Holy Thursday 2017

Archim. (Elder) Cleope Illie Romania's Wonderworker

Великий старец Клеопа Илие, Румынский чудотворец

архимандрит Клеопа Илие

Признание [74]

Ты прошел по жизни, преследуемый ищейками,

Часто уверявшими тебя, что и они «добрые румыны».

Ты скрывался в яме в зеленом лесу,

Надеясь, что сатана не отыщет твой след.

Но был схвачен, и подонок полковник со своими прихвостнями

Бил тебя не переставая, чтобы ты замолчал.

Но ты стойко перенес все,

И они не смогли заградить тебе уста.

И ты учил неустанно множество людей,

Говоря им, что только Бога нужно слушать.

Ты говорил о святых, претерпевших мучения

И принесших себя в жертву за веру.

Ты говорил об Отечестве и доблестных людях,

Ставших бессмертными.

Ты говорил о святых, за веру прошедших

Через пытки и стяжавших победу.

Но пришло время, и тебя, старого и больного,

Оставили силы твои и покинули.

Ты теперь далеко-далеко, на небе среди святых,

И поминают тебя каждый день сотни священников.

Ты оставил мир сей, лежащий в грехе, и ушел туда,

Где тебе подобает быть.

Но мы чувствуем твое присутствие здесь, среди нас,

Рядом с несчастными и обездоленными.

Мы все желаем тебе Царства Небесного

И говорим тебе спасибо

За все, что ты нам дал.

На пригорке, у креста, у священной могилы

Мы все помолимся и поклянемся,

Что будем следовать тому, чему ты учил нас, и каяться,

И все вместе признаёмся тебе, что очень любим тебя.

Генерал воздушного флота в отставке

Василе Иоанн

_______________________

[74] - В оригинале текст написан четверостишиями.

The Unknown Soldier's Patent Leather Shoes, a 1979 BG movie, (EN subs - have been lost...)

The Unknown Soldier's Patent Leather Shoes, 1979

ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ

T A L M A C H

so much and simple

О. Серафим (Роуз) -
Собрание творений /папка/

THE FUTURE OF RUSSIA AND THE
END OF THE WORLD /archived/

Іером. Серафимъ (Роузъ) († 1982 г.).
ДУША ПОСЛѢ СМЕРТИ. СОВРЕМЕННЫЕ «ПОСМЕРТНЫЕ» ОПЫТЫ ВЪ СВѢТѢ УЧЕНІЯ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ.
(Пер. съ англ., съ прилож. разсказа блаж. Ѳеодоры о мытарствахъ. М., 1991).

...

Архим. Кипріанъ, 
игуменъ монастыря св. Кипріана и Іустины (Фили, Греція). 
ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ.

При семъ посылаю Вамъ разсказъ извѣстнаго мнѣ человѣка, который умеръ и ожилъ. Полагаю, что онъ окажется интересенъ Вамъ какъ примѣръ для Вашей серіи статей.

Около четырехъ лѣтъ тому назадъ намъ позвонили съ просьбой пріобщить Св. Тайнъ одну пожилую женщину, вдову, живущую въ пригородѣ Аѳинъ. Она была старостильница, и, будучи почти совсѣмъ прикована къ постели, не могла бывать въ церкви. Хотя обычно мы не совершаемъ такихъ требъ внѣ монастыря и направляемъ людей къ приходскому священнику, тѣмъ не менѣе въ этомъ случаѣ у меня было какое-то чувство, что я долженъ идти, и, приготовивъ Св. Дары, я отправился изъ монастыря. Я обнаружилъ больную лежащей въ бѣдной комнаткѣ: не имѣя своихъ средствъ, она зависѣла отъ сосѣдей, которые приносили ей ѣду и другія необходимыя вещи. Я поставилъ Св. Дары и спросилъ ее, хочетъ ли она въ чемъ-нибудь исповѣдаться. Она отвѣтила: «Нѣтъ, за послѣдніе три года на моей совѣсти ничего нѣтъ, что уже не было бы исповѣдано, но есть одинъ старый грѣхъ, о которомъ я хотѣла бы разсказать Вамъ, хотя и исповѣдовала его многимъ священникамъ». Я отвѣтилъ, что если она уже исповѣдовала его, ей не слѣдуетъ дѣлать этого снова. Но она настаивала, и вотъ что она мнѣ разсказала.

