Prayer of
St. Symeon the New Theologian
From sullied lips,
From an abominable heart,
From an abominable heart,
From an unclean tongue,
Out of a polluted soul,
Receive my prayer, O my Christ.
Reject me not,
Nor even my shamelessness,
But give me courage to say
What I desire, my Christ.
And even more, teach me
What to do and say.
I have sinned more than the harlot
Who, on learning where Thou wast lodging,
Bought myrrh,
And dared to come and anoint
Thy feet, my Christ,
My Lord and my God.
As Thou didst not repulse her
When she drew near from her heart,
Neither, O Word, abominate me,
But grant me Thy feet
To clasp and kiss,
And with a flood of tears
As with most precious myrrh
Dare to anoint them.
Wash me with my tears
And purify me with them, O Word.
Forgive my sins
And grant me pardon.
Thou knowest the multitude of my evil-doings,
Thou knowest also my wounds,
And Thou seest my bruises.
But also Thou knowest my faith,
And Thou beholdest my willingness,
And Thou hearest my sighs.
Nothing escapes Thee, my God,
My Maker, my Redeemer,
Not even a tear-drop,
Nor part of a drop.
Thine eyes know
What I have not achieved,
And in Thy book
Things not yet done
Are written by Thee.
See my depression,
See how great is my trouble,
And all my sins
Take from me, O God of all,
That with a clean heart,
Trembling mind
And contrite spirit
I may partake of Thy pure
And all-holy Mysteries
By which all who eat and drink Thee
With sincerity of heart
Are quickened and deified.
For Thou, my Lord, hast said:
"Whoever eats My Flesh
And drinks My Blood
Abides in Me
And I in Him."
Wholly true is the word
Of my Lord and God.
For whoever partakes of Thy divine
And deifying Gifts
Certainly is not alone,
But is with Thee, my Christ,
Light of the Triune Sun
Which illumines the world.
And that I may not remain alone
Without Thee, the Giver of Life,
My Breath, my Life,
My Joy,
The Salvation of the world,
Therefore I have drawn near to Thee
As Thou seest, with tears
And with a contrite spirit.
Ransom of my offences,
I beseech Thee to receive me,
And that I may partake without condemnation
Of Thy life-giving and perfect Mysteries,
That Thou mayest remain as Thou hast said
With me, thrice-wretched as I am,
Lest the tempter may find me
Without Thy grace
And craftily seize me,
And having deceived me, may seduce me,
From Thy deifying words.
Therefore I fall at Thy feet
And fervently cry to Thee:
As Thou receivedst the Prodigal
And the Harlot who drew near to Thee,
So have compassion and receive me,
The profligate and the prodigal,
As with contrite spirit
I now draw near to Thee.
I know, O Saviour, that no other
Has sinned against Thee as I,
Nor has done the deeds
That I have committed.
But this again I know
That not the greatness of my offences
Nor the multitude of my sins
Surpasses the great patience
Of my God,
And His extreme love for men.
But with the oil of compassion
Those who fervently repent
Thou dost purify and enlighten
And makest them children of the light,
Sharers of Thy Divine Nature.
And Thou dost act most generously,
For what is strange to Angels
And to the minds of men
Often Thou tellest to them
As to Thy true friends.
These things make me bold, my Christ,
These things give me wings,
And I take courage from the wealth
Of Thy goodness to us.
And rejoicing and trembling at once,
I who am straw partake of fire,
And, strange wonder!
I am ineffably bedewed,
Like the bush of old
Which burnt without being consumed.
Therefore with thankful mind,
And with thankful heart,
And with thankfulness in all the members
Of my soul and body,
I worship and magnify
And glorify Thee, my God,
For Thou art blessed,
Now and throughout the ages.
More PRAYERS goo.gl/X5fjGJ
More PRAYERS goo.gl/X5fjGJ
the boldness to pray
to the Comforter,
as St Symeon the New Theologian, that great devotee of the Divine Beauty, exclaimed with unrivalled lyricism:
"Come, true light. Come, eternal life.
Come, hidden mystery.
Come, unnameable treasure.
Come, reality beyond any speech.
Come, person beyond all comprehension.
Come, unceasing exultation.
Come, impenetrable light.
Come, unfailing hope of the saved.
Come, lifter up of the fallen.
Come, resurrection of the dead.
Come, Almighty, for Thou dost unceasingly create,
transfigure, and change all things by Thy will alone.
Come, invisible one that none can touch or feel.
Come, for Thy name fills our hearts with desire
and is always on our lips; but Who Thou art
and what Thy nature is, we cannot say or know.
Come, unique one in one.
Come, for Thou Thyself art the desire within me.
Come, my breath and my life.
Come, comfort of my lowly soul.
..."
as St Symeon the New Theologian, that great devotee of the Divine Beauty, exclaimed with unrivalled lyricism:
"Come, true light. Come, eternal life.
Come, hidden mystery.
Come, unnameable treasure.
Come, reality beyond any speech.
Come, person beyond all comprehension.
Come, unceasing exultation.
Come, impenetrable light.
Come, unfailing hope of the saved.
Come, lifter up of the fallen.
