Google tag

10 February 2014

Saint Spyridon of Trimythous – a Zealous Defender of Orthodoxy



T A L M A C H
so much and simple

Translated from Russian



Памятник святителю Спиридону Тримифунтскому,
Крым, Кореиз, 2012
г.
Авторы
: Крылов Борис, Сидорук Олесь
A monument to St Spyridon of Trimthous
Crimea, Koreiz, 2012
Authers: Boris Krylov, Oles Sydoruk


Saint Spyridon of Trimythous 
a Zealous Defender of Orthodoxy
Reporter: Nun Vera incl. December 27, 2013 . Posted in From various sources (Views: 22)

Tags: Saint Spyridon trimifunsky , Orthodoxy, miracle

Saint Spyridon and his death never cease to bear witness to the true faith . A terrible and admonishing miracle occurred in 1719, three years after the Turkish invasion of Kerkyra /the Corfu island/.

The ruler of the island, the Venetian fleet admiral Andrea Pisani, his advisor Catholic Cardinal and certain Italian Catholics living on the island, decided to make a Catholic altar in the Orthodox Church of St. Spyridon. The admiral announced the decision to the temple priests and asked for their consent. Naturally, the clergymen refused, but that did not stop the governor.

Then the Orthodox priests and the local Orthodox appealed to Saint Spyridon [in prayer], pleading to protect the temple from the encroachments of Catholics.

At night Saint Spyridon appeared in a dream to the Venetian rulers and said, "Why are you bothering me? It is not proper for the altar of your faith to be in my church." The saint demanded that this goal be abandoned, warning that otherwise all the perpetrators would be punished. The scared ruler turned to his adviser, who said that this was simply a wicked trick by the devil.

Reassured, Pisani ordered the necessary materials for the making of the altar. Then the entire Orthodox population of the island began to pray even harder to their patron [Saint] that he would not allow the desecration of the holy place. That same night, Saint Spyridon – in monastic garb – again appeared in a dream to Admiral Pisani with the warning: "I told you not to bother me. If you dare start the implementation of your plan, you will be very sorry – but it will then be too late."

In the morning the Admiral told his advisor what he had seen [in a dream] but the latter – accusing Pisani of cowardice – only laughed and said that such an educated person cannot pay [any] attention to dreams.

On November 11, 1719, Admiral Pisani and his supporters started for the Church of St. Spyridon, seemingly to venerate the relics of the Saint and lit up a lamp. In fact, however, they came to the temple in order to carry out measurements of the place where they planned to have a Catholic altar. The Orthodox priests once again tried to prevent this but again of no avail: the papists did not concede, making preparation to start the implementation of their plan on the next day.

But these plans were not to materialize. On the night of November 12, a terrible storm rose in the sea, a storm began, thunders and lightnings shook the city. At midnight, the guard, who was at the entrance to the Fort Castelli fortress, saw an old man in monastic garb with a lighted torch in his hand. To his questions: "Who are you? Where are you going?" The old man replied: "It's me, Spyridon." At that same moment three tongues of flame burst out from the bell tower of the church; at the same time there was a deafening explosion – and the gunpowder warehouse – together with the nearby houses – blew up. Nine hundred Catholics (soldiers and civilians) were instantly killed by the explosion, killing all the instigators of this deed – not pleasing to God: Admiral Pisani was found dead – his neck was clamped between two logs, and the Cardinal was found behind the walls of the fortress in the sewer ditch. But this terrible explosion hurt no one Orthodox, since Catholics were forbidding them to be inside the fort after dark. Not injured either was the sentinel who saw St. Spyridon with a lit torch: during the explosion some unknown force picked him up and carried him away from the fortress – he did not get a single scratch.

In the church of St. Spyridon, the silver lamp given by the Admiral fell onto the floor, with the result that its base got damaged. That lamp has been re-hung in its place – and to this very day it is a silent witness to the tragedy. In the same hour, in Venice, another lightning struck the castle belonging to the admiral, broke the wall through and burned his portrait. Of all the castle, the only item to have suffered [damage] was the portrait.

Thus the zealous defender of Orthodoxy Saint Spyridon defended – through a great and terrible miracle – his people, his city, and his temple from desecration.


Спиридон Тримифунтский приближаеться...










Акафист святителю Спиридону Тримифунтскому

Кондак 1:    
Препрославленный от Господа святителю и чудотворче Спиридоне! Ныне всечестную память твою празднующе, яко много могущему споспешествовати нам о прославльшем тя Христе, умильно вопием ти: избави нас от всяких бед и зол, да с благодарением зовем ти: Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче!

Икос 1: 
От юности украшенный всеми добродетельми, житием своим Ангелом подражавый, ты, святителю Спиридоне, воистинну показался еси друг Христов; мы же, зряще тя, небеснаго человека и земнаго ангела, со благоговением умильно вопием ти:
Радуйся, уме, созерцаяй тайны Пресвятыя Троицы; Радуйся, обогативыйся Духа пресветлым осиянием.
Радуйся, светильниче многосветлый; Радуйся, ум твой безстрастием просветивый.
Радуйся, измлада истинную простоту и безмолвие возлюбивый; Радуйся, украшение целомудрия.
Радуйся, любве неистощимая струя; Радуйся, яко страннолюбию Авраама подражал еси.
Радуйся, яко всем любвеобильно входы дома своего отверзал еси; Радуйся, нищих предстателю.
Радуйся, пред нимже благоговеют людие; Радуйся, яко ты еси обиталище Пресвятаго Духа.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче!

Кондак 2:    
Видяще остров Кипр и вся христианския страны нетленныя мощи твоя, святителю, от нихже истекают обильная исцеления, возрадовашася; и мы, почитающе тя яко преобильнаго источника благодати, низпосланнаго Свыше нам, вопием к Верховному Подателю Небесных и земных благ: Аллилуиа.

Икос 2: 
Разум Божественный имый, аще сый пастырь безсловесных овец, ты произволением Пастыреначальника Христа избран был еси в пастыря овец словесных. Вернии же, разумевше тя добраго пастыря, неусыпно о стаде своем пекущагося, воспеваху:
Радуйся, архиерее Бога Вышняго, в хиротонии восприявый обильно Божественную благодать; Радуйся, светильниче многосветлый, горяй и светяй.
Радуйся, верный делателю в вертограде Христовом; Радуйся, пастырю, на пажити веры и благочестия паству свою воспитавый.
Радуйся, сияньми добродетелей твоих мир просвещавый; Радуйся, Престолу Христову Божественную Жертву приносивый.
Радуйся, иерарше, разумением Православия украшенный; Радуйся, апостольскаго учения исполненный, верных струями спасительнаго учения напаяяй.
Радуйся, яко и мудрых озарил еси; Радуйся, яко и простых сердца обновил еси.
Радуйся, славо православных и Церкве непоколебимое утверждение; Радуйся, украшение отцев, слава и похвала иереев благоговейных.
РадуйсяСпиридоне, предивный чудотворче.


Кондак 3:    
Силою Вышняго, осенившею тя, святителю Спиридоне, богомудр ты показался еси и, сжавши дланию глину, троичность Лиц всем очевидно уяснил еси: темже лжемудрии философи, собравшиися на Соборе, ужасошася, вернии же непостижимаго прославиша Бога, умудрившаго тя во спасение, вопиюще Ему: Аллилуиа.