Когда она была молода и только что вышла замужъ, лѣтъ 35 тому назадъ, она забеременѣла въ тотъ моментъ, когда ея семья была въ очень тяжеломъ денежномъ положеніи. Остальные члены семьи настаивали на абортѣ, но она отказалась наотрѣзъ. Все же, въ концѣ концовъ, она противъ своей воли поддалась на угрозы свекрови, и операція была сдѣлана. Медицинскій контроль подпольныхъ операцій былъ очень примитивнымъ, въ результатѣ чего она получила серьезную инфекцію и черезъ нѣсколько дней умерла, не имѣя возможности исповѣдать свой грѣхъ.

Въ моментъ смерти, а это было вечеромъ, она почувствовала, что душа ея отдѣляется отъ тѣла такъ, какъ обычно это описываютъ: душа ея оставалась поблизости и смотрѣла, какъ тѣло обмываютъ, /с. 192/ одѣваютъ и укладываютъ въ гробъ. Утромъ она послѣдовала за процессіей въ церковь, наблюдала за отпѣваніемъ и видѣла, какъ гробъ поставили на катафалкъ, чтобы отвезти его на кладбище. Душа какъ бы летала надъ тѣломъ на небольшой высотѣ.

Вдругъ на дорогѣ появились два, какъ она описывала, «дьякона» въ блистающихъ стихаряхъ и ораряхъ. Одинъ изъ нихъ читалъ свитокъ. Когда автомобиль приблизился, одинъ изъ нихъ поднялъ руку, и автомобиль замеръ. Шоферъ выбрался, чтобы посмотрѣть, что случилось съ моторомъ, а тѣмъ временемъ ангелы начали бесѣдовать между собой. Тотъ, который держалъ свитокъ, содержавшій, несомнѣнно, списокъ ея грѣховъ, оторвался отъ чтенія и сказалъ: «Жаль, въ ея спискѣ есть очень тяжелый грѣхъ, и она предназначается аду, потому что не исповѣдала его». «Да, — сказалъ второй, — но жаль, что она должна быть наказана, потому что она не хотѣла этого дѣлать, а ее заставила ея семья». «Очень хорошо, — отвѣтилъ первый, — единственное, что можно сдѣлать — это отослать ее обратно, чтобы она могла исповѣдовать свой грѣхъ и покаяться въ немъ».

При этихъ словахъ она почувствовала, что ее тащатъ обратно въ тѣло, къ которому она въ этотъ моментъ чувствовала неописуемое отвращеніе и омерзеніе. Спустя мгновеніе, она очнулась и начала стучать изнутри гроба, который былъ уже закрытъ. Можно вообразить послѣдовавшую за этимъ сцену.

Выслушавъ ея исторію, которую я изложилъ здѣсь вкратцѣ, я преподалъ ей Св. Причастіе, и ушелъ, славя Бога, даровавшаго мнѣ услышать это. Поскольку это касается исповѣди, я не могу разгласить ея имени, но могу сообщить, что она все еще жива. Если Вы считаете, что эта исторія можетъ быть полезна другимъ, то Вы имѣете мое безоговорочное разрѣшеніе на ея опубликованіе. 

Примѣчанія: 
[1] Переведено изъ издаваемаго авторомъ журнала Catkches Orthodoxe, т. VIII, № 26, стр. 74-84. 
[2] Св. Исаакъ Сиринъ. 
[3] Въ гл. 2 этой книги мы говорили объ ученіи блаж. Августина, что обычно только святые имѣютъ возможность общаться съ живущими, а обычные грѣшники заключены въ аду и не могутъ выходить. Однако, бываетъ, какъ и въ данномъ случаѣ, что Богъ съ какой-то опредѣленной цѣлью, позволяетъ и душѣ изъ ада являться живымъ. Подобныя явленія собраны въ книгѣ «Вѣчныя тайны за гробомъ». Какъ пишетъ блаженный Августинъ: «Сами мертвые не могутъ вмѣшиваться въ дѣла живыхъ» («Попеченіе о мертвыхъ», гл. 16), и являются живымъ только по особому Божьему соизволенію. Тѣмъ не менѣе, остается вѣрнымъ и то, что такія явленія очень рѣдки и что большинство явленій «умершихъ», особенно вызываемыхъ черезъ посредство медіумовъ, суть продѣлки бѣсовъ, маскирующихся подъ умершихъ. 

