Върви, народе възродени...-Stoyan Mikhailovski

#VladimirDjambov; #Orthodox; #Talmach; #PraBlah

Vladimir Djambov books + Welcomer

Stoyan Mikhaylovski Euthanasia	Стоян Михайловски Euthanasia
I    “Hey, who's knocking on the door?” so late, it’s after three?… “A faithful friend is visiting…” “I will no night guest, go away…” “Open for me! You were my admirer before; you’ve called me more than once to help…” “Who are, who are you? Why you say not your name?” “I don't know my name…” “You’re looking for something or running away?” “I bring something to give you…” “Your name?” “Open, please, these doors and accept me as a brother…” “There is no brotherhood here, go!” “Don't be so angry, so strict, so evil, oh people made to do good, oh souls similar to God’s!” “Are you a Deity are you a man? a spirit unclean, or a genius good? Who sends you? Where are you from? Do you bring day or dark?…” “I am the Fate of the world, the eternal Destiny — the supreme power and the spirit of all things!…” "Run, you mighty guest, don't cross this threshold! There is no living person in this house — here sits a human light! Run! I'm done already with all earthly chores! There is no longer any will in me! I’m done; it was - what was!… My song was sung!… My path before me me is lost as if covered by fog; everything inside me broke, I am an old, deleted organ!… Way too soon I hurried to see the meaning of all things — In disgust I pulled away from the world stage — and my soul I bound to an iron rock!… Run, you gloomy Fate, flee to support the warriors, but do not stop with me again…	I    — Хей, кой хлопа на вратите късно тъй, часът по три?… — Верен друг, на гости иде… — Нощен гост не ща, върви… — Отворете ми! Вий бяхте мой поклонник по-преди; неведнъж ме призовахте в помощ… — Кой си, кой си ти? Името си що не казваш? — Името си аз не знам… — Нещо търсиш ли, ил’ бягаш? — Нещо нося да ви дам… — Името си?! — Отворете, моля ви се, тез врати и ме братски приемете… — Няма братство тук, иди!… — Не бъдете толкоз люти, толкоз строги, толкоз зли, о, благосъзданни люди, богоприлични души! — Божество ли си, човек ли, дух нечист, ил’ гений благ? Кой те праща? Откъде си? Ден ли носиш или мрак?… — Аз съм Съдбата световна, вековечната Съдба — силата първоверховна и духът на вси неща!… — Бягай, гостенко могъща, не прескачай този праг! Няма жив чловек в таз къща — тук седи чловешки зрак! Бягай! Аз довърших вече всички земни трудове! Воля няма вече в мене! Свърших; бе то — щото бе!… Мойта песен се изпе!… Пътят ми пред мен се губи като от мъгла закрит; всичко вътре в мен се счупи, аз съм орган вехт, изтрит!… Рано-рано аз прибързах вси неща да разбера — с омерзение се дръпнах от световната сцена — и душата си привързах о желязна канара!… Бягай, мрачна Съдбо, тичай ратоборците крепи, но при мен се веч не спирай…
II “I'm the Fame, open up! You called me many times, when still a teenager— behold, I came at last, hey, to you I stretch my arms… I’ll follow you every day as a slave I’ll walk — with supra-star radiance I’ll make your face shine… I will put your name onto all the lips and your life will pass in constant celebrations! With wreaths they’ll meet you everywhere and — a worshipped hero — in your honor they will arrange countless celebrations! Every day and hour the Press will thunder with your deeds — and the crowd will be harnessed to tow your cart…” “Run, you Fame ridiculous, elsewhere take your wreaths, flee, you shameful harlot, elsewhere look for heroes! From a furious and blind crowd I accept no incense — no, I won't be stained with honors by the wild mob! I will no monument – I will not be perpetuated, I see no need at all to be alive — when I die! Let the future generation know nothing about me — let the world die for me on my last day…”	II — Славата съм, отвори! Многажди ме ти повика, юноша когато бе — ето, додох най-подире, ей, простирам ти ръце… Подир тебе всекидневно кат’ робиня ще вървя — със сияние надзвездно ликът ти ще озаря… Ще поставя твойто име върху всичките уста и животът ти ще мине в постоянни тържества! Вред с венци ще те посрещат и — обожествен герой — в твоя чест ще се уреждат празнувания безброй! Всеки ден и час Печата ще гърми с делата ти — и тълпата ще се впряга да влече колата ти… — Бягай, Славо смехотворна, другаде носи венци, бягай, блуднице позорна, другаде герой търси! От тълпата бясна, сляпа не приемам аз тамян — не, не ща да ме оцапа с почести дивата сган! Паметник не ща — не искам да се увековеча, нужда никаква не виждам жив да бъда — кат’ умра! Бъдещето поколенье нищо нек’ не знай за мен — нек’ умре светът за мене на последния ми ден…