Икос 3: 
Имеюще тя в помышлениих своих вси отцы Собора проста, неискусна в книжнем учении, молиша тя, отче Спиридоне, не препиратися словесы с ветиею, мнящимся мудр быти. Ты же, святителю, ревностию по Бозе распалаемый, веруя, яко проповедь Христова не в препретельных мудрости человеческия словесех, но в явлении духа и силы, премудре того обличив, вразумил и на путь истинный наставил еси. Вси, видевше чудо сие, взываху:
Радуйсясвете православныя мудрости; Радуйся, яко глаголемых быти мудрых совопросников посрамил еси.
Радуйся, источниче, благодатию обильный; Радуйся, непоколебимый столпе, твердо содержащий сущих в вере.
Радуйся, омрачаяй всепагубную ересь; Радуйся, чрез негоже попрано бысть безумие.
Радуйся, яко персть земная проповеда твоима рукама Святую Троицу; Радуйся, яко из глины извел еси огнь и воду во утверждение догмата Святыя Троицы.
Радуйся, яко просветил еси люди славити Слово, воистинну единосущное Пребезначальному Отцу; Радуйся, яко змиеву главу пагубныя Ариевы ереси поразил еси.
Радуйся, яко тобою пожерта бысть злоба; Радуйся, невернаго мудреца совопросника к истинней вере обративый.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 4:    
Жизнь проводя в убожестве и нищете, нищим и бедным был еси питатель и помощник и, любве ради к нищим, змия в злато преложил еси и дал еси оное требующему твоея помощи. Дивящеся о чудеси сем, благодарственно вопием к Богу: Аллилуиа.

Икос 4: 
Слышано бысть всем и всюду, яко святитель Спиридон воистинну есть жилище Святыя Троицы: вселися бо в нем Бог Отец, Бог Слово и Бог Дух Святый. Сего ради ты словесы и деяньми проповедал еси всем христианом воплощеннаго истиннаго Бога, вопиющим:
Радуйся, словес Божиих таинниче; Радуйся, Домостроительство Божие о спасении мира уяснивый.
Радуйся, яко научил еси не испытовати еже есть превыше разума и мудросте человеческия; Радуйся, непостижимую действующую в тебе силу Божию явивый.
Радуйся, яко устами твоими провеща Сам Бог; Радуйся, яко вси послушаху тебе в сладость.
Радуйся, мглу идолослужения разгнавый; Радуйся, яко многих к истинней вере привел еси.
Радуйся, яко главы невидимых змиев поразил еси; Радуйся, яко тобою прославляется вера христианская.
Радуйся, яко светло озаряеши всех ублажающих тя; Радуйся, поборниче христианския веры и Православия.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 5:    
Божественнаго Духа преисполнен был еси, святителю Спиридоне, ради добродетельнаго жития твоего; зане кроток, милостив, чист сердцем, терпелив, непамятозлобив, страннолюбец был еси: сего ради Творец и в чудесех преславна показа тя. Мы же, прославляя Бога, прославльшаго тя, вопием Ему: Аллилуиа.

Икос 5: 
Равноангельна Спиридона зрим, великаго чудотворца. Некогда страна от бездождия и засухи вельми пострада: бысть глад и язва, и многое множество людей умроша, молитвами же святителя сниде с небесе на землю дождь; людие же, избавльшеся от бедствия, благодарственно взываху:
Радуйсявеликому пророку Илии уподобивыйся; Радуйся, яко дождь, отъемлющий глад и недуги, благовремение низвел еси.
Радуйся, паки молитвами своими небо заключивый; Радуйся, яко немилосердаго купца лишением имения наказал еси.
Радуйся, яко требующим пищу обильно даровал еси; Радуйся, яко любоблагоутробие Бога к людем подвизаеши.
Радуйся, вземляй немощи немощных; Радуйся, богоблагодатный человеком помощниче.
Радуйся, болящим здравие подаваяй; Радуйся, егоже трепещут демони.
Радуйся, безчисленных чудес источниче.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 6:    
Завеса ветхозаветной скинии закрываше во Святая Святых ковчег, манну и скрижали. И храм твой, святителю Спиридоне, имеет раку твою, яко ковчег, святыя мощи твоя, яко манну, сердце твое, яко скрижали Божественная благодати, на нихже зрим начертанную песнь: Аллилуиа.

Икос 6: 
Народ Кипра некогда за умножение беззаконий наказа Господь безплодием земли, егда же прииде к святому Спиридону знаемый земледелец, прося помощи, даде ему святый злато; минувшу же бедствию, земледелец оный возврати паки злато, И — о чудесе — злато змий бысть. Прославляюще Бога, дивнаго во святых Своих, вопием:
Радуйсяяко Моисею, чудесно преложившему жезл в змия, подражал еси; Радуйся, человеколюбивый пастырю, избавляяй от бед словесныя овцы стада своего.
Радуйся, обильно всех всеми благами обогащаяй; Радуйся, яко Илиа, бедных питавый.
Радуйся, немилосердых к милосердию обращаяй; Радуйся, достоподражаемый пример любве для человеков, в мире живущих.
Радуйся, верных и неверных в бедах утешение; Радуйся, древо сеннолиственное, град и страну осеняющее.
Радуйся, славо и похвало керкирян; Радуйся, над влагою и сушею, зноем и хладом благодатию Божиею владычествуяй.
Радуйся, уставы земли молитвою пременяяй; Радуйся, будущая, яко настоящая, провидевый.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 7:    
Ходатай пред Господем за всех явился еси, святителю Спиридоне. Сего ради и мы прибегаем под кров твой, ищуще спасения, вси бо помощника тебе имамы во всех нуждах, во время глада, смертоносныя язвы и во вся годины бед и искушений. Сего ради благодарственно вопием Богу: Аллилуиа.

Икос 7: 
Новое чудо видим и боголепное; егда ты, отче, шествовал избавити неповинно осужденнаго на смерть, бурный поток прегради путь тебе; ты же именем Всемогущаго Бога повелел ему стати и прешел еси со спутники чрез реку, яко по суху. Слава о сем чудеси распространися всюду, и вси прославиша Бога, вопиюще к тебе:
Радуйсяяко иногда Иисус Навин чрез Иордан, реку по суху прешедый; Радуйся, речная устремления гласом своим укротивый.
Радуйся, яко трудный путь предприял еси, движимый милосердием; Радуйся, яко клевету разрушил еси и неповиннаго от уз темницы и напрасныя смерти избавил еси.
Радуйся, жизни по Бозе благий поспешниче; Радуйся, неповинно угнетенных защитителю.
Радуйся, уставов естества воднаго пременителю; Радуйся, яко судию вразумил еси и от убийства спасл еси.
Радуйся, истинное исправление душ; Радуйся, дивная сило, потоки удержавающая.
Радуйся, услаждающий сердца человеков, к тебе притекающих; Радуйся, человеколюбию Авраама подражателю.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 8:    
Странник и пришлец был еси на земли, якоже и прочии человецы. Обаче из чрева матере Всеведущий великаго угодника и чудотворца показа тя, святителю Спиридоне: бесы бо изгоняеши, всякую болезнь и язву исцеляеши, помышления людей зриши, темже и дивен во святых показался еси. Мы же, возсылающе молитву ко Благодателю всех Богу, вопием ему: Аллилуиа.