...

Transl. from Russian, Jun 2021

Hierom. Seraphim (Rose) († 1982).
SOUL AFTER DEATH. 
Modern "postmortal" experiences in the holy studies of the Orthodox Church.
(Translated from English, with the attachment of the story of Blessed Theodora about the ordeals. M., 1991).

...

Archim. Cyprian,  abbot of the monastery of St. Cyprus and Iustina (Fili, Gretsiya). RETURNING FROM THE DEAD IN MODERN Greece.

A t that, I am sending you a narration by a man I know who died and came back to life. I believe that it will be of interest to you as an example for your series of articles.

About four years ago, we received a call with a request to communicate the Holy Mysteries to an elderly woman, a widow living in the suburb of Athens. She was an old-calendarist, and, being almost completely bedridden, could not go to church. Although we usually do not perform such requests outside the monastery and [rather] send people to the parish priest, however, in this case, I had a certain feeling that I had to go, and having prepared the Holy Gifts, I left the monastery. I found a sick woman lying in bed: not having her own means, she depended on neighbors who brought her food and other necessary things.I placed the Holy Gifts and asked her if she wanted to confess something. She replied: "Well, over the past three years I have nothing on my conscience that would not have been confessed, but there is one old sin that I would like to tell you about, although I have confessed it to many priests." I said that if she had already confessed him, she should not do it again. But she insisted, and this is what she told me.

W hen she was young and had just married, 35 years ago, she got pregnant at a moment when her family was in a very grave financial situation. The other members of the family insisted on an abortion, but she refused outright. Nevertheless, in the end, she succumbed to the threats of her mother-in-law against her will, and the operation was done. Medical control of the clandestine operations was very primitive, as a result of which she received a serious infection and a few days later she died, unable to confess her sin.

At the moment of death, and that was in the evening, she felt that her soul was separating from the body the way it is usually described: her soul stayed nearby and watched how the body was washed, / s. 192 /  dressed and put in a coffin. In the morning she followed the procession to the church, watched the burial chanting and saw how the coffin was put on the hearse to take it to the cemetery. The soul, as it were, was flying over the body at a low altitude.

S uddenly there appeared on the road two, as she described, "deacons" in shining sticharions and orarians. One of them read a scroll. When the car approached, one of them raised his hand and the car froze. The driver got out to see what happened to the motor, and in the meantime the angels began discussing with each other. The one who was holding a scroll, which undoubtedly contained a list of her sins, tore off from reading it and said: "It's a pity, there is a very heavy sin on her list, and she is meant for hell because she has not confessed it." “Yes,” said the second, “but it's a pity that she should be punished, because she didn't want to do this, but her family forced her.” “Very well,” the first responded, “the only thing that can be done is to send her back so that she can confess her sin and repent of it.”

U pon these words she felt she was being pushed back into the body, to which at that moment she felt an indescribable disgust and loathing. A moment later she woke up and began knocking from the inside of the coffin, which was already closed. One can imagine the scene following this.

H aving heard out her story, which I put out in brief here, I delivered to her the Holy Comunion and departed –– glorifying God, Who vouchsafed me to hear this. As far as confession is concerned, I cannot divulge her name, but I can report that she is still alive. If you think that this story may be useful to others, then you have my unconditional permission to publish it.

 

Note:

[1]  Translated from the journal Catkches Orthodoxe, published by the author, vol. VIII, no. 26, pp. 74-84.

[2]  St. Isaac Sirin.

[3]  In  Ch. 2 of  this book, we talked about learning blessed. Augustine, that usually only saints have the opportunity to communicate with the living, and ordinary sinners are imprisoned in hell and cannot go out. However, it happens, as in this case, that God, with a certain purpose, allows souls from hell to appear alive. Such phenomena are collected in the book "Eternal secrets behind the grave." 
 As Blessed Augustine writes: “The dead themselves cannot squeeze into the soul of the living” (“Care for the dead”, ch. 16), and are alive only by God's special will. However, it remains true that such phenomena are very rare and that most of the phenomena of the "dead", especially those caused through the medium, are the essence of prodding demons masquerading as the dead. 

