|
Когато вече няма да те има
във вид, така удобен за любов -
ще отпечатат черното ти име
на белия тържествен послеслов...
Отдолу с едър шрифт ще се разпишат
десетки равнодушни имена.
Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);
под нея - и по-бившата жена;
и тъй нататък... Седем-осем души
(от най-долуподписаните там)
ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.
И ще поливат с вино пепелта.
И някой, който те е мразил приживе,
ще се кълне в любов към твоя прах.
А някой, който и не те е виждал,
ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"
И някой стар и предан съслужител
на всички ще раздава черен креп...
У вас ще плачат и ще варят жито.
И
само
аз
ще бъда
още
с теб.
Ще бъда с теб!
Сред тайнствения шепот
на докторско-латински диалект.
Край санитаря, който пуши в шепа
и чака да докарат нов ковчег.
За мене чакането свърши вчера.
Затуй не чувам и не ме боли,
когато тъй обичания череп
пробиват с най-дебелите игли.
Затуй не виждам нито тоя скалпел,
под който кръв отдавна не шурти,
ни тая ледено-студена талпа,
която уж си - ти... Нима си ти?!
Това си ТИ...
Добре, де - нищо ново.
И жив съм те целувала - студен! -
Сега поне не си съвсем виновен;
не знаеш ТИ какво ми е на МЕН -
и слава богу! Аз дори се кръстя -
от атавизъм, не че има бог...
Уж коленича, а - стоя на пръсти,
за да те стигна... Колко си висок!
И както много, много много пъти -
ДУША В ДУШАТА - те целувам пак...
Изтръгват ме със сила от трупа ти.
И чувам през мъгла от амоняк:
"Ценим високо силните ви чувства.
Но тук се искат нерви на стоик!
И затова ви молим да напуснете -
най-страшното тепърва предстои...
Върви си!
Чуваш ли!
Тук аз нареждам!
И без това съм доста угнетен...
Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден.
Вертебро-базиларен инцидент."
"Аз, докторче, съм цялата - спокойствие.
Но мога и да откача така,
че цялото ти вертебрално войнство
не може да те вдигне на крака!
Познаваме се... хич не ме закачай;
не ме плаши с най-страшните неща.
Те вече минаха през мен. Така че -
прави, каквото още имаш там..."
Дали, че докторът е стар приятел
(нали и той е малко некрофил) -
но аз стоя отново до главата ти...
(Като във български игрален филм.)
И гледам как най-страшното се случва -
разрязват те... при пълна тишина...
(Това е вече филм на Бертолучи.)
Костта е тънка - като на жена.
(И кожата ти беше като костите!
И вечно се раздираше - до кръв -
от прекалена нежност; от недостиг
на нежност... Е, не беше ли такъв?)
А... Докторите вече те отвориха!
Сега оголват мозъчния ствол...
Като корона
на огромен орех
аз виждам
сивото ти вещество!
Аз виждам чудо, за което никой
не можеше да ме предизвести...
От тая крехка тъкан е пониквал
безкраен космос... Е - това си ти!
Безкраен космос. И безкрайно малък...
Но той до молекула е побрал
и звездния, и хорския наваляк;
и корените в земните недра;
безумието: "Вие или ние?!" -
с кръвта, която тече и тече;
надеждата в летящите чинии
с невинното зелено човече;
и тая вечна вяра - че сме вечни! -
разгаряна в любовния екстаз
на всичко живо - и живяло вече -
и станало на прах...
And all that jazz.
|
When there will be no more you
in a form so convenient for love -
they’ll print your black name
of the white solemn afterword ...
Beneath there will be – imprinted in large font
dozens of indifferent names.
Below them (smaller) - of your (ex) wife;
below hers - and the ex-ex wife;
and so on ... Seven or eight people
(of the lowest printed there)
will sit in the club. Be silent. Smoking.
And pouring wine onto the ashes.
And someone who hated you when living,
will swear in love to your dust.
While someone who has never seen you
will shout: "How come?! I saw him yesterday!"
And an old devoted co-worker
will distribute black crepe to everyone ...
They’ll cry and boil wheat at yours.
And
only I
will be
there
still
with you.
I will be with you!
Amid mysterious whisper
of the doctor’s-Latin dialect.
Near the paramedic smoking in his cupped hands
and waiting for a new coffin to be brought.
For me, the wait was over yesterday.
That's why I hear nit and hurt not,
when the so much beloved skull
us pierced with the thickest of needles.
That's why I see neither this scalpel,
with no blood flowing underneath,
or that ice-cold plank,
that seemingly is you - you ... Is it you ?!
This is YOU...
Well OK, nothing new.
Still alive I’ve kissed you - cold! -
At least now you're not entirely guilty;
YOU don't know what is wrong with ME -
and thank God! I even put a cross sign -
for atavism, not that there is god ...
Seemingly I kneel down, while on tiptoes,
to reach you ... How tall you are!
And as many, many many times -
SOUL IN THE SOUL – I’m kissing you again ...
They're forcing me away from your body.
And I hear through a mist of ammonia
solution:
"We appreciate your strong feelings.
But stoic nerves are needed here!
Therefore we ask you to leave -
the worst is yet to come ...
Go away!
Do you hear!
I order here!
I'm already quite depressed ...
Ah - this one - yours! ... He was hopeless.
A vertebral-basilar incident. "
"I, Doctor, am all - calm.
But I can also go crazy like that,
that your whole vertebral army
can't lift you to your feet!
We know each other ... don't tease me at all;
don't scare me with the scariest things.
They have already passed through me. So that -
do what you still have there ... "
Is that the doctor is an old friend
(He's a bit of a necrophiliac, too) -
but I stand by your head again ...
(As in a Bulgarian feature film.)
And I watch the worst happen -
they cut you ... in complete silence ...
(This is already a Bertolucci film.)
The bone is thin - like a woman's.
(And your skin was like bones!
And he was torn forever - to the point of blood -
from excessive tenderness; from shortage
of tenderness ... Well, wasn't he like that?)
Ah ... The doctors have already opened
you!
Now they are exposing the brain stem ...
Like a crown
on a huge walnut
I see
your gray matter!
I see a miracle that no one
he couldn't warn me ...
It sprouted from this fragile tissue
endless space ... Well - it's you!
Infinite space. And infinitely small ...
But he got to the molecule
both the stellar and the human naval;
and the roots in the bowels of the earth;
madness: "You or us ?!" -
with the blood that flows and flows;
hope in the flying saucers
with the innocent green man;
and this eternal faith - that we are eternal! -
inflamed in love ecstasy
of all living things - and living already -
and it became dust ...
And all that jazz.
|