Икос 8: 
Весь мир ужасом многим содрогнуся, егда услыша, яко смерть, по гласу твоему, возвращает из гробов мертвецы своя, и возопи:
Радуйсяумершую дщерь свою, да явит врученное ей сокровище, к жизни воззвавый; Радуйся, скорбную вдовицу, на сохранение злато вдавшую, утешивый.
Радуйся, умершее отроча из мертвых воскресивый; Радуйся, яко матерь его, внезапно от радости умершую, ожививый.
Радуйся, яко уподобился еси Илии, молитвами сыну Сарептския жены жизнь возвратившему; Радуйся, яко и Елисею, возбудившему от смерти отроча подражал еси.
Радуйся, пастырю, приискренне любящий человеки; Радуйся, жене блуднице, слезами нозе твои омывшей, грехи именем Бога отпустивый.
Радуйся, святую ревность верховнаго апостола стяжавый; Радуйся, яко нераскаянная грешница, по глаголу твоему, в тяжких болезнех умре.
Радуйся, земли плодоносие молитвами твоими испросивый; Радуйся, непреложное воскресения человеков уверение.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 9:    
Духа Божественнаго осияньми озарен был еси, святителю Спиридоне, имел бо еси духа премудрости, яко мудрыми словесы безумных обуил еси и посреде отцев веру утвердил еси, духа разума, яко умы омраченныя озарил еси; духа страха Божия, яко выну делании богоугодными душу очистил еси. Темже, представ Престолу Вышняго, с сонмом Ангелов воспеваеши Ему: Аллилуиа.

Икос 9: 
Жезл пастыря словесных овец от Пастыреначальника Господа Иисуса приемый, святый Спиридон не премени жития своего: нестяжателен, кроток, любве ради вся терпяй, не постыдеся пещися и о стаде безсловесных овец. Вся сия возбуждают нас славити Бога и взывати тебе:
Радуйсяславу мира сего яко суетную презревый; Радуйся, мзду многу на Небесех стяжавый.
Радуйся, красная мира сего в уметы вменивый; Радуйся, сосуде небесных благ.
Радуйся, святейшая пажите киприотов; Радуйся, яко тебе ради Бог хищников овец твоих невидимыми узами связа.
Радуйся, татем отеческое вразумление преподавый; Радуйся, по милосердию твоему за проведенную без сна нощь овна им даровавый.
Радуйся, непослушанием козлища, яко бы разум имущаго, купца, утаившаго цену его, обличивый; Радуйся, утаившаго сребреники твоя к покаянию приведый.
Радуйся, яко страсти корыстолюбия увещанием своим исцелил еси его.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 10:  
Спасаяй души паствы, Богом тебе вверенныя, ты, святителю Спиридоне, произволением Божиим, зван был еси явити славу свою, паче же славу истиннаго Бога, и в иныя страны, да всюду славят имя Божие, вопиюще: Аллилуиа.

Икос 10:      
Скорый помощник и заступник во всяких нуждах и скорбех, святый Спиридон, по повелению цареву, якоже и прочий пастыри, прииде во град Антиохию, идеже бе одержимый болезнию царь Константин; святитель главы его коснуся и сотвори здрава. Сему чудеси дивящеся, вопием ти:
Радуйсяегоже в сонном видении Ангел, яко целителя, яви царю; Радуйся, Божественныя ради любве трудный путь в старости восприявый.
Радуйся, цареву рабу, ударившему тя в ланиту, по заповеди Спасителя, другую подставивый; Радуйся, столпе смирения.
Радуйся, молитвами своими слезно просящему царю здравие даровавый; Радуйся, яко уничижением своим раба вразумил еси и немилостивый нрав его пременил еси.
Радуйся, яко благочестию и милосердию царя научил еси; Радуйся, яко, ненавидяй земная сокровища, злато царя отвергл еси.
Радуйся, яко ученика своего Трифиллиа от пристрастия к земным благам отвратил еси и сосудом благодати Божия соделал еси; Радуйся, яко пришедшу тебе в Александрию идоли падоша.
Радуйся, емуже и беси повинуются; Радуйся, яко от идолослужения многих отвратил еси.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 11:  
Пение ангельское бысть, егда во храме приносил еси, святителю Спиридоне, вечерния молитвы Твоя, и не беша сослужащии тебе. Жителие же града, дивное пение слышавше, внидоша в храм и, никогоже видевше, с Горними силами воспеваху: Аллилуиа.

Икос 11:      
Светозарное солнце мирови, собеседник Ангелов был еси на земли, святителю Спиридоне; предав же дух твой в руце Божии, преселился еси в горняя селения, моляся за мир пред Престолом Владыки. Мы же, живущии на земли, вопием ти:
Радуйсяяко тебе, еще живу сущу, сослужаху Ангели; Радуйся, псалмопение Архангелов слышавый.
Радуйся, видимый образе нашего преображения; Радуйся, яко недоставшу елею в храме Бог тебе ради с избытком лампады наполни тем.
Радуйся, лампадо Божественнаго сияния; Радуйся, сосуде благодати Божией, обильно, подобие елею, наполняющей душу твою.
Радуйся, неизсякаемый источниче, присно источающий всем токи благодати; Радуйся, о немже изумляются Ангели.
Радуйся, прослушание диакона в храме наказавый; Радуйся, тщеславившагося своим гласом и гласа, и языка лишивый.
Радуйся, яко во время зноя, внезапу роса, снизшедшая свыше, священную твою главу прохлади; Радуйся, в знамении сем близость преставления своего провидевый.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче.

Кондак 12:  
Покров и прибежище бывый всем к тебе притекающим верным еще в житии твоем, ты, святителю, не оставил еси нас сирых и по твоем успении; Бог, побеждающий естества чин, сохрани святые мощи твоя нетленными во укрепление православныя веры и благочестия, в знамение безсмертия, Егоже прославляюще, вопием: Аллилуиа.

Икос 12:      
Воспеваем тя, святителю Божий, яко удивил еси мир чудесы, истекающими от святых мощей твоих. Вси бо с верою приходящии и лобызающии их получают вся благопотребная просимая. И мы, давшаго тебе крепость, венчавшаго тя венцем нетления и действующаго тобою Бога прославляюще, вопием ти:
Радуйсяво время глада корабельником явивыйся, и пищу доставити повелевый; Радуйся, слепым, с верою притекшим к святым мощем твоим, зрение даровавый.
Радуйся, от неисцельныя болезни отрока исцеливый; Радуйся, беса из жены изгнавый и здравую сотворивый.
Радуйся, возбранный воеводо Керкиры; Радуйся, яко полчища злочестивых агарян изгнал еси и корабли их в пучине потопил еси.
Радуйся, егоже видеша окруженнаго сонмом Ангелов, в деснице меч державша и в трепет врагов приведша; Радуйся, создати себе храм, во еже совершати в нем литургию на пресном хлебе, воеводе возбранивый.
Радуйся, воеводу латинскаго лютою смертию поразивый; Радуйся, молниею изображение его в доме в Венеции сожегший.
Радуйся, отступльства и лжемудрования Запада посрамивый; Радуйся, единую православную веру быти истинную и спасительную для человеков утвердивый.
Радуйся, Спиридоне, предивный чудотворче!