III “I am youth, open to me, I am love, open up!… Renew your blood and strength, go back to the past — to bright, and happy years, embrace a new genesis — like the ancient phoenix rise from your dust!… I bring you new spirit and flesh, a heart intact — from suffering and miseries an unwrinkled face!… Oh, get out of this loneliness and try a new lot – the sweetening youth and the sweetest love! I will kindle in your veins unquenchable fires — I will deliver your mind from dreams impossible, in un ceasing rejoicing you will pass your days and in the white world you will live up just to be the master!… You will have what you want, all earthly goods, all honorable deeds, you will always be satisfied — without ever being sated… Your knightly greatness will subdue all hearts; all will be captivated by you; your gaze, your face will enchant all the eyes… To please you so that you stretch out your hand to her — every woman will leave everything dear in the world…” “Run, oh gloomy apparition, run, evil chimeras, run away, you painful past, smoke from crazy youth!… Beauties as they are in the Bosphorus courtyards, luxury — as much as it covers the Italian sky, Hell as much as it encompasses lust, seduction, as these are in Eden, too: fun and enjoyments — give them all to me, again I will them not — no! I will them not! No, a hundred times! In my heart for a long time now, as in a cold grave, there lie deadened desires, the dust of my dreams … I'm young, but it seems to me I’ve lived a hundred centuries, that since thousands of years I have gathered up memories!… I am young, but of all the passions I have now been widowed! Incomprehensible to me today are the ragbags of the heart, love, feeling, ideal, happiness — a wretched vision!…	III — Младостта съм, отвори ми, любовта съм, отвори!… Поднови си кръв и сили, в миналото се върни — в светли, весели години, битие ново прегърни — като феникс старобитний из праха си възкръсни!… Дух и плът ти нося нови, непокътнато сърце — от страданья и неволи ненабърчано лице!… О, излез от тази самост и опитай жребий нов — усладителната младост и сладчайшата любов! В жилите ти ще разпаля огневе неизгасими — разумът ти ще избавя от мечти неизпълними, в ликуванья безпреривни дните си ще преминуваш и на бял свят ще светуваш само за да господствуваш!… Има-щеш каквото искаш, всички земни добрини, всички доброчестини, винаги ще се насищаш — никога сит без да си… Твойто рицарско величье вси сърца ще подчини; всичко в теб ще се плени; твоят поглед, твойто лице ще омайват вси очи… Тебе за да се понрави, ти да й простреш ръка — всяка жена ще остави всичко мило на света… — Бягай, мрачно привиденье, бягайте, химери зли, бягай, тягостно прошедше, дим от луди младини!… Прелести, каквито има в босфорските дворове, роскош — колкото покрива италианското небе, Ада колкото обема похотливост, съблазненья, колкото са и в Едема веселби и наслажденья — дай ми ги, и пак не ща ги — не! Не ща ги! Не, сто пъти! В мойто сърце веч отдавна, както в гроб студен, лежат умъртвените желанья, на мечтите ми прахът… Млад съм аз, но ми се чини, че сто века съм живял, че от хиляди години спомени съм насъбрал!… Млад съм, но от всички страсти аз съм вече овдовял! Днес за мен са непонятни дрипелите на сърцето, обич, чувство, идеал, щастие — виденье клето!…
