Google tag

11 October 2016

Russo-Phobia in Phylia (US-ПУТИН) /controversial/



Transl. from Bulgarian

Kalin Yanakiev

10/09/2016 14:29

THE METAPHYSICAL RUSSOPHILE

CHARACTERISTICS OF THE SPECIES
IN THE PERIPHERY OF THE CONTINENT




There is a peculiar metaphysical Russophile whose archetype in this country [Bulgaria] bears no resemblance at all to the gray-haired rally-ists of Volen Siderov or the costumed "experts in nuclear energy" led by a former Bulgarian president.


The Metaphysical Russophile is other: he is a "conservative" and most often manifests himself on the pages of magazines that criticize liberal globalism and turbo-capitalism (but advertise wrist watches worth thousands of Euros). Sometimes he is on TV (never in arguing with an "opposing viewpoint" – as liberal "dabblers in politics" have to – this species is strictly "intellectual" and insists that the journalist send him his questions in advance). He is sarcastic and "deep". He cites the Russian classics and the great Russian elders. He stands above "politics", he is indeed on the territory of eschatology and the apocalyptics. For him, Russia is not nomen (name) but a numina(spirit). And anyone who for any reason are today in Bulgaria "Russo-phobes" [anti-Russians] (this notion was invented so they could more easily stigmatize [bash] with it anyone critical of Vladimir Putin and not sharing [the idea] that "Europe is in decay") is for him a mercenary and narrow-minded "liberal", without the capacity of a flight of the spirit, of religious depth and of noumenal speculation. The metaphysical Russophile is an archetype with a wistful index finger leaning on his cheek and of a worried face.


Here are some of his insights (taken from different representatives of this species) with my short comments.



* * *

Countries bordered with each other but Russia bordered with God – Rilke purportedly said.


Possibly. Even the greatest poets may say a stupidity of two (it even becomes them because in their mouth even stupidity sounds beautiful)... Russia border with God...


It never bordered on the muddy rural steppe, where the "Bar
yn" incited his dogs against farm-hand boy who accidentally hurt one of them and they tore him to pieces in front of his mother's eyes (just for info, this is after Dostoevsky).

It never bordered with the alcoholized Siberian barracks where brutalized men and women brew "hootch" from oiled stools, because the "typical Russian vertical of power" had lost sight of them somewhere there, below "along the border with God."


It never bordered with "nether-world [hell] GULAG", which almost coincided with its "endless" territory for full 70 years.


If Russia 'borders with God," then it also borders with hell. However, I am not saying anything blasphemous – every Christian should know that all the world here generally borders "upwards" with God and "downwards" with hell. This is, so to speak, its metaphysical location.


But Russia is not localized in "this world" like the other "profane" countries. This is what the metaphysical Russophile suggests to us.


* * *

"What "Westerns" will never forgive Russia is Orthodoxy" – Sergei Lavrov purportedly said recently and it were "entirely plausible". What a swoop, how deep! Not GULAG, not the conquering of half of Europe after 1945, not annexing Crimea in our own days! Not the murder with polonium of Alexander Litvinenko and of Anna Politkovskaya with a bullet. Not the weekly breaches of the airspace of Norway, Sweden, Finland, Great Britain, not Donbass and Lugansk. Not the spy base near Nis (which was – between the lines – reported even by Bulgarian media); not the barbaric bombings of Aleppo and the men, women and children killed by the chlorine bombs of the "friend" Assad. No! These are profane things that the surface "Russophobes" like to "focus on". In depth in depth – Russia may not be forgiven Orthodoxy.


How do they "forgive" [it] in the Greeks, Romanians, Bulgarians? Or is it because in these lands, as far as it is not Russian, it is no Orthodoxy either but a pathetic wreck, a day-to-day "poshtina" [assumed piety] that still stands only thanks to the support of His Holiness Kirill, "Patriarch of Moscow and of all Russia."


Because in general there is no Orthodoxy outside Russia ever since the "Third Rome" appeared on the historical scene.


Orthodoxy even outside Russia is Russkost. If it is not, then it can only be "ecumenism", "creeping apostasy," "modernism", [or a] Cretan "Conference" of ten local remnants [of Orthodoxy]. All Orthodox who are not Russophiles (according to our hero) are but clandestine "liberals" – freeloaders of the Vatican or of the World Council of Churches.


They should be excommunicated!


* * *

In fact, for the sobbing in ecstasy Russophile "Christian" Christ seemingly after His ascension has not "ascended to heaven" – he does not "sit to the right of the Father" as per the Creed. He lives in Russia, where he continues wandering it "throughout on His bare feet." This is why all the "remaining" world cannot reconcile with the very "fact of Russia." "The fact Russia" is "heaven on earth", "the millennial kingdom of the Holy Spirit." Sorry, no way for some medieval Joachimites and millenarists! The metaphysical Rusophilia is millenarism with a constantly critically high mental temperature. A historio-sophic fever, that virtually may not be healed.