Кондак 13:  
О пречудный святителю Христов, отче Спиридоне! Нынешнее наше моление прием, избави нас от всех бед и напастей, укрепи на враги страну нашу, даруй нам оставление прегрешений и изми от вечныя смерти всех вопиющих о тебе к Богу: Аллилуиа! (Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)



Молитвы св. Спиридону Тримифунтскому–первая:
О Великий и пречудный святителю Христов и чудотворче Спиридоне, Керкирская похвало, всея вселенныя светильниче пресветлый, теплый к Богу молитвенниче и всем к тебе прибегающим и с верою молящимся скоропредстательный заступниче! Ты веру православную на Никейстем Соборе посреде отцев преславно изъяснил еси, ты единство Святыя Троицы чудесною силою показал еси и еретиков до конца посрамил еси. Услыши нас, грешных, святителю Христов, молящихся тебе, и сильным твоим предстательством у Господа избави нас от всякаго злаго обстояния: от глада, потопа, огня и смертоносныя язвы. Ты бо во временней жизни своей от всех сих бедствий избавлял еси людей твоих: от нашествия агарян и от глада страну твою сохранил еси, царя от неисцельнаго недуга избавил и многия грешники к покаянию привел еси, мертвых преславно воскрешал еси, за святость же жития твоего Ангелы невидимо в церкви поющия и сослужащия тебе имел еси. Сице убо прослави тебе, вернаго Своего раба, Владыка Христос, яко вся тайная человеческая деяния дарова тебе разумети и обличати неправедно живущия. Многим в скудости и недостаточестве живущим ты усердно помогал еси, люди убогия изобильно во время глада напитал еси и ина многа знамения силою в тебе живущаго Духа Божия сотворил еси. Сице и нас не остави, святителю Христов, поминай нас, чад своих, у Престола Вседержителя и умоли Господа, да подаст многих наших грехов прощение, безбедное и мирное житие да дарует нам, кончины же живота непостыдныя и мирныя и блаженства вечнаго в будущем веце сподобит нас, да выну возсылаем славу и благодарение Отцу, и Сыну, и Духу Святому, ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.


Молитва вторая:  
О всеблаженне святителю Спиридоне, великий угодниче Христов и преславный чудотворче! Предстояй на Небеси Престолу Божию с лики Ангел, призри милостивым оком на предстоящия зде люди и просящий сильныя твоея помощи. Умоли благоутробие Человеколюбца Бога, да не осудит нас по беззакониим нашим, но да сотворит с нами по милости Своей! Испроси нам у Христа и Бога нашего мирное и безмятежное житие, здравие душевное и телесное, земли благоплодие и во всем всякое изобилие и благоденствие, и да не во зло обратим благая, даруемая нам от щедраго Бога, но во славу Его и в прославление твоего заступления! Избави всех верою несумненною к Богу приходящих от всяких бед душевных и телесных. от всех томлений и диавольских наветов! Буди печальным утешитель, недугующим врач, в напастех помощник, нагим покровитель, вдовицам заступник, сирым защитник, младенцем питатель, старым укрепитель, странствующим путевождь, плавающим кормчий и исходатайствуй всем крепкия помощи твоея требующим вся, яже ко спасению, полезная! Яко да твоими молитвами наставляеми и соблюдаеми, достигнем в вечный покой и купно с тобою прославим Бога, в Троице Святей славимаго, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне, и присно и во веки веков. Аминь.

Молитва третья: 
О преблаженне святителю Спиридоне! Умоли благосердие Человеколюбца Бога, да не осудит нас по беззаконием нашим, но да сотворит с нами по милости Своей. Испроси нам, рабам Божиим (имена), у Христа и Бога нашего мирное и безмятежное житие, здравие душевное и телесное. Избави нас от всяких бед душевных и телесных, от всех томлений и диавольских наветов. Поминай нас у престола Вседержителя и умоли Господа, да подаст многих наших грехов прощение, безбедное и мирное житие, да дарует нам, кончины же живота непостыдныя и мирныя и блаженства вечнаго в будущем веце сподобит нас, да непрестанно возсылаем славу и благодарение Отцу и Сыну и Духу Святому, ныне и присно и во веки веков.

Тропарь святителю Спиридону,
епископу Тримифунтскому, чудотворцу
Тропарь, глас 4:
Собора Перваго показался еси поборник и чудотворец, богоносе Спиридоне, отче наш. Темже мертву ты во гробе возгласив и змию в злато претворил еси, и внегда пети тебе святыя молитвы, Ангелы сослужащия тебе имел еси, священнейший. Слава Давшему тебе крепость, слава Венчавшему тя, слава Действующему тобою всем исцеления.

Кондак, глас 2: 
Любовию Христовою уязвився, священнейший, ум вперив зарею Духа, деятельным видением твоим деяние обрел еси, Богоприятне, жертвенник Божественный быв, прося всем Божественнаго сияния.
 

05 February 2014

Introduction to the book “Love” by Abp. Chrysostomos of Etna


T A L M A C H
so much and simple












Да стъпиш и в огън!
за даденото обещание ... 
(Жечка)
 


+ I do not fear God
because I love Him. +
St. Anthony the Great
 







УВОД
към книгата
 "ЛЮБОВ"
от еп. Хризостом
[сега архиеп. Хризостом Етнийски]



Превод от английски

Това е четвъртият и последен том от една поредица, „Теми по православна светоотеческа психология”, която започнах да пиша през 1983 г. Първият том, „Смирение”, е публикуван от Центъра за Традиционалистични Православни Изследвания и включва, освен собствените ми писания, есета от преп. д-р Тиодор М. Уилямс и сестра Паула Рийд (сега Мат Михаела и монахиня от Сръбската Патриаршеска църква), както и прекрасен увод от Мат Александра, бивша румънска принцеса и член на румънския епископат в рамките на Православната Църква в Америка.

Вторият том, трактат за послушанието, е публикуван от (издателство) „Хоули Крос Ортодокс Прес” в сътрудничество с Центъра за Традиционалистични Православни Изследвания. Той излезе през 1984 г. и също съдържа есета от други писатели: преп. Алексей Янг и преп. Владимир Деругин, и двамата – духовници на Руската Православна Задгранична Църква.

През 1986 г. Центърът за Традиционалистични Православни Изследвания публикува третия том от поредицата, „Покаяние”, който написах като гостуващ преподавател в Оксфордския университет, където учех по покана на епископ Калистос (Уеър) в колежа Пемброук (Pembroke College) и с финансовата подкрепа от Фондацията Марсден.

Настоящият том, значи, представлява кулминация на един проект, който е резултат от сътрудничеството на много различни православни писатели и учени от много различни юрисдикции и богословски предпочитания. Той довежда до завършек едно изследване, което се радваше на всевъзможни ползи от онзи благодатен дух, който бележи „икуменизмът у дома”, във който ние, православните, споделяме какво именно ни свързва заедно в едно общо наследие, което все така може да побере плурализма на мнения и пътища в границите на истинското Предание. Надявам се, че този вече пълен набор от томове на моите наблюдения за психологията на Светите Отци Пустинници ще послужи като пример за плодовете на сътрудничество, които се намират отвъд юрисдикционните спорове и съперничества, които толкова често са ни разделяли нас, православните. Същите тези Св. Отци ни призовават да се завърнем към основната духовност, която ни обединява всички нас в едно общо наследие на святост и любов, която надхвърля дребните ни лични раздори и разделяния – към едно наследие, което достига отвъд Православието, за да прегърне всички, които биха пожелали да се доближат до християнския идеал на древната пустош.