Come, resurrection of the dead.
Come, Almighty, for Thou dost unceasingly create,
transfigure, and change all things by Thy will alone.
Come, invisible one that none can touch or feel.
Come, for Thy name fills our hearts with desire
and is always on our lips; but Who Thou art
and what Thy nature is, we cannot say or know.
Come, unique one in one.
Come, for Thou Thyself art the desire within me.
Come, my breath and my life.
Come, comfort of my lowly soul.
..."
PRAYERS goo.gl/X5fjGJ
ReplyDeletePANNIKHIDA goo.gl/DDKJ27
Както и ВЕЛИКОПОСТНАТА молитва на св. Ефрем Сирин:
†
От всички великопостни химни и молитви, една кратка молитва може да бъде наречена великопостната молитва. Това е традиционна [молитва], и може би [от] един от най-великите учители на духовния живот – Св. Ефрем Сирин. Ето и текста:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (поклон)
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (поклон)
Ей, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (поклон)
Забележка Тая молитва се казва в сряда и петък на Сирната седмица и през цялата св. Четиридесетница, освен в събота и неделя.”
(Молитвеник) /на англ. - в линка по-горе)
Тази молитва се казва два пъти в края на всички великопостни служби от понеделник до петък, но без събота и неделя, защото в тези дни празнуваме – в неделя – възкресението, а в събота – сабат и постът е ограничен. При първо изчитане на тази молитва, следва земен поклон след всяко моление, а в края – (кръстен поклон) и 12 пъти казваме: „Боже, очисти мене грешния.” И цялата молитва се повтаря с един последен земен поклон (метание) накрая.
(ПРИЧАСТНА)
ReplyDeleteМолитва 6 (от св. Симеон Нови Богослов)
Приеми, Христе мой, моление от скверни устни, от мерзко сърце, от нечист език, от осквернена душа, като не презираш нито думите, нито изразите, нито безсрамието ми и ми дадеш дръзновено да казвам, което искам, Христе мой. Но още повече научи ме какво трябва да правя и да говоря. Съгреших повече от блудницата, която, като узна где си, купи миро, смело дойде да помаже нозете Ти, Христе мой, Владико и Боже мой. Както нея, дошла от сърце, не си отблъснал, тъй не се гнуси и от мене, Слове, но дай ми нозете Си да ги държа и целувам, и с потоци сълзи като с многоценно миро дръзновено да ги помажа. Умий ме с моите сълзи, очисти ме с тях, Слове. Прости и моите прегрешения и прошка ми дай. Ти знаеш множеството злини, знаеш и моите струпеи, и раните ми виждаш, но и вярата знаеш, и желанието виждаш, въздишките чуваш. Не се укрива от Тебе, Боже мой, Творче мой и Избавителю мой, нито слъзна капка, нито от капката някаква частица. Виж смирението ми, виж каква е мъката ми и прости всички мои грехове, Боже на всички твари, та с чисто сърце, с трепетна мисъл и със съкрушена душа да се причастя с пречистите и пресвети Твои Тайни, чрез които се оживява и обожествява всеки, който яде и пие с чисто сърце. Защото Ти си рекъл, Владико мой: Всеки, който яде Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. Съвсем истинско е словото на моя Владика и Бог. Защото, като се причащавам с божествените и боготворящи Дарове, не съм вече сам, но с Тебе, Христе мой, трислънчевата светлина, която просвещава света. И за да не остана сам без Тебе Животодателя, мое дихание, мой живот, моя радост, спасение на света пристъпих към Тебе, както виждаш, със сълзи и със съкрушена душа, като моля да получа избавление от моите грехове и да се причастя неосъдно с Твоите животворящи и непорочни Тайни, за да пребъдеш, както си казал, с мене триокаяния, та да не би съблазнителят да ме намери без Твоята благодат и да ме сграби коварно и като ме съблазни, да ме отдалечи от Твоите боготворящи слова. Ето защо падам пред Тебе и горещо Ти викам: Както прие блудния и дошлата блудница, така приеми, милосърдни Господи, и мене блудния и нечистия. Защото, като дохождам сега при Тебе със съкрушена душа, зная, Спасителю, че друг като мене не Ти е прегрешил, нито е извършил деянията, които аз извърших. Но и това зная, че нито големината на прегрешенията, нито множеството на греховете надвишава голямото дълготърпение и безкрайно човеколюбие на моя Бог. Но с милостта на състраданието Ти и чистиш, и осветляваш, и правиш причастници на светлината горещо каещите се, като щедро ги приобщаваш към Твоето Божество. И което е чудно и за ангелите, и за човешките умове, много пъти им говориш като на Твои близки приятели. Това ме прави дръзновен, това ме окриля, Христе мой. И насърчен от Твоите богати благодеяния към нас, с радост, в същото време и с трепет се причащавам с огъня, и бидейки трева странно чудо! не изгарям, а бивам оросяван, както в старо време къпината, която гореше и не изгаряше. И сега с благодарна мисъл, с благодарно сърце, с благодарните членове на душата и тялото ми се покланям и величая, и Те славословя, Боже мой, защото си благословен сега и во веки! Амин!