И ОГОРЧЕНИЯТ МИ АНГЕЛ

И ОГОРЧЕНИЯТ МИ АНГЕЛ – в моя защита

Седя и кихам – от алергия – Наздраве!
А вдясно клима огорченият ми ангел…
Че зеницата ми слабоумна – вяла;
И окото тъпо – вляво…

А днеска се празнуват всички!
Днес – и небесата пеят…
Безумна някаква пчеличка
Да слави с плод и тя умее…

Добро да чиниш – ради Бога!
И зад гърба добро да хвърляш…
Това едва ли ще го мога,
Като воденица хъркам. 

Не чува песнопения ухото
Око като забиеш
В телевизор – а сърцето
Забравя ли да бие?!..

И рия на гърба си, рия...
И свойта кал, и курешки...
Дали ще мога да открия
Тез чудеса човешки…

Заровил ги е в мен – аз зная –
Прототипът на вселената
И ще съди Той колената
По сърцето, на везната.

Десницата тогаз ще ми е вързана –
Крила като разперят те –
Защо така тъй бързате
Злините да намерите.

Подигни се горнище…
В сърцето
На душата
С Дух Свети!

30 юни - Неделя (2 след Петдесетница) на всички български светии,
и на всички преп. и богоносни отци от Света Гора, 2019 г.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице; сега зная донейде,
а тогава ще позная, както и бидох познат.

1 Кор. 13:12

Marina Tzvetaeva's /words/
(or Requiem)

How many did they fall into this abyss, Unleashed
Down and far away!
The day will come when I, too, will disappear
From the surface of the earth.

All that has sang and struggled, All that has shone
And torn shall freeze.
And the green of my eyes, my tender voice,
And the gold in my hair.

And life will be with all its daily bread,
With the forgetfulness of today.
And everything will be – as if under heaven
I was never, nay!

Changeable – like children – every minute,
And evil but so short,
Like the hour when timber in the fireplace Turns all
To ash /and we abort/.

Cellos, and cavalcades – be more often,
And the village tower-bell...
– I am – so alive and genuine –
On the sweetest land!

To all of you – to me, who knew in nothing any measure,
Both aliens and my very own –
I turn, address, to you demanding faith /not leisure/
And asking for your love.

//Both day and night, both written and in speaking:
Yes and no to truth,
To what I had – so sadly speaking –
For only twenty years.//

To the fact of the pending unavoidability –
Of pardoning offence,
To all of my unbridled tenderness
And my all too proud a face

To the speed of impetuous events,
To truth, to playing ...
– Listen, hey! – You still love me
For the fact that I will die.               27 June 2019

//To all of you – who are to me, who knew in nothing any measure,
Both aliens and my very own –
I turn, address, to you demanding faith
And asking for your love.//