* * *

Have you noticed that for the metaphysical Russophile all Russian writers seem to be – all of them – an emanation of "Russia itself," an expression not of their own talent but of the "eternal Russia", of the metaphysical "fact" Russia? Russia, by definition, has won itself the right to appropriate its geniuses. They are it and it is they.


Therefore, when explaining Russia the metaphysical Russophile may freely use quotes of its geniuses, just as if he were citing "Russia" itself, and when one has to admit to Russia's sins one has to look at the "Jewish Bolsheviks", at the "communists" who are "Soviet" but not "Russian" and this difference "is denominational".


Speaking through Dostoevsky is "the sick at the heart soul of Russia", singing through Tyutchev is "the very heart of Russia", speaking through Solzhenitsyn is "the great suffering and the conscience of Russia". Have you ever heard that speaking through Dickens was "the soul of England", that some "metaphysical, eternal" France found expression through the novels of Victor Hugo, through the writings of Chateaubriand and François Mauriac? It was only in the decades of the Nazi "fever" of Germany that Wagner and Nietzsche, Goethe and Beethoven represented not themselves, but a personalized articulation of the transcendental "German" Geist.


European cultures and literatures have person types and nominalia – they are filled with nomina. The Russian literature is "universalia", it is numina. And it has its incarnations. For the metaphysical Russophile these further compact a Russia that by far is not just a political, ethnic and the like formation [entity]. It is a metaphysical Subject. This is, of course, so because the West is "bourgeois", "individualistic", "Calvinistic", while Russia is in an Orthodox way "holistic".


While I say this is a real idolo-latria. Building up a huge idol [figure – istukan] installed somewhere to the east of the Bug and the Dnieper [rivers], instilled in the "golden head" of which is the soul of the really living [beings] (the mentioned Dostoevsky, Tyutchev, Solzhenitsyn etc...) in order for the istukanto acquire a soul, so the souls of the living may become the soul of the istukan.


Alas, quite often, east of Bug and Dnepr the really living [beings] hand their own souls themselves to the istukan [idol]. This is called "non-bourgeoisie", "humbleness." And it powers the production of the [incarnated] embodied universalia mentioned: the "eternal Russia", the "metaphysical fact [of] Russia" etc...


* * *

Russia's vocation (of course that of the "eternal", of the "metaphysical", and not of that daily [Russia], which only the "liberals" have a sense for) was to "punish the strong [one] for his insolence" and to "attract the weak [ones] as a revenge against the strong ones", some 'remarkable Russian thinker (of today) claimed."


This certainly applies to "intelligible" [also – pernicious] Russia, which only those with a wistful index finger leaning on their cheek and of a worried face are capable of contemplating in this "world achievable to the mind."


Because the empirical one, of today, in these days of ours, has concentrated around the "great power" Syria is "punishing" the arrogant inhabitants of the city of Aleppo. Also it is "punishing" the population of eastern Ukraine (sorry, not them, but Mrs. Newland – because Ukraine does not exist, extant is only America which "makes up" such political entities for the sole purpose to eventually serve Russia to itself [help itself with Russia], in one set with the "turkey on Thanksgiving Day"). Russia has attracted today as the Magic Lamp of Aladdin the "weak" China, "Les Miserables" from Iran, Kim Jong-un asserting "his peculiar culture" – all the "weak" [ones], whom it is resolved to give a rematch against the strong [ones]. But ... this is a creeping liberal empiricism, the scarecrow for preserving the life of the "right" [voters] in Bulgaria.


The US – we remember this – fought a decade-long "dirty war" far away from their coasts, in Vietnam and were never able to explain to us what the heck their business was there. Russia, however, – our metaphysical Russophile explains – is saving Syria (sorry – it is saving the world in Syria) from the "global threat of Islamism" (nested right in Aleppo), it keeps its image of a great power capable "of punishing the strong [ones] for their insolence." Here is the metaphysical explanation for its military presence in the eastern Mediterranean. Don't you comprehend it, blind liberals? Read the said "remarkable Russian thinker" in order to understand it if you can!


* * *

The Russophobe liberals were experiencing bourgeois Europe and turbo-capitalistic America as "an anthropological norm", feeling an almost erotic thrill to be photographed with the US ambassador to this country. They may well do so indeed. But I've never seen a hotter metaphysical awe than the one inherent to our Russophiles. A hundred, a hundred and fifty years ago the Russian Tsar, no matter the age he would be when ascending his Kremlin throne, together with "his political body" (after E. Kantorovits) was instinctively and by definition our "grandfather" – "grandfather Ivan" [was the way Russia was referred to in Bulgaria] – an almost apocalyptic, almost iconic elder - πρεσβύτερος of the world.


Then, for more than four decades our Russophiles lived with the Russian as with an "elder brother", infiltrating in their own manner our sober and non-emotive language with the Russian double fawning and diminutive – they equipped us with "bratushki" [brothers – in Russian], they offered mouth to Brezhnev's potseluy [kiss – in Russian] "mouth in mouth" [rot v rot – in Russian]. And now they directly promoted Putin and the Putin's into bishops of our souls, without communion with whom we are imminently threatened by legalization of gay marriages and by replacing our biological sex with the phantom "gender." No, Putin is not just a politician, a statesman (as the Protestant Mrs. Merkel). He is κατέχων (the one who prevents the coming of the Antichrist and the end of the world).


