НА МНОГО ЦЪРКОВНИ ГОДИНИ

Тъжно и страшно ли е когато всички герои в Православната ни църква са умрели - или почти всички!

Празник ли е когато отбелязваме годишнината от отсичането на главата на Предтечата!?

Повод за тъга ли е мъченичеството, животът в подвизи и (материални) лишения?

Такъв е Богът ни - това иска от нас; и на този свят не ще живеем в "удобства и комфорт"...

Готови ли сме за това?

(И си мислим: колко удобно е за нас бедните (по светски) (в източна Европа) – както си живеем в 'лишения' - и какъвто подвиг е да преживеем ден подир ден и месец! - и с ниските ни заплати и постоянните материални лишения – просто да повярваме, че - да, това е вярата, и ще ни спаси! (т.е. мъките ни са повече от оправдани заради обетованието!) И си мислим: Да, готови сме. (И-и-и-их, наредих се сред спасените!) )

Ами когато сме богати (по светски) - в удобствата и комфорта на приспаната ни съвест?! От кое да се откажа първо - от парите? - не, може да потрябват в този свят (дори за погребение!) - от дрехите, обувките? - от смартфона (който сменяме на всеки 2 или 3 години) ? - от скъпоструващо лечение? (а толкова сираци и вдовици биха се нахранили... - Ето ти една ризка...) Готови ли сме? Не смеем и да си помислим. Камо ли да отговорим...

'Радост моя' - казва светецът! И на теб и на мен: радост! Кога я изпитахме (от Великден насетне)? Какво ни радва (освен илюзорния джакпот - който ще решал всичките ни материални проблеми...)? Добре де - ами ние кога и кого зарадвахме?!? И това натъжи ли ни?

'Радост моя' - и ни увлича в богатството си.

'Спасен си! - Само го поискай... Във - от - за Христа'

'Радост моя' - и фаталните въпроси по-горе отпадат от само себе си.

Ако Христос не е в сърцето ти, то в него ще има пари, вещи или хора.

Старец Амфилохий

goo.gl/MBdGnE

“Refutation of an “Encyclical Sermon”” follows below
както и превод на български
a translation attempt

Is it sad and scary when all the heroes in our Orthodox Church have died – or almost all!

Is it a holiday when we mark the anniversary of the cutting off of the head of the Forerunner!?

Is martyrdom, living in exploits and (material) deprivation a cause for sadness?

Such is our God – this is what He requires of us; and in this world we shall not live in "comfort and convenience"...

Are we ready for this?

(And we think: how suitable it is for us the poor (in a secular way) (in Eastern Europe) – as we're living in 'deprivations' - and what [(great) kind of] a feat it is to subsist day after day and month! – and with our low salaries and the constant material deprivations – just to believe that – yes, this is faith, and it shall save us! (i.e. our sorrows are more than justified by the promise!) And we think: Yes, we are ready. (EEEE-hooo, I've made it into the midst of those saved!))

And what about when we are rich (in a secular way) – in the amenities and comforts of our conscience lulled to sleep?! Which one am I to give up first – money? – no, it can be handy in this world (even for a funeral!) – clothes, shoes? – the smartphone (which we change every 2 or 3 years)? – an expensive treatment? (and so many orphans and widows would be nurtured... – Here's a little shirt to you...) Are we ready? We dare not think. Let alone answer...

'My joy' – says the saint! Both to you and me: joy! When did we feel it (since Easter-tide)? What makes us happy (besides the illusory jackpot – which would have resolved all our material problems ...)? All right - well, when and whom did we make happy?!? And did that sadden us?

'My joy' – and he draws us unto his wealth.

'You're saved! – Just ask for it... In – from – for Christ'

'My joy' – and the fatal questions above just disappear on their own.

 

If Christ is not in your heart, then money, things, or people will be [in it].

Elder Amphilochios