IV “I'm the God-granted Muse, I'm the genius… Open up, oh soul pure and chosen, accept the gift of heaven! Exalt yourself! Sing hosanna, sing the Lord's Psalms!… Sing the human destinies, sing the eternal nature, sing the lights of heaven, sing the underworld! Sing the infinite universe, sing the immortal soul, sing the endless struggle between living beings! Sing the sinful human mind how it flies in a thick darkness, and, thirsty for all knowledge, how it madly flies! Sing the terrible troubles of the Jewish children, the infinite sufferings of the unhappy helots… Glorify Adam, Eve, sing their ruin, sing the boundless bliss, inverted into smoke!… Sing the heroes’ marches, sing Athens, Sparta, Rome, the luxuries of Babylon, the temple of Jerusalem!… Sing — the peoples of doom how they bow, and crawl before disgraceful idols — and how they break them afterwords! Sing - which is durable, sound and good on this globe; sing the divine right, sing the Eternal Lord, the ruler over rulers, God-Creator, Master of the World!… Sing the holy epic of the Mind and of Labor, the feat of Prometheus and the death of Socrates!… Sing the first shine, the first day midst the Solid, sing the last sounding of the heavenly trumpet! Sing the love poem of woman and man, sing the sacred Freedom, sing the glorious cross of Christ!” “Let all the psalmists sing." and all the golden-mouthed singers, let all the Levites sing and the spiritual prophets, let all the lucky men sing and all the sufferers on earth — let him sing who finds sweet, joyful words, who is possesses with grief and cannot be silent! Let him sing who feels fraternal feelings and enmities, thirst, needs, passions hot — who feeds with dreams!… Let him sing who wants to raise the dead, let him sing who knows to build a house of shadows!… Let him weep in this brothel and laughs he who will — let the poor in spirit croak and let the wise man roar; oh, for the wind it is the same — tears, smoke and songs! The century will equally sweep anathemas and boastings!… Get out!… From waking up my soul from sleep, you will rather put a soul into the rock, in the rotten stump!… My voice is gone now, my harp is broken, oh, I will sing no more — there are no songs in a deadman!… A secret symbol of things — daytime for me is darkness… Darkness, darkness, it is in me, it is in front of me!… A pit of five or six feet in the ground and peace in nonentity, this is my Iliad, Song of the Songs and Psalter!… ........................	IV — Музата съм богоданна, геният съм… Отвори, душо чисто и избранна, дар небесен приеми! Възвиши се!… Пей осанна, пей господните псалми!… Пей съдбините чловешки, вечната природа пей, светлините пей небесни, преизподнята възпей! Пей безкрайната вселена, пей безсмъртната душа, пей борбата безконечна между живи същества! Пей чловешкий разум грешен в гъста как лети тъма, и, за всяко знанье жеден, как полита в лудина! Пей неволите ужасни на юдейските деца, на илотите нещастни безконечните тегла… Прослави Адама, Ева, пей пропадането им, пей безклайните блаженства, преобърнати на дим!… Пей походите геройски, пей Атина, Спарта, Рим, роскошите вавилонски, храмът на Ерусалим!… Пей — народи окаянни как се кланят, как пълзят пред позорни истукани — и как после ги трошат! Пей — кое е трайно, здраво и добро на земний шар; пей божественото право, пей Предвечний Господар, над властителите властник, Бог Творец, Мироначалник!… Пей светата епопея на Ума и на Труда, подвигът на Прометея и Сократовата смърт!… Първото възпей блестене, първий ден посред Твърдта, дирнето възпей звучене на небесната тръба! Пей лябовната поема на жената и мъжа, пей Свободата свещена, пей Христовий славен кръст! — Нека пеят вси псалмисти и певци златоречисти, нека пеят вси левити и пророци духовити, нека пеят вси щастливци и страдалци на земята — нека пей, който намерва сладки, радостни речи, скръб когото обладава и не може да мълчи! Нека пей, който усеща братски чувства и вражди, жажди, нужди, страст гореща — който се питай с мечти!… Нека пей, който желае мъртвото да възкреси, нека пее, който знае дом от сенки да строи!… Нека в тоз вертеп да плаче и се смее, който ще — нищий духом нека граче и разумний нек’ реве; о, за вятъра е равно — сълзи, дим и песни! Векът ще смете еднакво анатеми и хвалби!… Махай се!… От да събудиш моята душа от сън, по-скоро душа ще туриш в камъка, в прогнилий пън!… Моят глас угасна вече, мойта арфа се строши, о, мен вече се не пее — няма в мъртвеца песни!… Тайний символ на нещата дне за мен е тъмнина… Тъмнината, тъмнината, тя е в мен, пред мене тя е!… Пет-шест педи трап в земята и в нищожеството мир, ето мойта Илиада, Песен Песней и Псалтир!… ........................