It is possible that certain young careerists are mythologizing more than normal "Euro-Atlantism," America as the "world's destiny" etc... But I have not noticed the existence of anything even remotely resembling "Euro-Atlantic metaphysics ", the "eternally United States", the "father of Washington." No one has ever seen the "soul of Europe", no one has felt with one's skin liberalism's "apocalyptic state of threat".


And so, the childish exaltation of those being photographed with the US Ambassador seems to me quite harmless as compared to the religious [state of] pledge to the "eternal Russia." In the former there is something funny, the latter is sheer idolatry.


/ controversial /

  

04 October 2016

ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ еп. Авксентий Етнийски и Портландски


T A L M A C H
so much and simple

Превод от английски

Едни важни думи за истината и за любовта



От: отец Акакий
Тема: Едни важни думи за истината и за любовта
Дата: 03 октомври, 2016 18:09:20 GMT + 01: 00


Скъпи вярващи, приятели, и духовенство, С Божията благословия и благословията на Негово Високопреосвещенство епископ (митрополит) Авксентий Етнийски и Портландски, препращам едно скорошно писмо, което Негово Високопреосвещенство сподели с мен, когато направих наблюдения много подобни на тези направени от кореспондента, на когото той пише. Благодаря му задето ми позволи да го сторя, тъй като намирам отговора му за назидателен, мъдър и полезен. Той ме попита дали може леко да промени първоначалния си отговор, което и стори. Това бе, за да се избегнат противоречия и раздори и да се добавят някои допълнителни негови мисли. Вярвам, че всички вие наистина ще оцените неговите думи, макар че може би не всички ще се съгласите с тях. Всички ние можем да научим много, като бъдем по-малко неотстъпчиви. Най-нисш сред монасите, † архимандрит Акакий, Игумен на Манастира

* * *


* Писмо, изпратено до Негово Високопреосвещенство епископ Авксентий Етнийски и Портландски:


Ваше Високопреосвещенство, Благословете,

Считам, че с редки исторически изключения, покварата на Църквата се засилва с увеличаването на нейната близост (интимност) с държавата.

С продължаващото влошаване на политико-икономическата ситуация в Гърция, и с нарастващата вероятност за погрешното установяване на икуменистите като "държавнаТА" Църква, чудя се как ще реагират "традиционалистите" (старостилците) в рамките на държавната Църква. Въпреки сътресенията за отделните гърци и за нацията като цяло, може би някои от тях ще бъдат освободени от робството към държавната Църква и ще се върнат към традиционната вяра, каквато е запазена в гръцката ИПЦ.

Целувам десницата Ви, [името премахнато]


* Отговор на Негово Високопреосвещенство, епископ Авксентий:



Уважаеми (име отстранено),

Бог да благослови.

Мантрата на монасите в цялата византийска история е била послушание и ред по отношение на държавата, но никога чак до точката на (извършване на) компромис с Вярата. Както Негово Високопреосвещенство митрополит Хризостом пише: "Това е гръбнакът (здравата основа) на византийската теокрация". Повече от всичко друго това ми помогна да разбера, до известна степен, енигмата на съвременния православен национализъм (онова, което св. епископ Николай (Велимирович) Сръбски нарича "трибализъм"), както и разкривяването на православната монархия от западната идея за "абсолютна монархия", станало съвсем очевидно в пост-византийските времена. В наши дни, както казва епископ Фотий в България, ние дори не разбираме духовната същност на правителството (държавното управление) и липсата както на управници, така и на граждани, които да имат силата да управляват и да следват — и особено по отношение създаването на истински православни монархии. Напълно се съгласявам.

Що се отнася до гръцките традиционалисти в Държавната църква, те могат да бъдат обвинени в известно малодушие, за това че не се помръднаха по-категорично и по-скоро, но това си е човешка черта, която мнозина от нас проявяваме от време на време. Важното свидетелство на тези хора е, че те служат като (леко телесно) наказание за традиционалистите екстремисти, които, с цялото си служение на думи на Вярата, забравят все-покриващото сърдечно служение на Христа. Арогантните им и твърди осъждания на новостилците не правят нищо, за да ги приканят и просветят. Ако модернистите страдат от малодушие, то каква духовна смелост можем да покажем ние на заблудените наши братя, някои от които са доведени от духовните си водачи до ръба на отстъплението, като щастливо и почти небрежно ги наричаме разколници, еретици, вън от Църквата, без Благодат, и така нататък? Уповавам се на Бога, че далеч сме подминали онзи протестантски затънтен фундаментализъм и можем да влезем в царството на любовта и на сърцето. Така, когато грешащите дойдат при нас, можем да се покаем заедно с тях, ако не и повече от тях. Те грешат в лъжа; ние грешим в Истина, и с гордост от духовно-болестен вид: осъждаме другите, говорим срещу тях, съсипваме репутацията им, и така нататък, а често (правим това) и със своите собствени кръгове дори!

