Google tag

15 May 2017

OUR AZ-BUKI... веди


T A L M A C H
so much and simple


Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров: Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий

15 Май 2017 | 11:23 | Агенция "Фокус"
В огромния манастир – скрипторий, долепен до
Голямата базилика в Плиска, е била създадена българската азбука.


София. Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ. Това се казва в изявление на директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, изпратено от НИМ.

В изявлението се посочва още:

"И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора. Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с ГЛАВНИ БУКВИ.

Патриарх ФОТИЙ


Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г. Успяват успешно да покръстят 54 000. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава. 

Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Свети СедмочисленициКЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.

Защо, къде и от кого е създадена тази азбука. Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент [счита], че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля. Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I

Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област. Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения. Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му. По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.


Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите). Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми. Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България. Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик".

Източник


Нека кажем истината: Кой създаде българската азбука




В огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска е била създадена българската азбука.
15 Май 2017, Понеделник


Редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука

Автор: Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ

Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.




Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.

И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора.

Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.

Патриарх ФОТИЙ

















Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност.

Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката.

Без него, да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г.

Успяват успешно да покръстят 54 000 души. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава.

Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII.



Кирил и Методий пред Папа Адриан


Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово.


Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на  Свети Кирил.

Защо, къде и от кого е създадена тази азбука.

Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.

Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I



















Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.

Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.

Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.

По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.

Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост.

Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).

Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно.

От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи.

В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър.

Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.

Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени.

Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.

Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик.


Източник

17 April 2017

Вси ангели славословят...


T A L M A C H
so much and simple




| Link to Paschal Liturgy photo album |  

The Conqueror of death
 - documentary with English subtitles



The Conqueror of Death is a documentary film that describes the days of the so-called Passion Week
(the suffering Week, the week in which Christ suffered until death) and Sunday, the day that Christ has resurrected.
The film is designed so as to explain to a wider audience the implications of these events and the significance of the Resurrection of Christ, and therefore the meaning of Theanthropic feats of salvation.
The Divine Services and the Monastery life in the days of Passion Week and the Resurrection were recorded by Cinnamon production from Belgrade in Dečani Monastery between 2009-2012.
Th significance of each of these days, in particular, is explained by quotations from the Gospel, from the liturgical texts of the Lenten Triodion of the Holy and Great Week, from the sermons of St. John the Chrysostom, St. Bishop Nikolai of Zhicha and St. Father Justin of Chelije.
Metropolitan of Montenegro and the Littoral, Amfilohie who at the time of working on one phase of the film in 2010 was the administrator of the Diocese of Raska and Prizren, in the film explains the meaning of all major events in the last week of Christ's life on earth, his suffering for us and the very significance of the Resurrection of Christ.
Манастир Високи Дечани - Победилац смрти - документарац, издање Ман. В. Дечани 2012.год.
Visoki Dečani Monastery - The Conqueror of death - a documentary, copyright Visoki Dečani Monastery 2012
Cinnamon Production, Belgrade


13 April 2017

A Future Monk


T A L M A C H
so much and simple


На Велики четвъртък (2017 г.) бъдещ монах - снимка с ембарго до 2030 г. -
провери силата на огъня от свещ с длан на около 3 см. за около 10-15 сек.

След около 5 минути повтори опита - вече с длан на около 15 см. от пламъка.

Очевидно остана доволен - и изрисува "свода небесен" с пламъка на свещта
за радост на всички сили... (прещракването от телефона ме сконфузи!)

Последва помазване за всеобщо успокоение и опрощение...

А ето и филм след около 9 часа:

Велики Четвъртък 2017



09 February 2017

Литургия Доместика от А. Гречанинов Борис Христов, King(S, 2) of Bulgaria


T A L M A C H
so much and simple


Диригент: Георги Робев,
Българска хорова капела "Светослав Обретенов", Камерен оркестър на БНР


[1:09:07]




ЦАРЬ БОЛГАРСКИЙ 

[45:50]

Мало, кто знает, что в Болгарии живёт православный царь восшедший на престол в 1943 году. Его Величество-человек трагической судьбы.В шестилетнем возрасте он стал царём Болгарии. Когда ему исполнилось девять лет, коммунисты Болгарии свергли монархию, и малолетний царь со своей матерью царицей Иоанной вынужден был покинуть родину и 57 (*50) лет провести в изгнании. Милостью Божией Симеон II вернулся к своему народу.Как встретили болгары своего царя? Как относятся к нему сегодня? По-прежнему ли сильна в Болгарии оболганная и в нашей стране, и в Болгарии монархическая идея? Кто такой вообще Православный царь? И что Его Величество сам думает обо всём этом? На эти вопросы мы и постарались ответить своим фильмом который вы можете посмотреть в разделе видео.
                                                           Авторы:
            сценарист и режиссёр протоирей АЛЕКСАНДР НОВОПАШИН
                      оператор-постановщик КИРИЛЛ НОВОПАШИН
                                    монтаж-НИКОЛАЙ АНИЩЕНКО
                                     графика-ВЛАДИМИР МЕНЯЙЛО
         главный консультант-профессор ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (Болгария)
                         ведущий-Заслуженный артист России ЮРИЙ БЕЛЯЕВ