V “I am the truth immortal, I am the sacred truth! I will return the light in your suffering soul! I am the naked truth — and you – in my nakedness – will see yourself — the God — [and] all mundane vanities!… I am the truth! That one truth that you have called upon in tears in your early youth!… Open to me!… Do accept me and look at yourself in me!… See what is not, see what is in this world unilluminated!… You are a flame, you are a shadow — gloom and lightness, depicted in you today is the double face of all things; and this is why you’re weak, this is why you’re angry at yourself; you wish for quiet days and are immersed in storms… The shallow human thoughts, the earthly mind — dull and blind — darken your eyes and make you evil, [and] ferocious… Oh, decide to start seeing, to come to your senses — submit! Look, find out what you have, see where you are, and what you are! Guess — the most sacred task of destinies! Read the supernatural principles in the true book! In the infinite spaces and in the inexhaustible age, oh, come and let me show you where a person stops!… In the seabed — a grain of sand, in the swamp – a drop of water, under the sky – a murmur, a scream — come, see what it is… Come, see all the peoples where they come from, where they go — which common leader leads them in one and the same path… What Alexander did with countless troops, what Napoleon left — come, find out and see!… Alter the unchanging dogmas with my help — break down all symbols, rites and laws — and among thousands of deceptions, delusions and lies find God's secrets — invent wisdom! Rise to extremes unknown to man!… Enter the very heart of what simultaneosly is both a creature, and pure mind, flesh and ardor. Understand what no one’s ever understood!… Yes, in the great past neither Confucius, nor Moses, nor God-chosen David, nor most-wise Solomon, nor first called prophets, nor omniscient Plato, nor godlike Socrates — no one ever saw a thing of the deeds of Lord — of the human affairs… Every "c r e e d" so far was but a rebuke — every confession — a hard night on this globe… Oh, come, throw yourself unto me, embrace the truth get rid of the doubts, receive revelation!… That which is nowhere to be found, in no earthly Talmuds, see it, appropriate it now, you exhausted man!… Eternity, infinity, power, unconsciousness, consciousness, life, primitive element, a re-creation in the Universe; how order arises in chaos, how a ray stands in the darkness, how times are measured and who moves the sun; how a fruit comes out of a fruit under the blue sky; how a family comes from a family; where the end of Evil is, where the sacred righteousness is, where the general happiness is, where the imperishable value is, you will learn everything in me, oh blinded man!” ..................... ..................... ..................... “I know you're a snowball. and you melt in hands! You change size and shape, look and essence every hour!… I know!… You are a 100-year-old tree, you grow branches everywhere — but he who falls asleep beneath you never wakes up!… I know you are a sweet fruit, but you are not for our lips, you are not for the human race; your juices are delicious — but for strong gods!… The worm will run over the widest sea — before you enter into us — in our small minds… Run, ferocious Truth, here there are no gods, no reception for you here, a man lives in this house!…” ........................	V — Истината съм безсмъртна, истината съм света! Светлината ще възвърна в твойта страждуща душа! Истината съм аз гола — ти же, в мойте голоти, себе си ще видиш — Бога — всички светски суети!… Истината съм!… Онази истина, която ти призоваваше със сълзи в първите си младини!… Отвори ми!… Приеми ме и огледай се във мен!… Виж що няма, виж що има в този Мир неосветлен!… Ти си пламък, ти си сянка — мрачност и виделина, в теб се днес изображава двойний лик на вси неща; и за туй си слаб, за туй си срещу себе разярен; ти желаеш дни безбурни, а си в бури потопен… Плитките чловешки мисли, земний разум тъп и сляп — затъмняват ти очите и те правят зъл, свиреп… О, реши се да прогледаш, да се вразумиш — склони! Виж, узнай какво обемаш, где си, що си, разбери! Пресвещената задача на съдбите — отгатни! Свръхприродните начала в книга вярна прочети! В безконечните пространства и в неизтощимий век, о, ела да ти покажа где се спира человек!