Vladimir_Djambov: ... For All The Deliberate New-Calendarist Liers: I am with Christ forever

(God has deigned that many of His greatest saints' holidays be mingled in this awkward manner.
Still - a lie is a lie - and YOU know it but have no fear of God in your money-dizziness: )

I am with Christ forever -
every moment on His narrow path

And my home is on this narrow countryside Road of Christ -
at 8, November - some Authorities and Kingdoms [Dominions]
would have it changed - to 21, November - but our home is
still the very same! Call us at our house number 8[OS]/21[NS].

Those Authorities and Kingdoms [Dominions] have been demoted -
rest assured! - and authorities and kingdoms are they no more! -
For I have the Powers - and the Will of the Living Word!

And the Thrones are being submerged - lest they be defiled by
Antichrist, who knows all lies.

Archangel Michael

The Eighth Day (of indiction)

The world was created in Six Days
and the Seventh Day was attributed to honor the Creator.
And so the cycle started running in time...
It is called Genesis, week, calendar...

And on the Eighth Day

there came
the hope for salvation,
the beginning of our salvation was born on the Eighth Day of the indiction
(and through Her – the Most Holy Theotokos, Ever Virgin Miriam –
coming to this world was also our Savior),
subsequently (probably) still on that Eighth day
there will come our very salvation...

(For early Christian fathers the spiritual "Eighth Day"
is Christ's resurrection) or the end of the world...

But is our salvation an end –
[Yes, of course - in English -
yes, this is our ultimate objective!]
or our salvation is an end of the world, of this world?!?

TRANSLATION FROM RUSSIAN

Vision of Joseph Munoz

       A number or a day, or the year...? What prompted me to publish this? - I cannot understand. Perhaps Vladyka Philaret’s date of demise? Indeed, it has been 25 years now.

       …

       "Let me remind you of a portentous vision given to Joseph in the night of 20th against the 21st November 1985 – just a few hours before Metropolitan Philaret died.
       You were the first person whom Joseph told about this vision of his shortly after the news came of the Metropolitan Philaret’s demise.
       On November 24th (the Iberon icon’s feast day) 1985 Metropolitan Philaret was buried. Immediately thereafter Joseph came to us in Washington for a few days [stay] and on the very first evening, under the fresh impression of the vision he told us about it in details. This was also attended by Fr. Theodore Shevtsov.
       In the words of Joseph on the night of November 20th he felt very tired and went to bed. The holy Icon hanged on the wall opposite his bed – so that when lying he could gaze at it. Soon after he lied down, the icon-lamp hanging in front of the icon went out. He lit it up again but it went out for the second time. Then Joseph changed the oil, the wick, washed the lamp-glass, and filled it up again. But soon the lamp went out for a third time... This upset him, because he felt that the Mother of God intimately suggested to him that something significant was going to happen, since shortly before that the lamp in front of the Iberon Icon went out on three occasions – before the terrible earthquake in Mexico and before the eruption of the volcano in Colombia, in result to which thousands were killed. Joseph stood up for prayer. Under the icon, by the wall there was a [small] bench. Joseph knelt down to his knees, leaned against the bench and began praying. During the prayer he fell asleep.
       In the dream, a panoramic view opened to him – very much like a huge wide screen – and he was presented one such vision. Wooded nature with rocky soil. On the trail he saw – standing on his knees with a haggard face – Metropolitan Philaret. On the back of the Vladyka and on his right shoulder there lay a large heavy cross. The cross look was terrible – iron and cold (it lacked any life-giving heat, which gently emanates out of a wooden cross), it was an ugly color – dark green-brownish. Metropolitan Philaret was falling under the weight of the cross and was unable to budge. But, suddenly, unexpectedly, Metropolitan Philaret bent forward and with a decisive movement from right to left he dropped the cross onto the ground (the motion was strange as the Metropolitan could simply drop his right shoulder down and the cross would slide to the ground).
       Once the cross touched the ground, the Metropolitan disappeared. Joseph was seized with fear by what he had seen and out of horror he hid his face with his hands. When he finally dropped his hands before another picture appeared to him. He saw a land that has turned into a desert due to a terrible disaster. Instead of Metropolitan Philaret – standing on his knees was Vladyka Vitaliy with that same cross on his back, only the cross was more terrible, darker and heavier. Although with enormous labors, but still somehow the Vladyka budged little by little on.
       In a last, third part, of the vision Joseph saw a cross – purely black in color in that same desert, and crucified on it was – in full vestment, with miter – Bishop Vitaliy...”.

       …

       A few hours after this vision the world learned of the repose of Metropolitan Philaret... Maybe this vision – sent to Joseph – was the most significant of all signs of the Iberon Myrrh-streaming Icon. Maybe by this prophetic vision the Mother of God warns us about what might happen – lest it happens. Maybe we are currently witnessing the last part of the/a vision. God forbid! When at your insistence Joseph told You about his vision, tears came into Your eyes and You told him that the first part of the vision was clear, but the next [one] You did not want to interpret and preferred not to think about [it]... "(an excerpt from a letter bt Fr. N. to M. V.)

== CLICK BELOW за БЪЛГАРСКИ===

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ

(Бог е благоволил много от празниците на Неговите велики светии да бъдат смесени по този ужасен начин.
И все пак - лъжата е лъжа - и ВИЕ го знаете, но нямате страх от Бога в своята замаяност по парите:)

Аз съм с Христа завинаги -
и всеки миг съм на тесния Му път

И моят дом е на тесния селски Път Христов - на
ноември, № 8 - някои Власти и Царства (Господства) пожелаха
да се промени - на ноември, № 21 - но домът ни си е все така
същият! Посетете ни на номер 8 [ст.ст.] / 21[н.ст.].

