St. Ambrose and the Batak Martyrs Св. Амвросий и Баташките мъченици инок Евтимий, май 2007 г.

---

T A L M A C H
so much and simple

---

---

От блога [понастоящем изтрит] „Килийни записки“ на инок Евтимий от 04 май 2007 г.
Св. Амвросий и Баташките мъченици

       Една прекрасна мисъл от свети Амвросий Медиолански хвърля духовна светлина върху християнското измерение на подвига на баташките мъченици:

       "Когато ви се даде (!) възможността за достохвална смърт — пише той в трактата си De Officiis Ministrorum

, — грабнете я начаса. Славата, която бива отлагана, отлита надалече и не е лесно отново да се сдобием с нея."

       ...

       Да обърнем поглед към баташките мъченици: те буквално грабват възможността за достохвална смърт, някои смело, други примирено, трети дори с отчаяние, но не такова, че да се отрекат от вярата си, за да се избавят от смъртта. Въвлечени в неистов водовъртеж от земни събития, те избират вечността и небето, чието безсмъртно дихание носят в душите си от светото кръщение. Не усещаме ли и ние в молитвата си към тях оня светъл мир, който изпитва душата, оставяща всичко тленно и готвеща се да се прибере в дома на Отца си?

---

The New Martyrs of Batak

---

Translation from BULGARIAN

---

From the blog [currently erased] „Kellia notes“ of inok Evtimii of May 04, 2007
St. Ambrose and the Batak martyrs

       A lovely thought of St. Ambrose of Mediolana sheds light on the spiritual dimension of the Batak martyrs' Christian exploit [PODVIG]:

       "When the opportunity of a praiseworthy death is given (!) – writes he in his treatise De Officiis Ministrorum

, – let it be seized at once. Glory that is put off flies away and is not easily laid hold of again.”

       ...

       Let us look back on the Batak martyrs: they literally seized the opportunity of praiseworthy death, some boldly, others resignedly, still others even in despair but not such as to deny their faith in order to escape death. Involved in a frantic whirl of earthly events they chose eternity and heaven, the immortal breath of which they had carried in their souls ever since holy baptism. Don’t we also feel in our prayers to them that bright peace a soul experiences when leaving everything perishable and getting ready to return to its home of the Father?