… В морско дъно — зърно пясък, в блато капчица вода, под небето ропот, крясък — ела, виж що е това… Ела, всички виж народи отгде идат, где вървят — кой водител общ ги води все в един и същий път… Александр какво направи със безчислени войски, Наполеон що остави — ела, виж и разбери!… Неизменните догмати с моя помощ измени — всички символи, обряди и закони разчлени — и всред хиляди измами, заблужденья и лъжи намери божите тайни — мъдростта изнамери! Възвиши се до предели человеку неизвестни!… Влез и в самото сърце на това, което е същевременно и твар, и чист разум, плът и жар. Разбери това, що никой не успя да разумей!… Да, в прошедшето велико ни Конфуций, ни Мойсей, ни Давид богоизбраний, ни премъдрий Соломон, ни пророци първозвани, ни всезнающий Платон, ни Сократ богоподобний — никой нищо не разбра от деяньята господни — от чловешките дела… Всяко „в е р у ю“ досега порицанье е било — всяка изповед — нощ тежка върху земното кълбо… О, ела, хвърли се в мене, истината прегърни, избави се от съмненья, откровенье приеми!… Туй, което нигде нема, в никакви Талмуди земни, виж го, присвои го сега, человече изнуренний!… Вечност, безпределност, сила, несъзнателност, съзнанье, жизн, стихия първобитна, в Мирозданье възсъзданье; в хаос ред как се поражда, луч в тъмита как стои, как се мерят времената и слънцата кой движи; как под синий небосвод от плода излязва плод; как от род изхожда род; где е свършекът на Злото, где е правдата свещена, где е щастьето всеобщо, где е стойността нетленна, всичко ще узнаеш в мене, человече заслепений! ..................... ..................... ..................... — Зная, ти си снежна топка и в ръцете се топиш! Всекий час размер и форма, вид и същност ти мениш!… Знам!… Столетно ти дърво си, пущаш клонове навред — но не се събужда онзи, който позаспи под теб!… Зная, ти си сладък плод, но не си за наште устни, не си за чловешкий род; твойте сокове са вкусни — но за крепки богове!… Червейчето ще прегази най-широкото море — ти преди да влезеш в нази — в наште дребни умове… Бягай, Истино свирепа, няма тука богове, няма тук прием за тебе, в този дом чловек живей!… ........................
VI “I know a man lives here, and that's why I’ve come here!… I know that here a man mourns — I am, my friend, the death! I have not hid my name and I have not lied so far — but I wanted to enter unto you with my other names… I am the eternal soul of eternal nature — I am the source of life and the end of all things… In creation I am force happiness, love and peace, I am uninterrupted youth and delight in the mundane world… I am the primordeal leader, Of the world movement, every creature and every power find reinforcement in me… all living beings merge in my being, they always come to me all who walk on earth… I disguise all the abysses, I cover everything that gapes, All the medicines of human diseases are in me… See what my flag is, read its inscription: Death is the supreme knowledge and the end of all dreams! All lives are dreamings, and I, my friend, am the end of all desires — the irreversible peace! I restrain all excitement, I satisfy all hunger, I give away all names, all grace is in me! I remove all passions and finish through all fights — all burdens fall on me down from the human shoulders… This world is a gloomy parable; of invisible things it is the visible shadow; it is scratch in a great plan; I will tell you everything, which law rules everywhere and which supreme justice has created today's order… As soon as you leave, abandon your earthly clothes — you will be a kind and pure mind, a spirit from god's nature… Oh, come!… Death does not lie! The grave dream is a sacred dream! In the grave the feeling is no torment! The grave dark is a bright day! Nothing will drive away your dust from the bottom-of-earth; and the world — without you — will be the same as it used to be with you… I’m a need above the needs! In me, resort you unto me! The living never wakes up when he falls asleep in me! In the various elements I am the lasting unity — in the hopeless deserts I am the sourcing light… I'm rebuilding everything arranged badly in the world and I throw fruitful seed above any misery! I correct all mistakes, I unravel all gossips — and human chains I turn to dust!… Come! Dark human dreams I turn into lights, I scatter all shadows and chimeras!… Open up! Don't be afraid to come a new being!… To dust there is no revival!… Your bones will sleep an unawakened sleep!… Centuries will pass, times will pass worlds shall grow obsolete, your bones will still sleep!