Като пиша това, следвам онова, което в продължение на години проповядва и учи Негово Високопреосвещенство митрополит Хризостом (инструктиран, както бяха и той, и мнозина други, по примера на своя духовен отец, митрополит Киприан). Ако думите му звучат познати, то не е защото аз ги произнасям. Това е така, защото те са верни и аз им вярвам, и най-вече, защото те са научени, без това тези, които ги изразяват, да ги обявяват за безспорна "догма" или пък с ужасни думи на осъждане за онези, които могат и да не се съгласят с тях. Ние трябва — както казват всички те, и аз включително —да имаме чувствителност към Вярата и все-таки изцяло (да сме преизпълнени) с любов към хората. Негово Високопреосвещенство ми разказа една историята за св. Доротей от Газа, ако си спомням правилно. Чувал съм го да я повтаря често. Когато Аввата влизал в килията на даден монах и я намирал мръсна и затрупана, той казвал: "Този Отец трябва да обича духовните неща, защото той не бива разсейван от светски грижи". А когато влизал в килията на монах, който бил педантичен и всичко си било на мястото, той казвал: "Този Отец трябва да е духовно добродетелен, защото външното състояние на килията му показва вътрешното състояние на душата му."

Колко далеч сме всички ние от този Авва в нашето изпълнено с омраза осъждане — в името на Вярата на Господа на любовта — на новостилците, на всеки, който се различава от нас в нашите дребнави вярвания и възгледи, и на тези, на които им липсва смелост да направят това, което може би наистина чувстват в сърцата си. Вместо да се обръщаме към всеки (като отиваме) там, където той е, в търсене на добродетел, ние осъждаме, мразим и радостно изпитваме арогантна и грешна гордост от факта, че другите ще отидат в ада, а ние ще се спасим. Прилагам това не само към традиционалистите екстремисти. То се отнася особено за екстремните новостилци  икуменисти и "официални"  Православни, които са използвали своето влияние и асоциация с правителствата (често на цената на нарушаване на своята Вяра), за да ни унижават, да ни затварят устата и да се опитват да ни опозорят като ренегати, разколници, вън от Църквата, долни боклуци, неграмотни и селяни — и това, ad nauseam (до втръсване), в името на своя либерален икуменизъм и религиозна толерантност! Какви изненади ни очакват при смъртта. Дори и един чувствителен агностик би имал по-голям шанс за спасение от нас, когато — призвани да сме любящи християни — ние проповядваме омраза, независимо от коя страна сме, дали сме прави или не, когато се появят разделения.

Отплеснах се по тангенти (допирателни) отговаряйки на въпроса Ви. Надявам се само, че все пак съм предложил духовна terra firma (твърда земя), на която да застанете (се изправите).

Отивам на работа в семинарията, така че простете ми за проповядването. Просто си мислех, че би следвало да се опитам да Ви отведа там, където отличните Ви наблюдения отведоха мен.

Нека се помолим един за друг и да поверим целия си живот на Христа, нашия Бог!

Ваш смирен слуга, † еп. Авксентий Етнийски и Портландски



03 September 2016

And It Came To Pass


T A L M A C H
so much and simple


ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло (1 Царс. 24:18)
Thou art more righteous than I: for thou hast rewarded me good, whereas I have rewarded thee evil. [1 Sam. 24:17]

«Моей матери» Александр Блок
Друг, посмотри, как в равнине небесной
Дымные тучки плывут под луной,
Видишь, прорезал эфир бестелесный
Свет ее бледный, бездушный, пустой?
Полно смотреть в это звездное море,
Полно стремиться к холодной луне!
Мало ли счастья в житейском просторе?
Мало ли жару в сердечном огне?
Месяц холодный тебе не ответит,
Звезд отдаленных достигнуть нет сил…
Холод могильный везде тебя встретит
В дальней стране безотрадных светил…
Царь мой Христос, для чего Ты опутал меня этими сетями плоти? Для чего ввел меня в эту противоборную жизнь? Произошел я от отца, имевшего богоподобный совершенства, и увидел свет по молитвам матери, которая была не мала пред Богом. Она молилась, и с младенчества посвятила меня Богу; горячую же любовь к девственной жизни влияло в меня ночное виденье. Так благоволил о мне Христос; а впоследствии обуреваем я был кипящими волнами, стал добычею хищных рук, изнемог телом, встретил недружелюбных пастырей, испытал невероятное, поглощенный бедствиями, осиротел, лишившись чад.
Св. Григорий Богослов
'Песнопения таинственные'