09 January 2017

O Virgin pure, O Holy - Abbess Taissia of Leushinsky (convent)


T A L M A C H
so much and simple






О, Дева чистая, Святая,
О, Мати Бога всех Творца!
Каким блаженством трепетала
Твоя Пречистая душа,

Когда впервые Ты узрела
Младенца, Господа-Христа, -
Твой плод девического чрева,
Своим Ты "Сыном" нарекла!

Скажи: - как в ясли положила?
Иль как повила пеленой?
Улыбкой прежде подарила,
Иль умиления слезой?

К груди ль Своей Его прижала?
Иль преклонилася пред Ним?
Или стопы Его лобзала?
Или беседовала с Ним?

И что вещал Тебе безмолвно
Улыбкой детской вместо слов?
Назвал ли "матерью" покорно?
Иль возвестил, что "с нами Бог"?!

О, Мати-Дева, чудо девства,
Ты - дщерь Небесного Отца,
Святого Духа Ты Невеста, -
Мать Сына Божия, Христа!
O Virgin pure, O Holy,
O, Mother of God, the Creator of all!
With what bliss did tremble
Your Most Pure Soul,

When You beheld for the first time
the Infant, Christ-the Lord –
The fruit of thy virgin womb,
Thou called Him your "Son"!

Say, - how did you put Him in the crib?
Or how did you diaper His napkins?
Did you first gift a smile,
Or tears of tender emotion?

Did you press Him to Thy bosom?
Or did you bow to Him?
Or did you kiss His feet?
Or did you converse with Him?

And what He prophesied to you in silence
With a child's smile instead of words?
Did He obediently call Thee "mother"?
Or did He proclaim that "God's with us"?!

Oh, Virgin-Mother, miracle of virginity,
You – daughter of the Heavenly Father,
You – Bride of the Holy Spirit –
Mother of Christ, the Son of God!
Игумения Таисия Леушинская
Abbess Taissia of Leushinsky (convent)

Игумения Таисия Леушинская (Солопова).








  
Природная способность наша - говорить -
дана нам, прежде всего, для того,
чтобы славословить Творца нашего,
благодарить и прославлять словом. 



Игумения Таисия      .
Настоятельница Иоанно-Предтеченского

Леушинского монастыря
(Монашеская лира)

Перед чудотворной иконой Казанской Богоматери

Как хорошо в Твоем храме, Владычица!
Как сладко душе и светло!
Свободно, спокойно в нем каждому дышится,
На сердце легко и тепло!

Словно Сама Ты, о, Мати Всепетая,
Сама Ты здесь с нами стоишь;
Любовию Матерней к людям согретая 
На всех с состраданьем глядишь!

И лик Твой, Божественной славой сияющий, 
Безмолвно вещает сердцам:
"Придите, молитеся Мне, вам внимающей,
Я всем вам отраду подам! 

Молитесь, убогие, бедные, сирые, 
Ведь Я для вас Мать и Покров!
Молитесь и вы, сего мiра счастливые,
Познайте в сем счастье любовь! 

Молитесь и вы, грехом отягченные,
Давно Я молитв ваших жду;
И покаянья слезой орошенныя
Услышу Я их и приму! 

Молись и ты, старчество дряхлое, хилое! 
Молись и ты, юности цвет,
Молитесь и вы, малюточки милые,
Я всех вас покрою от бед!..."

О, Милосердная Мати Пречистая!
Безмерна Твоя к нам любовь;
Ты нам Заступница в скорбех пребыстрая,
Ты наша Мать и Покров!

О! не оставь же нас, Мати любимая,
Молиться Тебе - вразуми;
И с верою теплой Тебе возносимые 
Моления грешных прими!


Спаситель, Спаситель! согрей мою душу

Спаситель, Спаситель! согрей мою душу
В молитве любовью к Тебе,
Чтоб ум не метался заботою чуждой,
Безумным пристрастьем к земле!

И чтобы молитва к Тебе возлетала,
Как чистый, святой фимиам;
Земной оболочки она бы не знала,
Свободно неслась к небесам! 

