Love, by Miryana Basheva /1947-2020/

Love, by Miryana Basheva /1947-2020/ 

Миряна Башева		Miryana Basheva
ЛЮБОВ		LOVE
Когато вече няма да те има във вид, така удобен за любов - ще отпечатат черното ти име на белия тържествен послеслов... Отдолу с едър шрифт ще се разпишат десетки равнодушни имена. Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата); под нея - и по-бившата жена; и тъй нататък... Седем-осем души (от най-долуподписаните там) ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат. И ще поливат с вино пепелта. И някой, който те е мразил приживе, ще се кълне в любов към твоя прах. А някой, който и не те е виждал, ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!" И някой стар и предан съслужител на всички ще раздава черен креп... У вас ще плачат и ще варят жито. И само аз ще бъда още с теб. Ще бъда с теб! Сред тайнствения шепот на докторско-латински диалект. Край санитаря, който пуши в шепа и чака да докарат нов ковчег. За мене чакането свърши вчера. Затуй не чувам и не ме боли, когато тъй обичания череп пробиват с най-дебелите игли. Затуй не виждам нито тоя скалпел, под който кръв отдавна не шурти, ни тая ледено-студена талпа, която уж си - ти... Нима си ти?! Това си ТИ... Добре, де - нищо ново. И жив съм те целувала - студен! - Сега поне не си съвсем виновен; не знаеш ТИ какво ми е на МЕН - и слава богу! Аз дори се кръстя - от атавизъм, не че има бог... Уж коленича, а - стоя на пръсти, за да те стигна... Колко си висок! И както много, много много пъти - ДУША В ДУШАТА - те целувам пак... Изтръгват ме със сила от трупа ти. И чувам през мъгла от амоняк: "Ценим високо силните ви чувства. Но тук се искат нерви на стоик! И затова ви молим да напуснете - най-страшното тепърва предстои... Върви си! Чуваш ли! Тук аз нареждам! И без това съм доста угнетен... Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден. Вертебро-базиларен инцидент." "Аз, докторче, съм цялата - спокойствие. Но мога и да откача така, че цялото ти вертебрално войнство не може да те вдигне на крака! Познаваме се... хич не ме закачай; не ме плаши с най-страшните неща. Те вече минаха през мен. Така че - прави, каквото още имаш там..." Дали, че докторът е стар приятел (нали и той е малко некрофил) - но аз стоя отново до главата ти... (Като във български игрален филм.) И гледам как най-страшното се случва - разрязват те... при пълна тишина... (Това е вече филм на Бертолучи.) Костта е тънка - като на жена. (И кожата ти беше като костите! И вечно се раздираше - до кръв - от прекалена нежност; от недостиг на нежност... Е, не беше ли такъв?) А... Докторите вече те отвориха! Сега оголват мозъчния ствол... Като корона на огромен орех аз виждам сивото ти вещество! Аз виждам чудо, за което никой не можеше да ме предизвести... От тая крехка тъкан е пониквал безкраен космос... Е - това си ти! Безкраен космос. И безкрайно малък... Но той до молекула е побрал и звездния, и хорския наваляк; и корените в земните недра; безумието: "Вие или ние?!" - с кръвта, която тече и тече; надеждата в летящите чинии с невинното зелено човече; и тая вечна вяра - че сме вечни! - разгаряна в любовния екстаз на всичко живо - и живяло вече - и станало на прах... And all that jazz.		When there will be no more you in a form so convenient for love - they’ll print your black name of the white solemn afterword ... Beneath there will be – imprinted in large font dozens of indifferent names. Below them (smaller) - of your (ex) wife; below hers - and the ex-ex wife; and so on ... Seven or eight people (of the lowest printed there) will sit in the club. Be silent. Smoking. And pouring wine onto the ashes. And someone who hated you when living, will swear in love to your dust. While someone who has never seen you will shout: "How come?! I saw him yesterday!" And an old devoted co-worker will distribute black crepe to everyone ... They’ll cry and boil wheat at yours. And only I will be there still with you. I will be with you! Amid mysterious whisper of the doctor’s-Latin dialect. Near the paramedic smoking in his cupped hands and waiting for a new coffin to be brought. For me, the wait was over yesterday. That's why I hear nit and hurt not, when the so much beloved skull us pierced with the thickest of needles. That's why I see neither this scalpel, with no blood flowing underneath, or that ice-cold plank, that seemingly is you - you ... Is it you ?! This is YOU... Well OK, nothing new. Still alive I’ve kissed you - cold! - At least now you're not entirely guilty; YOU don't know what is wrong with ME - and thank God! I even put a cross sign - for atavism, not that there is god ... Seemingly I kneel down, while on tiptoes, to reach you ... How tall you are! And as many, many many times - SOUL IN THE SOUL – I’m kissing you again ... They're forcing me away from your body. And I hear through a mist of ammonia solution: "We appreciate