Слово 10, о человеческой природе

.
Вчера, сокрушенный своими скорбями, сидел я один вдали от людей, в тенистой роще, и снедался сердцем. В страданиях люблю я такое врачевство и охотно беседую наедине с своим сердцем. Ветерки жужжали и вместе с поющими птицами с древесных ветвей ниспосылали добрый сон даже и слишком изнемогшему духом. А на деревах любимцы солнца, сладкозвучные кузнечики (цикады. - Ред.), из музыкальных гортаней оглашали весь лес своим щебетаньем. Неподалеку была прохладная вода и, тихо струясь по увлаженной ею роще, омывала мои ноги. Но мною так же сильно, как и прежде, владела скорбь. Ничто окружающее не развлекало меня; потому что мысль, когда обременена горестями, нигде не хочет встретить утешения. И я, увлекаемый кружением парящего ума, видел в себе такую борьбу противоположных помыслов.
.
Кто я был? Кто я теперь? И чем буду? - Ни я не знаю сего, ни тот, кто обильнее меня мудростию. Как покрытый облаком, блуждаю туда и сюда; даже и во сне не вижу, чего бы желал, потому что и низок, и погряз в заблуждениях всякий, на ком лежит темное облако дебелой плоти. Разве тот премудрее меня, кто больше других обольщен лживостию собственного сердца, готового дать ответ на все?
.
Я существую. Скажи: что это значит? Иная часть меня самого уже прошла, иное я теперь, а иным буду, если только буду. Я не что-либо непременное, но ток мутной реки, который непрестанно притекает и на минуту не стоит на месте. Чем же из этого (из того, чем я был, есть и буду) назовешь меня? Что наиболее, по-твоему, составляет мое я? - Объясни мне сие; и смотри, чтобы теперь этот самый я, который стою перед тобою, не ушел от тебя. Никогда не перейдешь в другой раз по тому же току реки, по которому переходил ты прежде. Никогда не увидишь человека таким же, каким видел ты его прежде.
.
Сперва заключался я в теле отца, потом приняла меня матерь, но как нечто общее обоим; а потом стал я какая-то сомнительная плоть, что-то, не похожее на человека, срамное, не имеющее вида, не обладающее ни словом, ни разумом; и матерняя утроба служила мне гробом. И вот мы от гроба до гроба живем для тления! Ибо в этой жизни, которую прохожу, вижу одну трату лет, которая мне приносит гибельную старость. А если там, как говорит Писание, примет меня вечная и нетленная жизнь, то скажи: настоящая жизнь, вопреки обыкновенному твоему мнению, не есть ли смерть, а смерть не будет ли для тебя жизнью?
.
Еще не родился я в жизнь. Для чего же крушусь при виде бедствий, как нечто, приведенное в свой состав? Это одно и непреложно для существ однодневных; это одно для меня сродно, непоколебимо, не стареется, после того как, вышед из недр матери, пролил я первую слезу, прежде нежели коснулся жизни, оплакав все те бедствия, с которыми должен встретиться. Говорят, что есть страна, подобная древнему Криту, в которой нет диких зверей, и также есть страна, где неизвестны хладные снега. Но из смертных никто еще не хвалился тем, что он, не испытав тяжелых бедствий жизни, преселился отселе. Бессилие, нищета, рождение, смерть, вражда, злые люди - эти звери моря и суши, все скорби - вот жизнь! И как много я видел напастей, и напастей ничем не услажденных; так не видал ни одного блага, которое бы совершенно изъято было от скорби, с тех пор как пагубное вкушение и зависть противника заклеймили меня горькою опалой.
.
К тебе обращаюсь, плоть, к тебе, столько неисцельной, к тебе - льстивому моему врагу и противнику, никогда не прекращающему нападений. Ты злобно ласкающийся зверь, ты (что всего страннее) охлаждающий огонь. И великое было бы чудо, если бы напоследок и ты сделалась когда-нибудь ко мне благорасположенною!
.
И ты, душа моя (пусть и тебе сказано будет приличное слово), кто, откуда и что такое? Кто сделал тебя трупоносицею, кто твердыми узами привязал к жизни, кто заставил непрестанно тяготеть к земле? Как ты, дух, смесилась с дебелостию, ты, ум, сопряглась с плотию, ты, легкая, сложилась с тяготою? Ибо все это противоположно и противоборствует одно другому. Если ты вступила в жизнь, будучи посеяна вместе с плотию, то сколько пагубно для меня такое сопряжение! Я образ Божий и родился сыном срама, со стыдом должен матерью своего достоинства наименовать похотение; потому что началом моего прозябания было истекшее семя, и оно сотлело, потом стало человеком, и вскоре будет не человеком, но прахом - таковы последние мои надежды! А если ты, душа моя, что-нибудь небесное, то желательно знать, откуда ведешь начало? И если ты Божие дыхание и Божий жребий, как сама думаешь, то отложи неправду, и тогда поверю тебе; потому что в чистом несвойственно быть и малой скверне. Тьма - не доля солнца, и светлый дух никогда не был порождением духа лукавого. Как же ты возмущаешься столько от приражений губительного велиара, хотя и сопряжена с небесным духом? Если и при такой помощи клонишься ты к земле, то, увы! увы! сколь многомощен твой губительный грех! А если ты во мне не от Бога, то какая твоя природа? Как страшно, не надмеваюсь ли напрасно славой!
.
Божие создание, рай, эдем, слава, надежда, заповедь, дождь - истребитель мира, дождь - огнь с небеси, а потом закон - писанное врачевство, а потом Христос, соединивший Свой образ с нашим, чтобы и моим страданиям подал помощь страждущий Бог и соделал меня богом через Свое человечество... Но мое сердце ничем не приводится в чувство. В самоубийственном исступлении, подобно вепрям, напираем мы на меч, Какое же благо жизни? - Божий свет. Но и его преграждает мне завистливая и ужасная тьма. Ни в чем не имею преимущества, если только не преимуществуют предо мною злые. О, если бы при больших трудах иметь мне равную с ними долю! Я повержен в изнеможение, поражен Божиим страхом, сокрушен дневными и ночными заботами. Этот высоковыйный и поползновенный гонит меня сзади, наступил на меня пятою. Говори ты мне о всех страхованиях, о мрачном тартаре, о пламенеющих бичах, о демонах - истязателях наших душ. - Для злых все это баснь! Для них всего лучше то, что под ногами. Их нимало не приводит в разум угрожающее мучение. Лучше было бы беззаконникам остаться впоследствии ненаказанными, нежели мне ныне сокрушаться о бедствиях греха.
.
Но что говорить о людях? К чему так подробно описывать скорби нашего рода? Все имеет свои горести. И земля не непоколебима; и ее приводит в содрогание ветер. Времена года стремительно уступают место одно другому. Ночь гонит день, буря помрачает воздух; солнце затмевает красоту звезд, а облако - красоту солнца. Луна возрождается вновь. Звездное небо видимо только вполовину. И ты, денница, был некогда в ангельских ликах, а теперь, ненавистный, со стыдом спал с неба!
.
Умилосердись надо мною, царственная, досточтимая Троица! и Ты не вовсе избегла от языка безрассудных однодневных тварей! Сперва Отец, потом великий Сын, а потом Дух великого Бога были предметом хулы!
.
К чему приведешь ты меня, зломудренный язык? Где прекратятся мои заботы? Остановись. Все ниже Бога, Покорствуй Слову. Не напрасно (возобновлю опять песнь) сотворил меня Бог. От нашего малодушия такая мысль. Теперь мрак, а потом дастся разум, и все уразумеешь, когда будешь или созерцать Бога, или гореть в огне.
.
Как скоро воспел мне сие любезный ум, утолилась моя скорбь. Поздно пришел я домой из тенистой рощи, и иногда смеюсь над рассуждающими иначе, а иногда, если ум в борьбе с самим собою, томлю скорбью сердце.