Спаситель, Спаситель! Ведь нет Тебя краше, 
Нет сладче Тебя никого!
Зачем же так горько земное пристрастье 
Тревожит беседу с Тобой!?

То скорби, невзгоды душу смущают,
Молитву уныньем томят;
То счастье и радости меры не знают,
В молитве пустое твердят! 

Спаситель, Спаситель! согрей мою душу
Святою любовью к Тебе,
Чтоб ум, воскрыленный свободою духа,
Легко возносился горе!..


Свет пресветлый, Ииcyce!

Свет пресветлый, Ииcyce!
Просвети меня,
Чтоб познать мне жизнь в Дусе,
Чтоб познать Тебя!...

Благодатию Твоею
Ты покрой меня,
И любовию Твоею
Ты согрей меня!

Непостижный, неприступный,
Горних сил Творец!
Ты ли, сердцу столь доступный,
Сладкий наш Отец?!

Да, Ты душу согреваешь,
Дух – животворишь,
Ум и мысли просвещаешь,
Сердцу говоришь.

Царь души моей Ты, Боже!
Царствуй же во мне!
Без Тебя весь мiр ничтожен,
Жизни нет душе!

Воскреси меня с Собою
В чудный славы свет,
Чтоб и там мне жить с Тобою
В безконечный век!


Дорогия минуты 

Бывают чудныя минуты 
Отрады полныя святой, 
И в них небесной лиры звуки 
Сокрыты, - шепчатся с душой! 

Бывает сердца упоенье 
Струёй небеснаго вина, 
В благоговейном умиленьи 
Душа стремится в небеса! 

Тогда стихает вся тревога, 
И, словно в сладкой дремоте, 
Мысль созерцает в небе Бога, 
И внемлет горней красоте. 

Тогда все тленное, земное 
Так чуждо, тягостно для нас; 
Лишь ощущается иное 
Блаженство там на небесах. 

О, как минуты те безценны 
В юдоле плача и скорбей! 
Они нам дороги, священны, 
Они - отрада наших дней!

Что Тя наречем, о, Благодатная!

Какими чистыми устами
Тебя мы, Дева, ублажим?!
Какими песнями, хвалами
Тебя, Пречистая, почтим?!

О, Дева, Дева, чудо девства,
Чудо нетленной красоты,
Ты - Параклитова Невеста,
Ты - совершенство чистоты!

Ты - Дщерь Небесного Отца,
Ты - Матерь Сына, Бога Слова,
Ты - Храм пресветлый Божества,
Палата Духа Пресвятаго!

Ты - всей вселенной украшенье,
Ты - горних ликов похвала,
Ты - земнородных обновленье,
Ты - ликов девственных краса!

И падший человек возстанье
Тобою, Дева, получил;
Он обновил свое призванье,
Свободу сыновства вкусил!

И пот Адамова труда,
И слезы, литыя женою,
Отерла нам Твоя рука
Богомладенца пеленою.

Ты одесную Бога Слова
В сияньи чудном предстоишь;
И нас небесного покрова,
Твоих собратий, не лишишь!


Впечатления при разсматривании планов проэктируемого соборнаго храма Леушинскаго монастыря в 1887году.
Планы, планы дорогие, 
Как мне вас осуществить? - 
Помогите мне, родные, 
Божий Храм соорудить! 

Ничего я не имею, 
И где взять, - не знаю я, 
Никого просить не смею, 
Только Господи, Тебя! 

Ты мои все знаешь нужды, 
Видишь множество скорбей, 
Мои слезы пусть не чужды 
Будут милости Твоей! 

Ты богат неистощимо 
Милосерд больше того, 
Можешь Ты подать незримо 
Рукой щедрой всем и все. 

Не оставь же нас, Всесильный! 
Сам на помощь к нам приди, 
И могучею Десницей 
Храм себе сооруди!

"Житейское море воздвизаемо зря к тихому пристанищу притек, вопию"
Как Петр я в море утопаю 
В волнах житейской суеты; 
Как Он и я к Тебе взываю: 
"Наставниче, спаси, спаси!" 

Ты всемогущ! Тебе возможно 
И бури словом укрощать, 
И по водам ходить невлажно, 
Громам и ветрам запрещать. 

Ступи ж Божественной стопою 
На волны сердца моего! - 
Оно умолкнет пред Тобою. 
И вкусит мира Твоего! 

Ты, как Петру, простри мне руку 
И, как ему, скажи и мне: 
"Почто сумнишься, маловере, 
Мужайся и придешь ко Мне!"