Изследванията ми в областта на Православното светоотеческо разбиране за любовта и написването на тази книга бяха подкрепени и от една втора стипендия от Фондация Марсден, на която съм особено задължен. Директорът на фондацията и нейните представители бяха особено добри с мен и силно ме насърчаваха в моята работа. Също така, за настоящата книга ми бе помогнато и от отец Джеймс Торнтън, който ми помогна при фундаменталните изследвания, при формулирането на схемата за излагане на ученията на Отците Пустинножители и на Православната светоотечески традиция на любовта, както и при действителното написване на текста. Той е повече от просто един съавтор, по много различни начини, той ми даде вдъхновение и мотивация, което го прави част дори и от онези неща, които той не е написал непосредствено. Неговият принос за моето мислене се равнява само на този на духовния ми отец митрополит Киприан Оропски и Филийски, чието духовно напътствие формира основата, от която винаги съм тръгвал при разглеждането на Светите Отци на Църквата – които трябва да бъдат изучавани и разбирани единствено в общение с другите и при напътствието на опитни ‘получатели’ на светоотеческия дух. 

В тази поредица за психологическите предписания на Светите Отци на Православната Църква, съм се концентрирал върху свидетелството на Пустинножителите, онези ранни отци практикуващи изкуството и науката на християнството, които са процъфтявали в египетската пустиня през първите няколко века на християнството. Ευεργετινοσ(Евергетинос), или стандартният православен сборник от жития, поговорки и афоризми на Светите Отци Пустинножители, събрани от двама значими Православни Светии през осемнадесети век, е основният текст за мен. Все пак, не съм ограничил изследванията и наблюденията си до Св. Отци от пустинята, тъй като има единство на свидетелството за истинската православна духовност, което довежда духовните гиганти от минали времена в общение с тези наши съвременници – и макар и рядко, а и често пъти скрити от погледа на света, такива гиганти има дори и днес сред нас. Този консенсус не е просто начин на мислене, или неотлъчно съгласие и единение на мисълта, основаващи се в строгостта на някаква догматична система, а по-скоро произтича от един общ духовен опит, от една обща среща с Истината, пораждаща начин на мислене, та дори и начин на живот.
Единението на мисълта в истински-православните писания също излиза отвъд пределите на време и личност, тъй като то произлиза от и се изразява във единство, което е заложено в самата Истина. Точно както Истината, по дефиниция, без фалш и без всякакви различия в опита или мненията, които биха могли да квалифицират или да опорочат нейния характер, така и истината, споделена от (Св.) Отци на Църквата, е изразена в това, което те споделят извън личностните различия, извън каприза на интелектуалните тенденции и извън времевите и емпирични граници, които определят само личните черти на даден (Св.) Отец. 
Като се връщаме към Светите Отци Пустинножители, ние просто се обръщаме към един стандарт, символизиран от техният опит, но който по никакъв начин не се ограничава до техните писания.

Няма нищо случайно около начина, по който пристъпих към психологията на Светите Отци на Църквата. Не зададох различни теми за изследване, та чак след това да търся у Светите Отци техни наблюдения по същите. Вместо това, след двайсетина години четене из отците – четене с известна интензивност за определени периоди, а в други с по-малко усърдие, – развих известен усет за онази универсална цел, която лежи в основата на християнското дирене, както го представят Светите Отци. Достигнах до разбирането – с духовното ръководство на моя изповедник, човек вещ в истинското християнство, и посредством внимателното изучаване на научните трудове на такива вещи патристолози като Константин Каварнос (Cavarnos) и покойния протопрезвитер Жорж Флоровски, че човешкото преображение, единението с Христа и обоже́нието (θέωσις) представляват основните цели на християнството. Консенсусът на Светите Отци е в тяхното изложение на процеса, по който човек – по Божията благодат – става „бог”, участник в божественото, съпричастник на Божествените енергии. 
 
Човек никога не става Бог в сввоето търсене на обоже́ние, но много подходящо става именно онова, което му е писано да бъде: икона на Бога, сътворен образ на онова, в която може да участва по силата на Божествените Енергии, както ни казва св. Григорий Палама , но които той никога не ще може да бъде по отношение Божието естество. Ако човек си остава изцяло самия себе си в съюз с Христа – в единение с Изкупителя или Възстановителя на падналата човешка природа – то именно неговата личност, той самият, бива обновен. Той не е – по примитивния образ на древните Упанишади, река, която тече към универсалното море на Божественото, [с цел] да бъде погълнат в тоталността на битието и на самата личностност. Напротив, човек си остава капка в рамките на това Море, като никога не става това, което Морето представлява в своята цялост, а си остава една отъждествима, уникална единица, която споделя от Енергиите на Божеството [божествената природа]. Като си остава личност, дори и в преобразеното си – или възстановоено, състояние, човек си остава създание на психологията. Ето защо, Светите Отци учат на един път към преображението, който по своя обхват е ясно психологически. Човек започва възкачването до истинското свое аз чрез пречистване на ума. Именно този път се опитах да опиша в тези четири тома за психологията на Светите Отци. 