… Generations are numerous they will be born and die, new societies will come— your bones will still sleep!… Springs and rivers beds will change — mountains will collapse — your bones will still sleep!… At last extinguished, going out forever will be the last little ray of the last dawn — all living things will disappear, all power will disappear and the day will be inherited by a heavy, endless night — and suns will lose their brilliance, their flesh. The earth will be dismantled from the sky, into some nook — Universe’s existence will be ugly scattered, black chaos shall again reign everywhere — and a new Creation will shine again, another World — and after in old age it will fall again, so that a Third World comes — but your dust, my friend, will not feel this [at all]!… Are you letting me in, will you accept death?” ........................ “Come to me, pale friend, come to me! Welcome! Come in, you merciful goddess, I've been awaiting you so far! Enter, Queen of Darkness, come in, oh, mother of the night, come in and end my days hand dust over to dust! Oh, be blessed, your benefactress!… Here and in the whole of universe, be blessed!…	VI — Знам, че тук чловек живее, и затуй съм тук дошла!… Знам, че тук човек жалее — аз съм, друже мой, смъртта! Името си аз не криях и не лъгах досега — но при теб да вляза исках с другите си имена… На всевечната природа аз съм вечната душа — аз съм извор на живота и конец на вси неща… Аз в твореньето съм сила щастие, любов и мир, аз съм младост безпреривна и услада в земний мир… На световното движенье аз съм първобитний вожд, в мен намерват подкрепленье всяка твар и всяка мощ… В мойто същество се сливат всички живи същества, винаги към мене идат вси, що ходят по света… Аз прикривам всички бездни, аз притварям все, що зей, на чловешките болезни в мен са всите лекове… Виж какво е мойто знаме, надписът му прочети: Смърт — върховното е знанье и конец на вси мечти! Всички жизни са мечтанья, а пък аз съм, друже мой, свършекът на вси желанья — безпревратният покой! Аз възпирам вси вълненья, аз насищам всякой глад, аз раздавам вси именья, в мен е всяка благодат! Аз премахвам всички страсти и досвършвам вси борби — в мен сриват вси товари из чловешките плещи… Този свят е притча мрачна; на невидими неща той е видимата сянка; в план велик е той черта; Аз ща всичко да ти кажа, кой закон владей навред и коя върховна правда е създала днешний ред… Щом оставиш, щом захвърлиш земното си облекло — разум благ и чист ще бъдеш, дух от божье естество… О, дойди!… Смъртта не лъже! Гробний сън е сън свещен! В гроба чувството не мъче! Гробний мрак е светъл ден! Нищо няма да пропъде твоя прах из дън-земя; а светът — без теб — ще бъде както с тебе досега… Аз над нуждите съм нужда! В мен, към мене прибегни! Никога се не събужда живий, в мен кога заспи! В разнородните стихии аз съм трайното единство — в безизходните пустини аз съм изходно светило… Аз преустроявам всичко зле устроено в света и над всяка нищета семе хвърлям плодовито! Аз изправям всички грешки, аз разплитам вси сплетни — и веригите чловешки аз обръщам в прах!… Дойди! Тъмните мечти чловешки аз обръщам в светлини, аз разпръсвам всички сенки и химери!… Отвори! Не плаши се, че ще дойди нов бит!… Няма за прахът оживленье!… Твойте кости непробуден сън ще спят!… Ще минуват вековете, времената ще текат, остаря щат световете, твойте кости все ще спят!… Поколенья многобройни ще се раждат и ще мрат, общества да дойдат нови — твойте кости все ще спят!… Изворите и реките корита̀ ще изменят — ще се срутят планините — твойте кости все ще спят!… Ще угасне най-подире, ще угасне за всегда и последнята зарица на последнята зора — всичко живо ще изчезне, ще изчезне всяка мощ и на деня ще наследе тежка, безконечна нощ — и загуби щат слънцата своя блясък, свойта плът. Ще се разглоби земята из небето, в някой кът — ще се разпилее грозно вселенското битие, ще се възцари отново черний хаос навсъде — и ще блесне пак Създанье ново, друг Свят — и подир в старост пак и той ще падне, за да доде третий Мир — но прахът ти, друже, няма да почувствува това!… Позволяваш ли да вляза, ща приемеш ли смъртта?… ........................ —Влез при мен, другарко бледна, влез при мен! Добре дошла! Влез, богиньо милосердна, теб очаквах досега! Влез, Царице на Тъмите, влез, о, майко на нощта, влез и прекрати ми дните, на пръстта предай пръстта! О, бъди благословена, благотворителко ти!… Тук и в цялата вселена, благословена бъди!…
The End	Край
VID 24 May 2022	1884 г.