your strong feelings. But stoic nerves are needed here! Therefore we ask you to leave - the worst is yet to come ... Go away! Do you hear! I order here! I'm already quite depressed ... Ah - this one - yours! ... He was hopeless. A vertebral-basilar incident. " "I, Doctor, am all - calm. But I can also go crazy like that, that your whole vertebral army can't lift you to your feet! We know each other ... don't tease me at all; don't scare me with the scariest things. They have already passed through me. So that - do what you still have there ... " Is that the doctor is an old friend (He's a bit of a necrophiliac, too) - but I stand by your head again ... (As in a Bulgarian feature film.) And I watch the worst happen - they cut you ... in complete silence ... (This is already a Bertolucci film.) The bone is thin - like a woman's. (And your skin was like bones! And he was torn forever - to the point of blood - from excessive tenderness; from shortage of tenderness ... Well, wasn't he like that?) Ah ... The doctors have already opened you! Now they are exposing the brain stem ... Like a crown on a huge walnut I see your gray matter! I see a miracle that no one he couldn't warn me ... It sprouted from this fragile tissue endless space ... Well - it's you! Infinite space. And infinitely small ... But he got to the molecule both the stellar and the human naval; and the roots in the bowels of the earth; madness: "You or us ?!" - with the blood that flows and flows; hope in the flying saucers with the innocent green man; and this eternal faith - that we are eternal! - inflamed in love ecstasy of all living things - and living already - and it became dust ... And all that jazz.
Къде са те сега? Къде потъват угасналите в буря светове? Дали съвпада пътят към отвъдното със тоя, който тук ни е довел? Къде отиваме? Защо? За дълго ли? Или е само за милион плюс хикс години, след което като гълъби се връщаме под старите стрехи? Да! Виждам всичко, що е излетяло по тоя път: натам - насам - натам... И жалко, че сегашното ми тяло е тежичко за тая красота. Аз виждам как летим! Ах, няма начин пробудената памет да греши - познавам тия полети безбрачни на мъничките бъдещи души... Аз виждам и смъртта: Като утроба - там зреем. Ден след ден. И ген след ген, докато в своя образ и подобие отново ще се възпроизведем! Аз виждам - бурно клетъчно делене - полу-кошмар, наполовина - стих, и - някогашният ни дъх последен се слива с първия ни вик... Mehr Licht!* Изгрял е ден, какъвто рядко има - невероятно слънчев и зелен... Седим си с него двама най-интимно - денят и аз. Па нека ни е зле! Седим си тъй, почти додето мръкне и стане време той да си върви. След него с писък литват двама щъркели. Подире им със двойно силен вик подскачат до небето разни жаби и скакалци. Свещена простота!... А може просто да се размножават невинните зелени божества?... Гадини, твари, бръмбари, добичета, маймуни, риби, паяци, орли - човек не може да не ви обича! Не бива да не ви боготвори. О, китове, избити в океана, о, лъвове, разстреляни на лов - приемате ли своя цар неканен, ако царува с почит и любов? О, семена и спори вездесъщи, и вие, инфузории безчет, помагайте му - вечно да се връща от хаоса - за да му слага ред! Да бъде член на вашто съзаклятие, да мине всички форми на белтък и пак да зацарува на земята, отново сключил шеметния кръг. (То... някои царе са чисто голи... като парче одялано дърво... Е - всяка жаба да си знае гьола! За недостойни - няма втор живот.) А ти? За теб ще има ли, любими? Любим - и любил - влюбен - и влюбчив, и цял - любов... За теб, в чието име с камбанен звън съдбата ми звучи? Да. Да! Че ако ти не си достоен да бъдеш абсолютно опростен, и пак да се родиш - тогава - кой е? И има ли достойни въобще?!? Не казвам, че си бил богоподобен. Не казвам, че си бил благочестив... Напротив - казвам (с много, много обич] - ех, имаше си недобри черти... Една добра на лоши сто да смятам - пак взимам и едната, и стоте! Обикнах и приех дори смъртта ти, тъй както всяка друга част от теб! И после... Знаеш по-добре от мене... И аз ще легна тука - някой ден. А после? Мога ли да се зачена, ако не знам, че вече си роден? Аз вярвам - ти отново ще поникнеш! От кал... от прах... от кости... Вярвам! Знам. И цялата Вселена ще извика: "Добре дошъл, Адам! Cherchez la femme!" Ще бъде ден, каквито рядко има - горещ, ала прохладен летен ден... Начален ден на вечно слънчев климат, известен още в древния Едем. И не под ябълка, ами под орех до теб за пръв път - пак - ще се допра. И мигом от короната до корена ще мине ток в жадуващата пръст. Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием един във друг от дяволския дъжд. И ти, попаднал в родните стихии, ме правиш луда, както неведнъж... Лъготиш: "Ама ние май се знаем? Аз, санким, съм ви виждал и преди..." Ах, мое скъпо дребно изкопаемо, ти сам не знаеш колко си правдив! И тъй нататък... Старата история: душите се надушват с жаден нос и под носа на бдителния орех от две тела ще станем пак едно! А засега... Пази се - долу, в твойта най-дълга зима. И бъди готов! Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда във вид отново годен за любов.		Where are they now? Where they sink the worlds extinguished in a storm? Does the path to the afterlife coincide? with the one who brought us here? Where are we going? Why? For how long? Or it's just a million plus hicks years, then as pigeons are we going back under the old eaves? Yes! I see everything that took off on this road: there - here - there ... And it's a pity that my current body is heavy for this beauty. I see how we fly! Ah, no way awakened memory to be wrong - I know these flights are celibate of the little future souls ... I also see death: As a womb - there we mature. Day after day. And gene after gene, while in its image and likeness we will play again! I see - rapid cell division - half-nightmare, half-verse, and - our former breath last merges with our first shout ... Mehr Licht!* A day has risen that is rare - incredibly sunny and green ... We sit with him two most intimately - the day and me. Well, let us be sick! We sit there until it's almost dark and it was time for him to leave. After him, two people fly with a scream storks. He chased after them with a double shout various frogs jump to the sky and locusts. Sacred simplicity! ... Or they can just multiply innocent green deities? ... Reptiles, creatures, beetles, livestock, monkeys, fish, spiders, eagles - one cannot don't love you It shouldn't be not to worship you. Oh, whales killed in the ocean, oh, lions shot on the hunt - do you accept your king uninvited, if he reigns with respect and love? Oh, seeds and spores ubiquitous, and you, infusoria countless, help him - to return forever out of chaos - to put him in order! To be a member of your conspiracy, to pass all forms of protein and to reign on earth again, closed the dizzying circle again. (It ... some kings are completely naked ... like a piece of clad wood ... Well - let every frog know its goal! For the unworthy - there is no second life.) And you? Will there be for you, beloved? We love - and loved - in love - and in love, and all - love ... For you, in whose name with a bell ringing my destiny sounds? Yes. Yes! That if you are not worthy to be absolutely simple, and to be born again - then - who is it? And are there any worthy ones at all?!? I'm not saying you were godlike. I'm not saying you were pious ... On the contrary - I say [with much, much love] - Ah, he had bad traits ... One good of a hundred bad to consider - I take one and a hundred again! I loved and accepted even your death, just like any other part of you! And then ... You know better than me ... And I will lie down here - one day. And then? Can i conceive if I don't know you're already born? I believe - you will sprout again! From mud ... from dust ... from bones ... I believe! I know. And the whole universe will cry out: "Welcome, Adam! Cherchez la femme!" It will be a day that is rare - hot but cool summer day ... Starting day of an eternally sunny climate, known in ancient Eden. And not under an apple, but under a walnut I will touch you for the first time - again. And instantly from crown to root an electric current will pass into the thirsty soil. There will be thunder. We will have to hide into each other from the devil's rain. And you, caught in the native elements, you make me crazy, like many times ... You lie: "But we seem to know each other? I, sankim [it would seem] have seen you before ... " Ah, my dear little fossil, you yourself do not know how true you are! And so on ... The old story: souls sniff with a thirsty nose and under the nose of the watchful nut from two bodies we will become one again! And for now ... Beware - down, in yours the longest winter. And be ready! Do not forget me. Wait for me! I will come In the form again fit for love.   Transl.: © Vladimir Djambov 25 Aug 2024
Миряна Башева … Не казвам, че си бил богоподобен	Miryana Basheva … I'm not saying you were godlike