Тук трябва да отбележа, като съпътстваща забележка, но по тема, която не е никак маловажна, че днес – сред православните духовни водачи – има някои, които биха възразили гръмогласно на характеризирането от моя страна на християнския път като път, насочен в крайна сметка към обоже́ние. Като правилно посочват, че високите теоретични понятия за християнския живот трябва да се основават на практически усилия като молитва, пост и живот в самоконтрол и благочестие, тези критици, за съжаление, пренебрегват две много важни неща. 
Първо, поради факта че се фокусират върху практическите духовни писания, вместо (да се фокусират) едновременно и върху практическите, и върху теоретичните съставки у Светите Отци (на Patristic corpus), тези критици не успяват да разберат, че при православната мисъл е налице съществена връзка между практическото и теоретичното, πραχισи φεωρια. Християнският живот изисква научен метод на самопреобразяване, движещ се от практическото поведение до теоретичното действия. Човек действа не само при извършването на практически неща, но също и при духовни пасивни упражнения, като например умосърдечната молитва. Има действие, макар и от вид, за който обикновено не мислим. Действието предполага следствие. Когато мислим за метафизичните и духовните последствия от вътрешната молитва, незабавно осъзнаваме, че тя е активна и енергична. Нещо повече, вътрешните, духовни усилия не са отделени, макар и да са разграничени от „физическите” духовни дейности, а са свързани със тези дейности и ги обхващат. 
По този начин, молитвата и постът не са някак си разграничени от пътуването, което християнинът предприема от живот, поробен от греха и Сатаната, към живот в Христа. В края на краищата, молитвата и постът са предписани от Самия Христос като средство за унищожаване на злото, за прогонване на бесовете. Точно както бихме наказали ония, които биха казали, че основните духовни практики не са необходими за просветлението или обоже́нието, така и ние трябва решително да оспорим идеята, че такива практики са насочени към нищото. Ако те не водят до духовно преобразяване, то към каква цел са насочени? Без цел, християнската добродетел става човешка гордост! 
На второ място, онези, които твърдят, че външната духовна дейност може да бъде отделена от крайната цел на θέωσις (обоже́нието), че човекът е спасен без да се обърне към „високопарните” понятията на „мистичното преобразяване”, правят това на цената на разчленяването на основните елементи на православното учение, както се намират у най-великите ни Отци. Те просто учат на своето лично мнение, а не на мъдростта на (Св.) Отците. Всъщност, Св. Никодим Светогорец, великият Отец монах от осемнадесети век, заявява, че спасението в действителност е невъзможно без просветлението на обоже́нието. В класическя си том „Византийска мисъл и изкуство” (Belmont, MA, 1968 г.), проф. Константин Каварнос обобщава тази традиционна светоотечески мисъл с абсолютна яснота: „Истинската вяра води до добродетелен живот; а той – до висше духовно развитие, а то – на свой ред, до единение с Бога или обоже́ние (theosis), а така – до спасение” (стр. 28). Бих подчертал силно, че спасението предполага обоже́ние. 
Светите Отци Пустинници и онези (Св.) Отци, присъединили се към тях по (силата на) общите духовни преживявания, излагат една психология на човека, която – освен всичко друго – се фокусира върху следните четири елемента: смирение, послушание, покаяние и любов. Аз избрах тези четири теми за моята поредица по светоотеческа психология, защото – струва ми се, от моето четене – те докосват всеки аспект от процеса на преобразяване в човешкия ум, чрез който се достига просветление. Те обхващат всички елементи, които човек среща в светоотеческите текстове. 
Според светоотеческата психология, човек прави първата си крачка в духовния свят като практикува смирение. Смирението е – нека цитирам един пустинножител „дървото на живота, което достига до висинето”. Научаваме се на смирение като признаваме огромната бездна, която ни разделя – в грехопадналите ни желания и пристрастия – от божествения потенциал, който съществува вътре в нас. Първата ни духовна стъпка включва отказ от капризното „аз” на „Аз-поколението”, в който лежат всички прерогативи на егоцентричното само-(достатъчно)-развитие, самооправдание, и самодоволство, а и умишлено движение към аз-а вътре в себе си, към Христа вътре (в нас), към възстановения аз. Самоосъзнаването започва със себеотрицание, което на свой ред започва със смирено преместване на приоритетите от „аз” към „Теб”. Смиреният човек е верен на себе си, само когато се отвръща от тиранията на падналото си аз. 
Предприел практиката на послушанието, благочестивият подвижник стремящ се към духовно преобразяване се стреми да изучи смисъла на послушанието. Впоследствие той успоредява волята си с духовните наставления, ученията и законите на Църквата. Толкова важно е това успоредяване, че според св. Исаак Сириец „Бог се (при-)открива вътре” в такъв (човек), който изпълнява заповедите Му. В действителност, Свети Талазий приравнява послушанието с възкресението от смъртта. В доброволния, волеви акт да се следва Волята Божия така както тя е проявена в Църквата и у духовните Старци и водачи, в рамките на строгите граници на Свещеното Предание, смиреният човек започва един живот на отдаденост, който ни води към Христа. 
Като се отдава смирено на ръководството на Църквата чрез загърбването на своето его и на нуждите на социалното обвързване, с което поведение цели да се хареса на другите и по този начин да повдигне аз-а чрез признание от страна на другите, християнинът трябва след това изцяло да се отвърне от света – трябва да се покае. При покаянието човек се отвръща от съблазънта на света, от мимолетните и глупави награди за егото и от суверенното си царство, към един нов живот. След като смирението е отмило нуждата на егото да се самоукрасява и самозащищава, а и след като послушанието е поставило на правилните им места целите и приоритетите, установени от Божествено откровение, каещият се човек не само мисли и действа по един нов начин, но намира – по силата на промяна в ориентацията и насоката – една нова, духовна вселена. Неговото покаяние, според св. Йоан Карпатски, води такъв човек към „живот на добродетелта” ("εις ζωήν εναρετον"). 
Едно от най-висшите състояния на духовно развитие при което тези, чиито психология и начин на мислене и действие са били преобразени от достигането на смирение, от практиката на послушание и от разкаяното дръзновение в самия себе си и в духовния свят, е това, при което доминира любовта. Според Божествения Апостол Йоан, Сам Бог е любов, така че духовният подвижник, който познава любовта и тайнствените й плодове, е по-близо от всеки друг до образа на възстановения човек, изложен в Евангелията. Животът на любовта е самият живот, осъществен по опита на Отците Пустинножители и техните приемници през вековете. Любовта увенчава духовните борби на ония, които възхваляваме като най-прекрасни християнски поборници и примери. 
Ако преобразуваното човешко същество живее всред любов, то тази любов трябва да се разбира като нещо съвсем различно от онова, което съвременният грехопаднал човек познава като любов. Важно е да подчертаем това, тъй като в много хетеродоксални религии идеята за постигането от човек на духовно съвършенство тук на земята – като си остава грешащ смъртен, увлечен все пак в някаква степен в преобразения живот чрез единение с Христа – е абсурдна. Последователите на тези религии не осъзнават, че до ден днешен Православната Църква се хвали с „Ангели по плът”, които – чрез духовната наука на (само)пречистване, подновяване, и пречистване на ума, (си) остават до, но над човешките страсти и грях. Повлияни от неправославните (хетеродоксалните) идеи и жертва на оскъдността на духовни преживявания, която поразява съвременното Православие, мнозина православни вярващи също знаят малко или дори нищо за по-дълбокото богословие на своята Църква и без съмнение биха счели идеята за християнско съвършенство на земята за несъстоятелна. Докато не установим, че е възможно да се постигне високо ниво на нравствено съвършенство и чистота от онези християни, преживели преобразения живот тук на земята, не можем да започнем да разбираме любовта така както са я разбрали Светите Отци на Църквата. 
Съвременният човек има много объркани представи за любовта. Импулсите от нервната система често биват идентифицирани за прекурсори на любовта. Привързаността се дефинира свободно (в широки граници) като любов. А макар една от най-завладяващите сили в рамките на човешката психика да е търсенето от човек на самоидентичност, на смисъл, на безсмъртие и на Бога (дори атеизмът издава едно (твърде голямо) занимаване с Бога!), то (все пак) днешният човек по-скоро глуповато придава на либидото – един до голяма степен обусловен отговор на хормоналната активност и на инстинкта за възпроизводство, който подлежи на контрол и пренасочване, силата на тези предишни страсти. Съвременният човек е създал един фалшив човек, отделен от вътрешните си нужди и поробен от набелязаните нужди, които един все по-материалистичен и извратен свят със сила е наложил в него. Такъв един човек не знае нищо за духовната любов. Той е толкова далеч от истинската любов, колкото мозъчна клетка е (далеч) от едно стихотворение. 
Духовната любов, както отбелязах, е плод на духовната борба. Тя изразява живота, преобразен в Христа. Тъй като духовният живот винаги включва растеж – дори и след смъртта – то любовта, макар и да е най-висшата духовна сила и да е най-близо до Бога, също така съществува на три нива. Тези нива съответстват на една добре позната в православната светоотеческа литература йерархия на духовното познание, която се движи от по-ниското и по-конкретното схващане на даден принцип или добродетел към по-високото или по-абстрактното разбиране за същото. Св. Максим Изповедник, например, говори за йерархия на духовното развитие, движещо се от практически духовен живот (πρακτικη φιλοσοφια) до едно ниво на действие въз основа на природните познания (φυσικη θέωρια) и, накрая, до мистично ниво на разбиране (μυστικη θέωρια). По същия този начин, човек, който е завършен в духовния живот, познава любовта първо в практическите й аспекти, като φιλια (Philia), или индивидуална любов към нещо или някого, а по-късно – като αγαπη (agape), или в контекста на любов, която обвързва един човек с друг – съществуваща над простото физическо лице, и в крайна сметка, в най-висшата й форма, като ερως(eros), или пламенна любов към Бога
Следващите глави разглеждат тези три понятия за любовта, така както са разбирани у Светите Отци Пустинножители, като се концентрират върху гостоприемство (φιλοξενια), любов към ближния (αγάπη προς του πλησίον), и любов към Бога. Тези отделни примери за любов образуват един съставен светоглед на ония, които са достигнали духовното осъществяване и – чрез Божията благодат са заживели в среда от любов, където смирението е властващата добродетел, а послушанието е завършено в живот на покайна тишина – (този светоглед) води до най-висшата форма на човешка свобода: Христовото иго
Като финална уводна бележка, трябва да кажа няколко конкретни неща за моя подбор на Светите Отци Пустинножители. Подборът и преводът на тези анекдотични случки са изцяло и само мои и всякакви критики по възможните ограничения или недостатъци в работата ми в тази насока не бива да се простират до моя съавтор, отец Джеймс. Някои от пасажите (малко на брой) съм превел в други произведения, но в по-голямата си част това са нови преводи, които не са се появили другаде. Подредбата на анекдотичните случки също така е изцяло моя собствена, макар понякога да съм следвал подредба, взета назаем от няколко съвременни гръцки текста, почерпали от мъдростта на Ευεργετινοσ. Както и при всички от моите предишни сборници от преводи от Светите Отци Пустинножители, опитах се да уловя както тона, така  и духовното качество на тези анекдотични случки, в някои случаи като използвах волности, които няма да са по вкуса на всеки читател. И тук също, аз съм единствено отговорен за резултатите. 