Напутствие1[т. е. моление о хорошей дороге]
Царь мой Христос, Ты, в Ком всякое благо для смертных, Который
Им есть прямая дорога во всем и повсюду; огнем и
Тучей водивший войска, друзьям своим путь через море,
Чрез рассеченное море открыл, фараона покрыв им.
5 Хлеб Кто с небес подавал им чудесный, из скального камня
Реку извел им — великое чудо — в пустыне. Врагов их
Гневную мощь усмирил: Моисей когда, руки раскинув,
Крест — мой оплот — изваял из себя пророческим жестом.
Солнце, Луну задержал. И теченье реки пред спешащим
0 Остановил Ты Израилем, путь проложивши нетрудный
В землю, которую Сам обещал и отдал Своим людям.
В дни же последние смертным дал к небу дорогу,
Новую к старой добавил2 тропу, когда с Богом смешал3 Ты
Смертного; в наши края Ты пришел, после снова поднялся
В небо, чтоб лик лучезарней, чем прежде, явить ожидавшим.
Сам и ступал по морям, и стопами высокие волны
Ты усмирял, что поднялись тяжелых ветров принужденьем.
Ныне, Блаженный, зовущему спутником будь мне на море4;
Путь мой да будет хорош, дай мне ангела — бед отвратителя,
Скорого в помощи, путеводящего, годного к делу,
Чтобы он денно и нощно всё зло отводил бы подальше,
Чтобы усталость дороги счастливым концом увенчалась,
Чтобы, здоровым отправившись в путь, я здоровым вернулся
В дом, где родные, друзья и собратья по образу жизни;
Чтоб мог свободный, спокойный5, без примеси зла и порока
Жизнь проводить, [непрестанно] молиться ночами и днями.
Свет моей жизни, к Тебе чтоб взлетал всегда ум окрыленный6 —
Вплоть до того, как отправлюсь в последний я путь неизбежный7,
Благочестивых конца ни стяжаю, труды завершивши.
Царь мой Христос, для Тебя я живу, говорю, и покоюсь;
Ради Тебя оставляют след стопы; в Твоей я деснице8.
Ныне же дай моему путешествию кончиться благом!