...

You - and God tête-à-tête

T A L M A C H

so much and simple

Каква е разликата между това да си говориш сам със себе си

и да говориш с Бог?

Ти си бог!

Бог ли си?

Ти - и Бог?

1 - Себе си можеш да излъжеш - макар да се ласкаем, че уж било трудно...

   - Бога - не!

2 - Не можеш сам да дадеш съвет на себе си (подобно на барон Мюнхаузен)

   - всеки друг - може - ако го допуснеш до сърцето си...

(((Може би косата ти е по-издръжлива от съвестта ти?!? Представи си!)))

3 - 40 дни в пустинята са такава хубава метафора на 40 години в нашия динамичен пустинен свят! 

   - Бог ги издържа/премина - и не само Бог! 

(((Когато си на 56 г - сякаш и ти ги издържа/премина - но остана ли същия?!?*))) 

4 - Идеята, че можеш сам да се научиш, сам да научаваш - и сам да си преподаваш... не звучи съвсем достоверно

   - но пък няма и друг начин да се научиш на нещо освен САМ - сам да го поискаш/да се потрудиш/да се надяваш на помощ отвън (не на шестица от тотото - а на изтъркани от пясъка на пустинята подметки...)

5 - И толкова да се изучиш, че да преподаваш и на другите/да им оставиш запис/написан завет... (на вятъра - или на завет?) - ЗАВЕТ за какво - освен послушание ВЪВ ВЯРА!

   - Бог ни учи всички - Той не е извън нас, а в сърцето ни! Но Той е и в сърцето на човека-наш враг! И пак ни учи - не ни наказва - о-о-о колко награди берем ежедневно...

6 - И сами си говорим; и ставаме нечии врагове - и ставаме врагове на самите себе си - защото се отказваме да мислим/чувстваме/виждаме/чуваме/(пред-)усещаме/се опиваме... (от божественото в себе си) - да разбираме/прощаваме/допускаме/допозволяваме (мога ли сам на себе си да кажа : "Допусни, че съм прав, за миг!"? - Не - аз ЗНАЯ, че съм прав - но ако зная и че съм грешен - т.е. ГРЕША, значи - не съм прав! И това също го зная - и не е въпрос на моята воля - нито на моето изволение/щение/желание/копнеж/надежда - а на моята Надежда за Мъдрост с Вяра в Любовта) - ГРЕША! 

   - Един Бог е безгрешен...

   - Един Бог е всемилостив... (че с такива като нас може ли да не е Такъв!)

   - всепрощаващ...

   - Той обича творението си (нали сме Негово подобие - това ни говори тонове!)

   - и не наказва - а води и разкрива на своите... (не на Неговите Си - и не на угодилите Му - а на тия, успели да прозрат през завесата на мътното ни 'огледало' - и преборили се с анти-Христа/демона на 21-ви в. - парите [които не купуват щастие/здраве/приятели - а само отрови (ядове) и капани]

   - и дори не ни съди - поне все още не! 

   - а ни явява чудеса ежедневно и ежеминутно!

7 - Замълчи...
   - чуй как говори Бог и Божието! 

(О-о-о - значи си се научил на нещо! все пак...)

4 октомври 2017 г.

* 

всичко важно е едва след края!

The source / книга

GOD's 20171001 The

T A L M A C H

so much and simple

БОЖИЕ 20171001 ТО

List of photos' names: 

ИБМ Молченская

Икортский монастырь близ Гори

часовня Казанской иконы Божьей Матери - все, что осталось от Казанского собора в Вязниках

В 2000 году Минусинский Сретенский кладбищенский храм ---
выгорел и в настоящее время не действует, фото 2006 года

Владимирский храм, Оптина Пустынь

Церковь Троицы Живоначальной - Рамешки - Рамешковский район - Тверская -------
область, восстанавливается, фото ноябрь 2014 года

Казанский собор в Вязниках, фото 1910 года

ИБМ Старорусская

сщмч. Амфилохий Скворцов в лагере

ИБМ Целительница

/left to right; top to bottom - smile and pardon/

Sourced (gratefully)

7 by 7 Cyrillic I ponder much and the foundation of my creativity [work] is the Most-High Source always.