end of translation


[You can order the book(s) here]

LOVE
By Bishop Chrysostomos
[now Archbishop Chrysostomos of Etna]

A Fourth and Last Volume in the Series
“Themes in Orthodox Patristic Psychology”



by
Bishop Chrysostomos of Oreoi
and
the Reverend James Thornton

‘HOLY CROSS ORTHODOX PRESS’
Brookline, Massachusetts 02146
© 1990





CONTENTS

Introduction (Bishop Chrysostomos)                                    9

CHAPTER ONE
Love as Φιλια                                                                     18

CHAPTER TWO
Love as Αγαπη                                                                   28

CHAPTER THREE
Love as Εροσ                                                                      55


Index                                                                                   69

 

Hieromonk Grigorios (a.k.a. priest Ligorko) Поп Лигорко






Stoyu N. Shishkov
Hieromonk Grigorios
(a.k.a. priest Ligorko)
Born around 1800, died around 1880

       In that dark and terrible historical era when the native Bulgarian population was compelled by the force of swords to leave their father’s Christian faith and replace it with the Muslim [one], only few were those who managed to avoid murder and Turkicisation and preserve their faith...

       What was life like for that true to Christianity minority left in the mountains in the first years after going after the Turkish faith, how come it has survived to this day – we can only learn this from the preserved private [or family] legends. From these legends and some physical evidence preserved here and there we can see that the remains of Bulgarian Christians – until recently – lived a really difficult, full of deprivations and suffering, life in the mountains, accompanied by constant care for self-defense. In order to avoid death, they have struggled in every way to hide their being Christians, they hid in inaccessible forested areas, etc. (1) No churches, no priests, no signs of Christian life were admissible not so much because of the Mohammedanized neighbors and relatives but because of the numerous raids of janissaries, Tartars, kardjali-s [brigands], delibashi-s etc. which walked all parts of the Rhodope Mountains, and whose only purpose in life was plunder. So even the outer [for the mountains] world for a long time could not know for sure that there is in the broad mountain recesses here and there Christian population to have survived.(2).

       No doubt that under such conditions the religious sentiment must have been dropped by far in the other non-Turkicised forest dwellers. At one time, approximately in the first half of XVIII century, monks from the Mount Athos monasteries began visiting the Rhodopes dressed often in Arnaut or Turkish costumes. This comes to show – as will be seen below – that Athos has at first undertaken a missionary mission to revitalize and preserve Christianity among the residual non-Turkicised Rhodope population.

       From among these monks from Mount Athos, many of whom reached a martyr’s wreath, the deepest memories in the local population is preserved and the most deserving for both the religious-and-moral awakening and also for the national-and-public awakening in the middle Rhodope Mountains [region] was Hieromonk Grigorios called and remembered even today also as [a.k.a.] (by the name of) ‘pop Ligorko’ or pop [priest] Gligorko.

       When circumstances changed somewhat, some of the Mount Athos monasteries succeeded to open in certain villages their own convents [cells, nunneries], which were occasionally visited by monks – (i) to invite pilgrims to Mt. Athos, (ii) to preach and collect votive offerings to the monasteries. In the Ahu-chelebi kaaza [district – Turkish etim.] a chief Athos convent was in the village of Ustovo, which years on end never remained empty, without a monk. That convent was of the “John the Forerunner” Dionysian Monastery. Around the year 1837-38 Hieromonk Grigorios, who was then some 40 years old, came to the said convent. A pure Greek by nationality, born in the village Skutou, somewhere near Mount Athos, monk Grigorios did not know a word in Bulgarian, because of which the residents of Ustovo did not want him. So then monk Grigorios went to the village of Gorno [upper] Dere-kyoy, which had no priest. In the meantime he learned the local Bulgarian speech [dialect] and – along with his priestly duties – he got to also teach the village children at school. Of exemplary living, being an excellent preacher in the church and a good teacher at school, Hieromonk Grigorios soon earned a good reputation in the kaaza [village district]. The following year, the Ustovo residents already invited him to their village, where he stayed until 1849. During that period he already learned the tongue well, wandered about all the villages for confessions and became so popular that people thought him [to be] a saint. In 1849 the “St. J. Forerunner” monastery ordered him to leave Ahu-chelebi and go to Wallachia. However, after three years, in 1832, Hieromonk Grigorios returned back to Ustovo and stayed [there] until 1872, when in his declining years he departed to Mt. Athos, where the days of his life ended.


       Hieromonk Grigorios was of medium height, with blond and sharp beard, dry face and fiery eyes. He was a widely educated theologian and possessed rare Christian virtues. He had a glib tongue and a powerful preaching tone. He lived modestly; he never ate meat food; he never lusted for money; he dressed poorly; he attended on himself; he was easy-accessible to everyone and anyone, and he preached anywhere. He boldly lashed wicked people; he hated the Turks; he hated and kept apart from everything secular; in a word, he led a purely Christian-and-ascetic life, which – coupled with his powerful preaching – revived the population’s spirit, uprooted many prejudices and largely raised the religiousness and morality in that region, which even today stands out in this respect as compared to many other suburbs.