...Не казвам, че си бил богоподобен. Не казвам, че си бил благочестив... Напротив - казвам (с много, много обич] - ех, имаше си недобри черти... Една добра на лоши сто да смятам - пак взимам и едната, и стоте! Обикнах и приех дори смъртта ти, тъй както всяка друга част от теб! И после... Знаеш по-добре от мене... И аз ще легна тука - някой ден. А после? Мога ли да се зачена, ако не знам, че вече си роден? Аз вярвам - ти отново ще поникнеш! От кал... от прах... от кости... Вярвам! Знам. И цялата Вселена ще извика: “Добре дошъл, Адам! Cherchez la femme!” Ще бъде ден, каквито рядко има - горещ, ала прохладен летен ден... Начален ден на вечно слънчев климат, известен още в древния Едем. И не под ябълка, ами под орех до теб за пръв път - пак - ще се допра. И мигом от короната до корена ще мине ток в жадуващата пръст. Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием един във друг от дяволския дъжд. И ти, попаднал в родните стихии, ме правиш луда, както неведнъж... Лъготиш: “Ама ние май се знаем? Аз, санким, съм ви виждал и преди...” Ах, мое скъпо древно изкопаемо, ти сам не знаеш колко си правдив! И тъй нататък... Старата история: душите се надушват с жаден нос и под носа на бдителния орех от две тела ще станем пак едно! А засега... Пази се - долу, в твойта най-дълга зима. И бъди готов! Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда във вид отново годен за любов. Благодаря ти за всичко! До скоро... М.	...I'm not saying you were godlike. I'm not saying you were pious... On the contrary - I say (with much, much love] - ah, you had bad features... One good in a hundred bad to count - Again I'll take both one and hundred! I loved and accepted even your death, Just as every other part of you! And then... You know better than me... I'll lie down here too - someday. And then? can I conceive myself if know not that you’re already born? I believe - you will sprout again! Of mud... of dust... of bones... I believe! I know. And the whole Universe will shout: “Welcome, Adam! Cherchez la femme!” It will be a day as rarely happens - hot but cool summer day... Beginning day of a perpetually sunny climate, also known in ancient Eden. And not under an apple, but under a walnut I will touch you for the first time - again - And in an instant from the crown to the root a current will pass through the thirsty soil. Thunder will fall. We'll have to hide into each other from the devil's rain. And you, caught in the native elements, you drive me crazy just as many times before... You dupe: "But do we know each other? And I, it seems, have seen you before...” Ah, my dear ancient fossil, you do not know yourself how truthful you are! And so on... The old story: souls get wind with a thirsty nose and under the nose of the watchful nut from two bodies we will become one again! But for now... Take care - below, in yours longest winter. And be ready! Do not forget me Wait for me! I’ll come in a form again convenient for love. Thank you for everything! See you soon... M. Transl.: © Vladimir Djambov 25 Aug 2024
Миряна Башева Кръст	Miryana Basheva Cross
Вървял ли си из улиците нощем, по-стъпкан и от уличната прах, по-мъртъв от добре изтлели мощи? А аз вървях. Седял ли си над бялата хартия, по-бяла от лицето на монах, по-страшна от потънала гемия? А аз седях. Разбирал ли си колко си излишен, по-жалък от напразно сторен грях, по-скучен от това четиристишие? А аз разбрах. Живял ли си единствено с перото любовник, брат, тиранин и аллах, зачеркнало и хляба, и леглото? Така живях.	Have you walked the streets at night /feeling/ more down-trodden than street dust, more dead than worn-out relics? And I have [been walking]. Have you sat over a white sheet of paper, whiter than a monk's face, scarier than a sunken smack [in the dumps]? And I have [been sitting]. Have you realized how redundant you are more pitiful than a sin committed in vain, more boring than this quatrain? And I have [realized]. Have you lived only with a pen a lover, brother, tyrant and Allah, to have CROSSed out both bread and bed? I have lived like this. Transl.: © Vladimir Djambov 7 Dec 2022
Политология / Memento mori / Марина Алексиева	More death in full view Marina Alexieva /M's daughter/
Политология или Rien ne va plus, а така също и Memento mori   Марина Алексиева   Когато вече няма да ви има във вид, така удобен за псувня, и много черната коприна полази вашите тела, и червеи, а не банкноти, запъплят в скъпия костюм там долу, в нулевата кота, където няма сват и кум, възлюблените авоари се озоват при някой друг. и после който както свари ги секвестира вам напук и няма власт. и няма сила, която да ви съживи /ковчегът, апропо, е стилен със стилни траурни венци!/ Тогава, господа и дами. тогава да ви питам аз. Козове във ръкава няма. Смърт в профил. Още смърт в анфас.	Political science a.k.a. Rien ne va plus, also a.k.a. Memento mori   Marina Alexieva   When you will then be gone in a form convenient for cursing, and the very gloating black silk skirts up your bodies and worms, rather than bills, cram into the expensive suit down there, at ground zero, where there are no in-laws or best man, [when your] beloved bank accounts end up with someone else. and then whoever got the chance sequestrates them in your spite and there’s no power and no strength to bring you back to life /the casket, by the way, is stylish with stylish mourning wreaths!/ Then, gentlemen and ladies. then let me ask of you. With no more trump-cards up your sleeve. Death in profile. More death in full view. Transl.: © Vladimir Djambov 8 Dec 2022

and not only 

LAST WISHES, 1983