1                      Стихотворение написано гекзаметром.
                     έπέμιξας — букв.: «примешал».
                     κραθέις — выше мы уже писали о смешении как основном термине св. Григория для обозначения способа соединения Бога и человека.
                     συνέμπορος — обозначает как плывущего на одном корабле, так и спутника вообще. Учитывая морской опыт св. Григория, думаю, здесь следует переводить не вообще, а конкретно.
                     άτρεμέων — букв.: «не дрожащий» (от страха, вообще какого-либо возбуждения). Житейский идеал св. Григория, очевидно, совпадает с идеалами философов эллинистического периода: начиная с Зенона и Эпикура, заканчивая современными поэту неоплатониками. Дело, разумеется, не только в словах; дело в том, что получив соответственное воспитание, св. Григорий остается по самому внутреннему укладу античным человеком, имеющим соответствующие идеалы и ценности. Крупный земельный магнат, рабовладелец, потомственный епископ, избранник императора, св. Григорий в некоторых чертах чрезвычайно напоминает Сенеку и других философствовавших аристократов.
                     Πτερόεντα — возможно также перевести как «оперенный». Так или иначе, образ восходит к платоновскому Федру (где, правда, речь шла о душе, но о душе — в том же смысле, в каком св. Григорий говорит об уме: т. е. как о средоточии личности).
                     В оригинале: «общий всем».
                     буквально: «ибо я под Твоею рукой».

Догматические поэмы
/"и дерева стоят голубые"/







В Свято-Пантелеимоновом монастыре на Афоне действует храм, посвященный Светописанному образу Божией Матери.

(Иконостас храма в честь Светописанного образа Богородицы в Русском на Афоне монастыре)

Оригинальный негатив чудотворного Светописанного образа Пресвятой Богородицы – фотографии, зафиксировавшей в 1903 г. явление Божией Матери в Русском на Афоне Свято-Пантелеимоновом монастыре во время раздачи милостыни, чудесным образом вновь обретен в русской святогорской обители, – сообщает корреспондент портала «Русский Афон».

Негатив был найден во время работ со старым фотоархивом монастыря. Эту находку, совершившуюся спустя более 110 лет, без сомнения можно считать чудом, учитывая все бедственные обстоятельства, постигшие русскую святогорскую обитель за вековой временной промежуток. Много негативов погибло во время пожаров 1968 года, какая-то часть попала в частные коллекции. Найти эту ценную реликвию после стольких лет упадка не было даже надежды.




По словам Игумена Русского на Афоне Свято-Пантелеимонова монастыря схиархимандрита Иеремии (Алехина), «обретение негатива – первообраза Светописанной иконы Божией Матери, – это милость Пресвятой Богородицы, свидетельствующая о том, что Игумения Афонская благоволит к Обители и принимает посильный подвиг ее насельников».

О совершившимся чуде было сообщено всей братии для утешения и укрепления в подвиге. По случаю этого чудесного события в русском святогорском монастыре были вознесены благодарственные молитвы ко Пресвятой Богородице, а всем насельникам обители и присутствовавшим паломникам были розданы фотографии, сделанные с обретенного негатива 1903 года.




Тропарь Пресвятой Богородице в честь иконы Ее «Светописанная»

Пречистому Лику Твоему покланяемся, Благая, просяще предстательства о нас, Мати Божия, Волею бо благоволила еси явитися среди братии, да избавиши от печали, ихже собрала еси. Тем благодарственно вопием Ти: радости исполняеши всех, Пречистая Дево, вверяющих себе Покрову Твоему.

Кондак Пресвятой Богородице в честь иконы Ее «Светописанная»

Неизреченного и благосердаго Твоего к человеком смотрения, Чистейшая Херувим и Славнейшая без сравнения серафим. И Образ Твой Светоявленный, и самоизображенный, свидетелество явися Твоего неизреченныя любве и милосердия, почитаем той лобызающе.



02 September 2016

some good thing to read


Мишо:
"Ако някога стана писател - както Вики -
ще запиша този ден, - както казва тя -
'да имам нещо хубаво за четене, когато ми се доплаче'..." -
Георги Мишев, 
сер. 'Сламено сираче',
'Не падай духом' еп. 5,
1999 г. /БНТ/

29 August 2016

1 of the 4 great hermits of Bulgaria


Source

Rev. Joachim of Osogovo

 


Rev. Joachim of Osogovo

 

The Monk Joachim was one of the four great Bulgarian hermits, who by his deeds aroused hundreds and thousands among the Bulgarians to Christian asceticism. The first was St. John of Rila; feats of reverend Joachim were performed in the last half of the 11th century.

Feeling an irresistible desire to labor in seclusion, Joachim prayed to the Lord to show him a secluded place. After praying in the small church of St. New Hradec, he sat down on the church porch.

 

The kind and wealthy boyar of that place entered into a conversation with him, and when Joachim said that he would like to work alone, but did not know a convenient place, the boyar showed him the most convenient place. - Under the wing of the Osogovo mountain, - said the boyar, - at the river. The miserable place in the Babin Dol area is a deep cave, protected by rocks - here is a place for you - save yourself there in the Lord. The monk thanked God for the opened place, close to his desires, and asked the boyar from time to time to remember his poverty with his mercy.