T A L M A C H

so much and simple

Аз пък ще гледам към Господа,         Therefore I will look unto the LORD;

ще се уповавам на Бога на моето спасение:       I will wait for the God of my salvation:

Бог мой ще ме чуе.                                   my God will hear me.

Михей 7:7                                                      Micah 7:7

В квадрат 7 на 7

Първи ред:
– Аз Бога познавам, говоря добро, значи существувам.
Втори ред:
– Животът изобилства на Земята, когато истината вселенска е в единение с Бога.
Трети ред:
– За всички мислещи хора само Той (Бог) изрича покой.
Четвърти ред:
– Словото, утвърдено свише, призовава уверенно да се държат устоите на мъдростта на доброто за завършване на пътя към присъединяване към хармонията за ново начало.
Пети ред:
– Защитата на границите нашата земя и растеж обеспечават Божие покровителство, и нашето единство.
Шести ред:
– Хармоничното развитие и потенциалът за растеж за моя род и за мен, как негова част, зависи от Всевишния източник и от историята на рода.
Седми ред:
– Смисълът на живота е в стремеж за усъвършенствуване на духа и душата до пълното съзряване в съвършена личност във вечността.

Вертикално 1-ва колонка:
– Моят живот е като мисъл, облечена в звук, стремящ се към хармония, най-малката частица на разума във Вселената.
2-ра колонка:
– Бог создава около хората твърда граница и ги направлява към самоъсъвършенстване.
3-та колонка:
– Познаването на Земята и размишлението за него призовават покой на духа на нашия род (народа).
4-та колонка:
– Да се говори истината е наша традиция, наша защита, част от нашата душа. (В какво е силата, брате? – В Правдата!)
5-а колонка:
– Благото на Вселената е в това, че Бог Творец уверено и твърдо твори растеж на всичко за пълного съзряване на семената.
6-а колонка:
– Същността на битието на човешкото общество е в мира, покоя, равновесието, хармонията, единството с Всевишния Източник за съвършена душа.
7-а колонка:
– Съществуващият небесен Источник носи в нашия свят и началото на всичко и растеж на всичко, и опит на хората с времето.

Диагонал отгоре надолу и отляво надясно:
– Аз много размишлявам и основание на моето творчество е всевишният Източник винаги.

Nativity of Christ with three Wise men
Balthazar, Gaspar (Casper), and Melchior bringing the gifts - detail

In a square 7 by 7

First row:

— I know God, I speak good, hence I do exist.

Second row:

— Life abounds on Earth when the truth of the universe is in union with God.

Third row:

— For all thinking people only He (God) speaks peace.

Fourth row:

— The Word, established from on-high, calls [us] to confidently maintain the foundations of the wisdom of goodness for completion of the path to joining the harmony for a new beginning.

Fifth row:

— Defense of our land's borders and growth provide God's patronage, and our unity.

Sixth row:

— The harmonious development and the growth potential for my family [tribe] and me, as its part, depends on the Most High Source and on the history of the family [tribe].

Seventh row:

— The meaning of life is in the striving after perfecting the spirit and the soul until full maturation into a perfect person in eternity.

Vertical 1 column:

— My life is like a thought dressed in a sound striving after harmony, the smallest particle of reason in the Universe.

2 column:

— God creates around people a hard boundary and guides them towards self-perfection.

3 column:

— Knowledge of the Earth and reflection on it [this knowledge] call [in] for peace in the spirit of our family (people).

4 column:

— To speak truth is our tradition, our defense, part of our soul. (Whrtr lies strength, brother? – In Truth!)

5 columns:

— The goodness of the universe is that God Creator confidently and firmly creates growth of everything for the full maturation of the seeds.

6 column:

— The essence of Genesis [the being] of human society is in peace, tranquility, balance, harmony, unity with the Most-High Source for a perfect soul.

7 column:

— The existing Heavenly Source brings into our world both the beginning of everything and the growth of everything and the experience of men in time.

Diagonal top to bottom and left to right:

— I ponder much and the foundation of my creativity [work] is the Most-High Source always.