our brethren) with the inner voice of our conscience – (with the internal voice) of those better than us who we manage to recall (be that at a panakhida [memorial service], or in our sleep)? – How...

When we fathom our success by the malicious signs of the devil – "the god of the Phoenicians" –, we can only be embittered, "what are these youngsters driving all too costly cars?", "In life one can have success only by [using] fraud, by [using] swindle"... And we fail to sense how vile we are!!! How our stomach eats up our conscience!!!

But time passes, we are still as poor, a little sicker every next year – and still so stupid – for how long, I wonder?!?

We are doomed to get smarter. One day we'll clearly hear the inner voice calling us to do good, to redeem [old] sins, to OVERCOME THE HUMAN...

Can we start, – can everyone start – loving one's enemy? ... How does one become a victor on the "shameful" cross – and who is ashamed of his cross.

I fall short of turning this into a sermon, but I want you to hear that voice, to feel it – and I'm just thinking: AMEN!

And may God forgive!

[* 21 years wiser]

За БЪЛГАРСКИ виж ДОЛУ  ☟

МЛАДИ СМЕ ДОКАТО Е ЖИВА МАЙКА НИ*

☦ Братя и сестри, (отци и учители)

Млади сме докато е жива майка ни!

Да, монашествующи братя и сестри и отци – вие ще сте вечно млади!

И все пак идва момент, когато поумняваме! Помъдряваме. Или само остаряваме...

Нашите обични покойници искат от нас едно-единствено нещо: да сме добри, да вършим добрини! – Сега, докато още можем. А не да гледаме по злия (по телевизия и не само) – и да си казваме: "В този свят само със зло можеш да се оправиш!"

Вслушайте се в гласа на скъпите ви покойници — те ВИКАТ: "Бъдете добри, вършете добро!"

Как успяваме да съвместим цялата злост, злоба и хъс (за борба срещу нашите събратя) със вътрешния глас на съвестта ни – (с вътрешния глас) на по-добрите от нас, които успяваме да си припомним (било на панахида, било на сън)? — Как...

Когато измерваме успехите си със злобните знаци на дявола – "бога на финикийците" –, можем само да се озлобим: "какви са тия младоци, които карат прескъпи коли?", "в живота се успява само с измама, с далавера"... И не усещаме колко сме низки!!! Как стомахът ни изяжда съвестта ни!!!

А времето минава, ние сме все така бедни, малко по-болни с всяка изминала година — и все така глупави – докога ли?!?

Обречени сме да поумнеем. Един ден ще чуем ясно вътрешния глас, който ни призовава да вършим добро, да изкупуваме (стари) грехове, да НАДМОГНЕМ ЧОВЕШКОТО...

Можем ли, — всеки ли може — да заобича врага си? ... Как се става победител на "срамния" кръст – и кой се срамува от кръста си.

Не мога да го обърна на проповед, но искам да чуете този глас, да го усетите — и само си мисля: АМИН!

И Бог да прости!

[* Поумнял с 21 г.]

The 4 Powers of the Soul from 'Athonite Talks' 4-те СИЛИ НА ДУШАТА

4-те СИЛИ НА ДУШАТА

По учението на нашите богоносни отци, силите на душата са четири: воля, разсъдък, мъжество и справедливост.

Те се раждат в така наречената ТРИчастност на душата, а именно: в разумната част, в раздразнителната и в пожелателната.

Волята е заета да привежда в движение раздразнителната част, разсъдъка и разума, да подбужда към правилно съждение и трезвение разумната част. Справедливостта направлява пожелателната част на душата към добродетелите и към Бога.

И накрая, мъжеството подрежда петте сетива в техните разумни движения.

(из „Атонски беседи" –
„7. Свойства и сили на човешката душа"
старец Иосиф Ватопедски,
отговори на въпроси на поклонници.
славянобългарски манастир
„Св. Вмчк. Георги Зограф:
©, Света Гора, Атон, 2005 г. )

Отцы пустынники и жены непорочны... Desert Fathers and Virtuous Women...

Sourced

Михаил Нестеров,
1933 г.:

Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;
Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста
И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.
Но дай мне зреть мои, о боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.

1836 г.
А.С. Пушкин

"THE EREMITES OF OLD"

The eremites of old, all of the world unspotted,

That they might reach the heights to holy saints allotted,

That they might fortify the heart against life's stress,

Composed such prayers as still comfort us and bless,

But none has ever stirred in me such deep emotions

As that the priest recites at Lententide devotions;

The words which mark for us that saddest season rise

Most often to my lips, and in that prayer lies

Inscrutable support when I, a sinner, hear it:

"Oh, Lord of all my days, avert Thou from my spirit

Both melancholy sloth and poisonous love of power,

That secret snake, and joy in gossip of an hour.

But let me see my sins, O God, and not another's,

Nor sit in judgment on the lapse that is my brother's,

And quicken Thou in me the breath and being of

Forbearance and of meekness, chastity and love."

1836
Alexander Pushkin