Кое ми дава упование да отварям уста
и да казвам което мисля, чувствам, което ме вълнува...
Вярвам ли че наистина не лъжа - било то и "с чисто сърце"?
Възможно ли е това да е просто чисто човешки страх - че никой не ме чува, че оставам напълно незабелязан?
Да ме чуе някой, да ме забележи...? Какво общо би могло да има това с божественото, с моето отношение/ виждане/ усещане/ догадки/ надежди/ напразно мъдруване/ празнословие... когато се говори за НЕПОСТИЖИМОТО?
ПРОСТИТЕ неща са най-сложни - с най-много томове, които ги описват (любовта напр.),
а ПРОСТИТЕ мисли са ГЕНИАЛНИ!
ПРОСТ / ЧИСТОСЪРДЕЧЕН / искрен / божествен /
. . .
17 / 04 юни 2010 г. 22:30 ч.
Свт. Митрофан, прп Зосима
===========================================
Това е моят SOUL BOOK (душекнижка)- по ЛИЦЕ поне (FACE)
за да скрие действителната й грозота...
===========================================
_____________________________________________________________________________
What is it that gives me confidence to open my mouth
and say what I think, what I feel, what excites me ...
Do I believe that I am really not lying - be that even from "pure of heart"?
Could it be simply a purely human fear - that no one hears me, that I remain completely unnoticed?
For someone to hear me, notice me ...? What could this have in common with the divine, with my attitude / vision / feeling / guesswork / hopes / vain theorizing / claptrap ... when talking about the UNACHIEVABLE?
SIMPLE things are the most complicated - with the most numerous volumes written to describe them (e.g. love), while the SIMPLE thoughts are the work of GENIUS!
SIMPLE / PURE-HEARTED / honest / divine /
. . .
17/04 June, 2010, 10:30 PM
St. Mitrophan, St. Zosima
====================================
This is my SOUL BOOK - on the FACE of it
to hide its actual ugliness...
====================================
No comments:
Post a Comment
To comment you MUST be
a Google account user