 

Settling in a cave, he labored here for a long time in fasting and kneeling prayers, unknown to anyone. Already before his death, by the providence of God, two hunters attacked him. “You are somehow sad,” the elder told them when they met. - On this mountain, - they answered, - we always had a happy catch, but this time we wandered for several days and did not catch anything. “Children!” answered the elder, “the day is drawing near in the evening; rest with me this night, and tomorrow morning go this way and from the top of the mountain go to your house.

 

In the morning the hunters met the happiest catch on the top of the mountain. One of them came to the elder to thank him for his advice. “God's blessing be with you,” said the elder. Since that time, contentment appeared in the hunters' house. After a short time, the hunters came to visit the old man, but they already found him dead. Grateful, they brought candles to the grave of the reverend until their death. His death followed, as he revealed in his afterlife appearance, "before the great darkness before eight years."

 

A lot of time has passed since then; with imperial Manuel (1143 - 1179) God was pleased to glorify His servant. The priest of the village of Osmidola in the country of Ovchepolskoe Theodore, having become a widow, decided to leave the world and, hearing about the place of exploits of the blessed. Joachim, went to the Osogovo mountain with the determination to become an ascetic in the same place where Joachim spent his equal-angelic life. The Rev. appears to him in a dream and asks: “Where are you going?” Theodore spoke of his desire. The Rev. protected him with the sign of the cross and, taking out a vessel, wiped his head, face and hands with water. “Go, child, in peace,” added the Reverend.

 

Waking up, Theodore washed his face with tears for joy. Having accepted monasticism with the name of Theophan, he built a temple on the site of the deeds of the Rev., found his coffin and, by the repeated appearance of the saint, opened his relics for general edification. Miracles were performed with the relics.

 


Monastery of Joachim of Osogovo, Macedonia

(May the Lord save you, for the photo, http://macedonia-rulit.livejournal.com/)

 

 

In the Serbian synaxar of the XIII century under August 16: "our venerable father Joachim of Osogovo". According to the Serbian chronicle, the pious king Milyutin built a temple to "Holy Father Joachim."

15 August 2016

John Chrysostom’s Tale on How Michael Vanquished Satanael – a Bogomil text?






Georgi Minczew (Łódź)

John Chrysostom’s
Tale on How Michael Vanquished Satanael –
a Bogomil text?1




Abstract. The study is an attempt at a comparative analysis of two pseudo-canonical texts: the Slavic Homily of John Chrysostom on How Michael Vanquished Satanael (in two versions) and the Greek Λόγος τοῠ ἀρχηστρατήγου Μιχαήλ, ὃταν ἐπῆρεν τήν στολήν (BHG 1288n). Both texts, very close to each other in terms of the plot, relate an ancient angelomachia between a heavenly emissary and a demiurge expelled from the angelic hierarchy. When examined against the background of dualistic heterodox doctrines on the one hand, and compared to other medieval cultural texts (be they liturgical, iconographical or folkloric) on the other, these works enable insight into how heterodox and pseudo-canonical texts functioned and were disseminated in the medieval Byzantine-Slavic cultural sphere.
The Slavic Homily… is not genetically related to its Greek counterpart, which is only preserved in a Latin, 16th century copy. Rather, it was composed before the 13th century on the basis of another, non-extant model with a content similar to the pseudo-canonical Greek Homily… It is probable to a certain degree that the emergence of the Slavic work is connected with the growing interest in the cult of Archangel Michael in the First Bulgarian Empire, especially in the Diocese of Ohrid.
Certain Gnostic ideas related to dualistic cosmology, as well as cosmogony, angelology and anthropology spread from the Judeo-Christian world to Byzantine literature and culture. Having undergone a number of transformations in the neo-Manichean communities of the Byzantine Empire and Bulgaria, they formed the basis for medieval dualistic cosmogony, as well as angelology and anthropology. Circulated both orally and in written form, beliefs concerning the invisible God, Archangel Michael as a ‘second God’ and the soul’s journey to Paradise became so widespread that they are not only found in heretic texts, but also cited almost verbatim in anti-heretic treatises.
The content and later textual modifications of the Slavic Homily… cast a doubt on the hypothesis concerning its Bogomil origin. Furthermore, it cannot be determined to what extent works such as the Homily… were made use of by (moderate?) Bogomil communities. Even before the 14th century, the text underwent the processes of liturgization and folklorization, as proven by the presence of liturgical quotations (absent from the Greek text), the visualization of the story in sacred space as well as the aetiological legends about Archangel Michael’s fight against the Devil.
The existence of ancient Gnostic ideas in the beliefs propagated by neo-Manichean Balkan heretic teachings, as well as their widespread presence in “high” and “low” texts originating in medieval communities call for a more cautious evaluation of the mutual antagonisms between them. This raises the problem of a wider look at medieval culture, in fact a syncretic phenomenon, where the distinction between the canonical, the pseudo-canonical, the heretic and the folkloric is not always clear-cut.