       But the greatest merit of this monk – a true shepherd, was his sermon in the local speech and his siding with the Bulgarians during the Greco-Bulgarian church strife. At his suggestion and guidance priests Cyriac Belkovsky from Ustovo, Dimitar Tolkovski from Raikovo and Konstantin Manolov from Petkovo drafted sermons, reverted other [sermons] into the local Aha-chelebi speech, and they also continued the fight against the Greek clergy at that time and were awakening and fixing [firm] the people’s consciousness in that region (3).

       When the Greek Patriarchate proclaimed our nation [to be] schismatic, Hieromonk Grigorios urged the population and was saying: “Take heart, son, this schism is not a major [thing]. Bulgarians have done no dogmatic violations; the Patriarchate’s purpose is to frighten you and go back into its bosom, for it needs your financial assistance.” In a sermon of his in Raikovo Hieromonk Grigorios literally said these words, too: “The devils came out of the Turkish pashas and entered the Greek bishops and friars.”

       In 1870 the Greek bishop of Xsanti, having heard that monk Grigorios had a great influence in Aha-chelebi and that he upheld the Bulgarian cause vividly, called him to rebuke him and advised him to abandon that path. However, the monk Grigorios boldly told him that he cannot preach things [that are] contrary to the Holy Scripture. Some ascertain that the rebukes by the Bishop and by the monastery management – when the latter learned of monk Grigorios’ diversion from the patriarchal path, it exercised its influence – and he, spiritually deadened, quit Aha-chelebi once and for good. Others argue the opposite, that Hieromonk Grigorios allegedly sided in his last days with the Patriarchate and – having seen that he can do nothing amidst the newly awakened and already ill disposed population of Aha-chelebi, despaired and left the country. Which of these are we to believe one cannot say with certainty, but one thing is known [for sure] – namely, that in his last two years after the schism the old man was spiritually deadened.

       Hieromonk Grigorios had also visited [somewhat – the village of] Darudere and some of the Rupchos [area] villages, like Chepelare and Shiroka Lukka. His merits to this Bulgarian region during those times are great and invaluable (4).




Source: Stoyu Shishkov. Selected Works.
“Hristo G. Danov”, Plovdiv, 1965. Str.57-60
(magazine “Rhodope progress”, ch. I (1903) vol. II)








Notes by the author:     1)    Until recently the Bulgarian Christian women in Darudere used to wear yashmaks and to hide their face from men, the same as mohammedan women. Even today – so as to avoid possible dangers when passing through certain Turkish suburbs, Bulgarian craftsmen and [cart-] drivers dress up in Turkish clothing, speak Turkish and pretend to be Turks.
    2)    See the book “Portrait of the Greek clergy and its treacherous deeds against Bulgarians in the Rhodope Mountains” by S. M. Rodopski, 1887, Central Printing House ‘Ed Dion’ in Plovdiv.
    3)    See “Material towards studying the Rhodope dialect” by late. Chr. Popkonstantinov in books I and II, from the Anthology on folklore [sayings / sentences], etc. of the Ministry of National Education.
    4)    Much of the above information I was given about that Athonite Monk by the His All-Reverence manciple Basil Avramov, now Arch. Vicar in Stanimaka. In his early age he was student of Hieromonk Grigorios.



© Pravosloavna Beseda [Orthodox talk]: pravoslavie.domainbg.com

all you breathing the Light...


T A L M A C H
so much and simple



All you Bulgarian Saints,

All you Hagiorite SAINTS,

And all ye Russian SAINTS,
(with you Vitaly and Valeria –
parents of Gervas and Protas
)

And all ye Greek SAINTS,

And all ye Christ's friends and sons,
prophets and pleasers,
martyred, annointed,
confessors, enlighteners

All you Christ-faithful!!!

And all ye bodiless powers of God's Light

REJOICE. And worship,

tremble and bow in veneration...

All you saved and being saved,

all you suffered and suffering

all you breathing the Light...



"ПОКАЯНИЕТО ражда упование и радост -
стига да е истинско" (еп. Фотий)

(Неделя втора след Петдесетница,
на всички български светци,
17 юни (4 юни ст. ст.) 2012 г.)






“House of Grace” / Дом на Благодатта



Стоя в неделната Църква като във Витезда.
Очаквам нещичко да се размърда...
Очаквам чудото да стане...
С пълно упование... немея...

И нищичко не се помръдва!
И нищичко не се променя!
И отвънка, и отвътре...
А всъщност цялата Църква лети!!!



T A L M A C H
so much and simple




Лети високо, неудържимо,
безпрепятствено
(крилете не се чуват!)
Лети както Земята лети в Космоса.

(„И все пак тя се върти!“ –
едва ли някога е изричано
пред Инквизицията,
на нашите мисли.)

Ти си вътре в летящата Църква
и с олекотения си дух
свръхлеката песъчинка
се слива с Твърдта.

Такова е предначертанието –
а отвън Църквата е все така
прикована към масивно стълбище,
дори и камбанария със работещ часовник...

... И тук се топва Ангелът до нас,
О, чудо! – и там – и не усещаме!
И тука става чудото във нас,
след чудо! – и там – и не разбираме...

Защото всички ние сме
неделни Християни,
безпоклонни, недоразкаяни,
и луднали по външното...

(А все пак...!?!)
((То било четвъртък,
Спасовден,
Светите братя Кирил и Методий))


“House of Grace”
/Bethesda/


In the Sunday Church I am as if in Bethesda.
I expect something driblet to move...
I expect the miracle to happen...
In full confidence... I’m speechless...

And not a thing ever moves!
And not a thing ever changes!
Both from the outside and the inside...
And the whole Church is actually flying!

It flies high and irresistible,
unimpeded
(wings cannot be heard!)
It flies as the Earth does into Space.

(“And yet it moves” [Eppur if muove] –
was hardly ever uttered
before the Inquisition,
of our thoughts.)

You’re inside the flying Church
and with its lightweight spirit
the ultra-light sand-grain
merges into the Firmament.

This has been destined –
and from the outside the Church is still
fixed firm to a massive staircase,
even a bell-tower with a working clock...

... And here, by us, the Angel dips
Oh, wonder! – and there – and we don’t feel it!
And here, in us, the miracle does happen
after a miracle! – and there – and we don’t see...

Because we all are
Sunday Christians,
bowless, not fully repented,
and gone crazy after the outward...

(But yet...!?)
((It proved to be a Thursday,
Ascension Day,
[of] the Saint brothers Cyril and Methodius))

04 February 2014

St. Onuphry of Gabrovo


T A L M A C H
so much and simple



St. Onuphry of Gabrovo

RE - "Know my dream" - Prophet Daniel


T A L M A C H
so much and simple




[10]       Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand.
[11]       And from the time that the daily sacrifice shall be taken away, and the abomination that maketh desolate set up, there shall be a thousand two hundred and ninety [1,290] days.
[12]       Blessed is he that waiteth, and cometh to the thousand three hundred and five and thirty [1,335] days.









[12:10]       Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.
[12:11]       От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.
[12:12]       Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.


Върни се към живота непроменен!


also - St. Dionysius of Zakynthos