“House of Grace” / Дом на Благодатта

Стоя в неделната Църква като във Витезда.
Очаквам нещичко да се размърда...
Очаквам чудото да стане...
С пълно упование... немея...

И нищичко не се помръдва!
И нищичко не се променя!
И отвънка, и отвътре...
А всъщност цялата Църква лети!!!

T A L M A C H
so much and simple

---

Лети високо, неудържимо,
безпрепятствено
(крилете не се чуват!)
Лети както Земята лети в Космоса.

(„И все пак тя се върти!“ –
едва ли някога е изричано
пред Инквизицията,
на нашите мисли.)

Ти си вътре в летящата Църква
и с олекотения си дух
свръхлеката песъчинка
се слива с Твърдта.

Такова е предначертанието –
а отвън Църквата е все така
прикована към масивно стълбище,
дори и камбанария със работещ часовник...

... И тук се топва Ангелът до нас,
О, чудо! – и там – и не усещаме!
И тука става чудото във нас,
след чудо! – и там – и не разбираме...

Защото всички ние сме
неделни Християни,
безпоклонни, недоразкаяни,
и луднали по външното...

(А все пак...!?!)
((То било четвъртък,
Спасовден,
Светите братя Кирил и Методий))


“House of Grace”
/Bethesda/

In the Sunday Church I am as if in Bethesda.
I expect something driblet to move...
I expect the miracle to happen...
In full confidence... I’m speechless...

And not a thing ever moves!
And not a thing ever changes!
Both from the outside and the inside...
And the whole Church is actually flying!

It flies high and irresistible,
unimpeded
(wings cannot be heard!)
It flies as the Earth does into Space.

(“And yet it moves” [Eppur if muove] –
was hardly ever uttered
before the Inquisition,
of our thoughts.)

You’re inside the flying Church
and with its lightweight spirit
the ultra-light sand-grain
merges into the Firmament.

This has been destined –
and from the outside the Church is still
fixed firm to a massive staircase,
even a bell-tower with a working clock...

... And here, by us, the Angel dips
Oh, wonder! – and there – and we don’t feel it!
And here, in us, the miracle does happen
after a miracle! – and there – and we don’t see...

Because we all are
Sunday Christians,
bowless, not fully repented,
and gone crazy after the outward...

(But yet...!?)
((It proved to be a Thursday,
Ascension Day,
[of] the Saint brothers Cyril and Methodius))