Google tag

01 June 2017

Bulgaria needs no living, crazed Botev (hero)България няма нужда от жив, побъркан Ботев


T A L M A C H
so much and simple



/откъс от неиздадени мемоари "Обикновен живот"/

20. Към „Защо не съм“ – от Хр. Ботев
(из „Архива“ на един засегнат)


Но защо не съм аз Христо Ботйов
На прочут Владика зет
Нощем при Чу-Бу* да ходя
Да прескачам НЕЙ** ний плет.

2010 г.        „намерил“ Иван Джамбов

* чужда булка
** Ботевото стихотворение НЕЙ е едно от доказателствата, че Захари Стоянов не без основание е написал своя „Опит за биография“, в който Ботев е представен в не най-добра светлина. (Четѝ „Опит за биография на Хр. Ботев“ от Захари Стоянов и стохотв. „НЕЙ“ от Хр. Ботев.)



Защо не съм...?
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма –
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар-създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея“?

Но защо не съм и Вазов,
„Вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

(Но защо не съм и Стамболъв,
Той трева не хрупа
и когато стане Лъв,
той богатства ще натрупа.
)*


 Хр. Ботев



* Последният куплет Ботев не е отпечатал, защото Стамболов му е приятел, съавтор и съидейник (макар и 10 г. по-млад – още дете), но му го прочел и тогава Стамболов написал своето стихотворение: „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари“ и т.н., а Ботев написал нов вариант – също непечатан:
(Защо не съм и Стамболъв –
„ний пари не шеме“,
но когато стане Лъв
той парички ще отнеме.)
Ботев е усетил властническите наклонности у младия Стамболов.

Като оставим настрана шегата със Стамболов, в това стихотворение Ботев бичува безмилостно 7 свои съвременници – поети и писатели, макар и нееднакво сполучливо и нееднакво справедливо (според действителните им качества).
Наред с посредствените, той напада и такива като П. Р. Славейков и Иван Вазов – достатъчно преуспели на литературното поле, но несподелящи политическите му възгледи (за незабавна революция).
Самият Ботев тогава не е бил толкова „прочут“, колкото стана след „Радецки“ и „Вола“ (след смъртта си**) и отговорът на една от засегнатите страни е доста логичен, макар и той да не е „съвсем“ сполучлив, нито „съвсем“ справедлив.
Може би П. Р. Славейков е дал по-сполучлив отговор с баснята „Осел и славей“, в която магарето – след като чуло виртуозното изпълнение на славея – рекло:        
„Добро. За тебе право мож се рече,
че пееш доста ти добре.
Но туй е само жалко,
че се не знаеш с нашът псалт,
да си поучил ти от него малко,
как би се още изтъщил.
Да видиш салт, да видиш стил: --- оставей“.
Кат' чул тоз съд добрия славей
в гори далечни отлетял
и тука веч не се върнал.

И Славейков добавя:

„И нази Бог да пази
от критикаре като туй магаре.“


** Смъртта на Ботев е забулена в дълбока тайна.
Легендата за „коварния“ куршум, който случайно „плеснал в челото вдъхновено и високо“ (виж стихотворението „Той не умира“ от Ив. Вазов) никога не е била доказана от очевидци – нито устно, нито писмено.
Затова мнозина вярвали, че Ботев може и да е останал жив. Помня, че през 1958 г., когато бях студент втора година в МЕИ, в София вървеше слух, че Ботев е намерен безпаметен ,някъде в Диар Бекир (Турция), на 110 години!!
В един коридор на бившата сграда на МЕИ (близо до паметника на В. Левски) чух професора по Съпромат Иван Кисьов да разговаря с двама свои колеги по въпроса и се замислих. Значи може и да има нещо вярно, щом и професорите говорят за него.
Че в Диар Бекир е имало човек с брада, приличащ на Ботев, това е напълно възможно, но то нищо не доказва. От друга страна, Захари Стоянов в своя „Опит за биография“ пише, че Ботев „отчаян от тежките загуби обичал да се осамотява и плачел“ (сам Ботев в стрихотворението „Към брата си“ признава: „често, брате, скришом плача“) и някои решили, че в такъв момент може да е пленен и откаран в Турция!! Защо турците не са го убили (както правели с другите възстанници) и защо турските власти не са го съдили, а са мълчали повече от 80 години?
Още тогава си казах, че България няма нужда от жив, побъркан Ботев.
От друга страна, ако Ботев е убит, стои въпросът: „кой е изпратил коварния куршум“?
През годините 1946-47 бях юнкер в НВУ „В. Левски“ – София и при големи празници (9.IX и др.) при нас идваше министър-председателят Георги Димитров, неизменно придружаван от последния жив опълченец (от Шипка) и участник в Ботевата чета, за когото се говореше, че знаел истината за смъртта на Ботев, но не я казва.
Породи се съмнение, че Ботев може да е убит от свои хора (от близкото му обкръжение) – като виновник за тежката участ на четата.
Или че сам той е стрелял в челото си чувствайки, че обвиненията са справедливи?!?
(Ботев много често мисли и пише за смъртта – почти във всичките си творби. Стихотворението му „Делба“ завършва така „на смърт, братко, на смърт да вървим“, а „Майце си“: „пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба“. В стихотворението „До моето първо либе“: „смъртта е мила усмивка, а хладен гроб – сладка почивка“ и т.н. – да не цитираме всички случаи. Затова Вазов в стихотворението „Дипломираните“ го нарича: „тоз, мрачниятпевец“. Остава впечатлението, че Ботев желае и търси смъртта си.)
Самоубийството като възможен вариант за смъртта му е силно шокиращо, но то не говори за слабост, а за висок морал и чувство за отговорност и никак не уронва неговия престиж – даже напротив! – повишава го.
Тук, може би, аз съм първият и единствен човек, който се осмелява да каже: „Възможно е Ботев да се е самоубил“.
(Подобно на малкото невинно дете от приказката за цар Траян и невидимите му дрехи, което извикало: „Царят е гол!“)
За да не се гаврят турците с него, и Левски е направил „опит за самоубийство“ (ударил глава в стената на килията) и увиснал на бесилката полу-мъртъв. Обаче, това ни най-малко не пречи на високия му авторитет.
При цялото си величие като революционер, публицист и поет, Ботев наистина е бил слаб военачалник – без военна подготовка или опит и е станал войвода „по неволя“ – старите и опитни войводи се криели и отказвали да поведат готвената от Ботева чета и разбира се под влиянието на общия екстаз, раздухван от самия него.
Така или иначе Опълченецът умря без да проговори и загадката около смъртта на Ботев си остана (и едва ли някога ще се разбули).
Мисля, че каквато и да е истината, България има нужда от Ботев такъв, какъвто го виждаме в цялото му творчество и особено в стихотворенията „На Прощаване“ и „Моята молитва“: – пламенен революционер и поет, щастлив, че „може и млад да загине“ (стига му 'да каже нявга народа: умря сиромах за правда, за правда и за свобода') и че „молитвата му“ се сбъдва (както пише в писмото до близките си от кораба „Радецки“), ЗАГИНАЛ от вражески (турски) куршум – макар и случаен.
Ако Левски е предаден, а Ботев – убит от „свои“, и ако гробовете и на двамата ни великани са неизвестни, ние нямаме основание за особена гордост от това, че сме „българи“, освен че между българите има и немалко достойни хора, а не само крадци, предатели и убийци.
Примери за „достойни“ българи има много. Тук аз ще спомена само ЕДИН – Джон Атанасов – изобретателят на компютъра, чието дело вече е ЕПОХА в световната история. – Компютърна епоха – Интернет (от 20 и 21 век до ... ... ... ?)
Компютъризация електрификация
Компютъризацията е сравнима с електрификацията, атомизацията, автомобилизацията, въздухоплаването, водоплаването и други ЕПОХИ в човешката история и е основа за бъдещата РОБОТИЗАЦИЯ.


2010 г.                                               Иван Джамбов 

No comments:

Post a Comment

To comment you MUST be
a Google account user