Онези Власти и Царства (Господства) бидоха наказани и понижени -
бъдете спокойни! - и вече власти и царства не са! -
Защото имам Сили - и Волята на Живото Слово!

А Престолите биват потопявани - да не би да бъдат омърсени от
антихриста, който познава всички лъжи.

Архангел Михаил

= = = = = = = КРАЙ НА ПРЕВОДА = = = = = = =

Осмият ден (от индикта)

Светът е сътворен в Шест Дни,
а Седмият бе определен за прослава на Твореца.
И така цикълът се завъртя във времето...
Наричат го Битие, седмица, календар...

А на Осмия ден дойде
надеждата за спасение,
началото на нашето спасение се роди на Осмия ден от индикта
(а чрез нея - Пресвета Богородица, Вечната Дева Мариам -
дойде на този свят и нашият Спасител),
впоследствие (вероятно) пак на този Осми ден
ще дойде и самото наше спасение...

(За ранните християнски отци духовният "Осми Ден"
е Христовото възкресение) или краят на света...

Но край ли е нашето спасение -
[на английски - ЦЕЛ - да разбира се,
това е към което се стремим в крайна сметка!]
или нашето спасение е край на света, на този свят?!?

ПРЕВОД ОТ РУСКИ

Видение на Йосиф Муньос

       Число или ден, или година...? Какво ме накара да публикувам това? – Не мога да разбера. Може би датата на смъртта на епископ Филарет? Все пак изминаха 25 [пълни] години.

       ...

       "Позволете ми да ви напомня за едно знаменателно видение, дадено на Йосиф в нощта на 20-ти срещу 21-ви ноември 1985 г. – [само] няколко часа преди кончината на митрополит Филарет.
       Вие бяхте първият човек, на когото Йосиф разказа за това свое видение скоро след като дойде новината за смъртта на митрополит Филарет.
       На 24 ноември (на празника на Иверската икони) 1985 г. се състоя погребанието на митр. Филарет. Веднага след това Йосиф дойде при нас във Вашингтон за няколко дни и още на първата вечер ни разказа – по свежите си впечатления от видението – подробно за него. На това присъстваше също и отец Теодор Шевцов.
       По димите на Йосиф вечерта на 20-ти ноември той почувствал голяма умора и си легнал да спи. Светата икона висяла на стената срещу леглото му – така че докато лежал той можел да се взира в нея. Скоро след като си легнал, изгаснало висящото пред иконата кандило. Той го притоплил [запалил] отново, но то изгаснало втори път. Тогава Иосиф сменил олиото, фитила, стъкълцето на кандилото, и отново го напълнил [и запалил]. Но скоро кандилото излгаснало за трети път... Това го разстроило, защото почувствал, че Божията Майка съкровено му внушава, че ще се случи нещо значително, тъй като малко преди това кандилото пред Иверската Икона изгасвало на три пъти [–] непосредствено преди страшното земетресение в Мексико и преди изригването на вулкан в Колумбия, в резултат на които загинаха хиляди хора. Йосиф застанал на молитва. Под иконата, до стената имало скамейка. Йосиф се спуснал на колене, прислонил се на скамейката и започнал молитвослов. По време на молитва заспал.
       Насъне му се открила картина-панорама, буквално един огромен широк екран, и му било представено такова видение. Гориста природа с камениста почви. На пътека той видял да стои на колене с измъчено лице митрополит Филарет. На гърба на владиката и на дясното му рамо лежал голям тежък кръст. Кръстът изглеждал страшен – железен и хладен (в него отсъствала животворящата топлина, която леко навява от дървен кръст), цветът му бил некрасив – тъмно зелено-кафеникаво. Митрополит Филарет падал под тежестта на този кръст и не можел да помръдне от мястото си. Но, изведнъж, неочаквано, митрополит Филарет се привел напред и с едно решително движение от дясно на ляво захвърлил кръста на земята (движението било странно, тъй като митрополитът можел просто да спусне дясното си рамо и кръстът би се приплъзнал на земята).
       Веднага щом кръста се докоснал до земята, митрополитът изчезнал. Йосиф бил обхванат от страх от водяното и от ужас закрил лицето си с ръце. Когато най-сетне спуснал ръце, пред себе се представила друга картина. Той видял земята, преврната в пустиня вследствие на страшно бедствие. Вместо митрополит Филарет, на колене стоял Владика Виталий със същия кръст на гърба си, но кръстът бил по-страшен, по-тъмен и тежтк. Макар и с огромен мъки, но все пак по някакъв начин Владиката се придвижвал по не много.
       В последната, трета част на видението Йосиф видял кръст с чисто черен цвят в същата пустиня, и на него бил разпнат, в пълно онлачение, с митра Владика Виталий...”.

       ...

       Няколко часа след това видение светът научил за смъртта на митрополит Филарет... Може би това видение, изпратено на Йосиф е най-значителното от всички знамения на Иверската Мироточива Икона. Може би с това пророческо видение Майката Божия ни предупреждава за това, което може да се случи, да не би то да се случи. Може би сега ставаме свидетели на последната част от видението. Боже опази! Когато на ваше настояване, Йосиф Ви разказа за своето видение, Вие се просълзихте и му казах, че първата част от видението е понятна, а следващата Вие не искате да разтълкувате и предпочитате да не мислите за нея... " (Откъс от писмо на о. Н. до М. В.)