Google tag

08 May 2019

The Lie


The Lie

Go, soul, the body's guest,
Upon a thankless errand;
Fear not to touch the best;
The truth shall be thy warrant:
Go, since I needs must die,
And give the world the lie.

Say to the court, it glows
And shines like rotten wood;
Say to the church, it shows
What's good, and doth no good:
If church and court reply,
Then give them both the lie.

Tell potentates, they live
Acting by others' action;
Not loved unless they give,
Not strong but by a faction.
If potentates reply,
Give potentates the lie.

Tell men of high condition,
That manage the estate,
Their purpose is ambition,
Their practice only hate:
And if they once reply,
Then give them all the lie.

Tell them that brave it most,
They beg for more by spending,
Who, in their greatest cost,
Seek nothing but commending.
And if they make reply,
Then give them all the lie.

Tell zeal it wants devotion;
Tell love it is but lust;
Tell time it is but motion;
Tell flesh it is but dust:
And wish them not reply,
For thou must give the lie.

Tell age it daily wasteth;
Tell honour how it alters;
Tell beauty how she blasteth;
Tell favour how it falters:
And as they shall reply,
Give every one the lie.

Tell wit how much it wrangles
In tickle points of niceness;
Tell wisdom she entangles
Herself in overwiseness:
And when they do reply,
Straight give them both the lie.

Tell physic of her boldness;
Tell skill it is pretension;
Tell charity of coldness;
Tell law it is contention:
And as they do reply,
So give them still the lie.

Tell fortune of her blindness;
Tell nature of decay;
Tell friendship of unkindness;
Tell justice of delay:
And if they will reply,
Then give them all the lie.

Tell arts they have no soundness,
But vary by esteeming;
Tell schools they want profoundness,
And stand too much on seeming:
If arts and schools reply,
Give arts and schools the lie.

Tell faith it's fled the city;
Tell how the country erreth;
Tell manhood shakes off pity
And virtue least preferreth:
And if they do reply,
Spare not to give the lie.

So when thou hast, as I
Commanded thee, done blabbing--
Although to give the lie
Deserves no less than stabbing--
Stab at thee he that will,
No stab the soul can kill.







        Лъжата


Върви, душо, гост на тялото,
На безполезна мисия;
Не бой се от досега със най-добрите;
Истината ще те оправдае.
Върви, защото трябва да умра,
И на света да дам лъжата.

На съда кажи, че бляска
И свети като дърво изгнило;
На църквата кажи, че показва
Що е добро, а добро не чини:
Ако ли църквата и съд ти отговорят,
То и на двете дай лъжата.

На властелините кажи, че живеят
И действат с действия на други;
Не са обичани, освен ако не дават,
Не са силни, само мъничко.
Ако ли властелините отвърнат,
То им дай лъжата.

Кажи на високопоставените,
На тез що управляват наследието,
Целта им е амбиция,
На практика те само мразят:
И ако ли веднъж отвърнат,
То на всинца дай лъжата.

А на най-смелите кажи,
Че с харча си те просят повече,
(От тез,) Които, в най-големия си разход,
Не дирят нищо друго, а похвала.
И ако ли отвърнат,
То на всинца дай лъжата.

На ревността кажи, че и липсва преданост;
На любовта кажи, че е само похот;
На времето кажи, че е само движение;
На плътта кажи, че е само прах;
И си пожелай да не отвърнат,
Защото трябва да дадеш лъжата.

На века кажи, че гасне ежедневно;
На честта кажи как се променя;
На хубостта кажи как порази;
На благосклонността кажи как претреперва:
И тъй като те ще отговорят,
На всички дай лъжата.

На ума кажи как много се препира
В гъделичкане на приятността;
На мъдростта кажи, че се заплита
Сама себе си във прекаленост:
И когато те ти отговорят,
Директно и на двете дай лъжата.

Кажи на физиката, че е смела;
На умението – че е претенция;
На милосърдието за студа кажи;
На закона – че е препирня:
И когато те ти отговарят,
То все тъй им дай лъжата.

На сполуката кажи за слепотата й;
На природата – за гнилоча;
На приятелството – за жестокостта;
На справедливостта – за отлагането:
И ако те ти отговорят,
То на всинца дай лъжата.

На изкуствата кажи, че са нездрави,
Но се различават по преценката;
На школите кажи, че им липсва задълбоченост,
И прекалено много разчитат на привидното:
Ако ли изкуства и школи ти отвърнат,
И на двете дай лъжата.

Кажи на вярата, че е напуснала града;
Кажи му как греши провансът;
На мъжествеността кажи да се отърве от съжаление
И от най-малко предпочитаната добродетел:
И ако ли те ти отговорят,
Не се свени да им дадеш лъжата.

И когато и ти, както аз ти
Заповядах, свършиш да бърбориш --
Макар, че да дадеш лъжата
Заслужава не по-малко от промушване (със сабя) --
(Със сабя) Да те промушва всеки, който иска,

Не може туй, обаче, да убий душата.

Сър Уолтър Рали

Превод: Владимир Джамбов, 15 април 2019 г.


Quotations
  • ''Be advised what thou dost discourse of, and what thou maintainest whether touching religion, state, or vanity; for if thou err in the first, thou shalt be accounted profane; if in the second, dangerous; if in the third, indiscreet and foolish.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. repr. In The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 2 (1751), also Advice to a Son (1962). "Private Quarrels to be Avoided," ch. 4, Instructions to His Son and to Posterity (1632).

    6 person liked.           
    1 person did not like.           
  • ''Fain would I climb, yet fear I to fall.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. Quoted in History of the Worthies of England, "Devonshire," Thomas Fuller (1662). Line scratched with a diamond ring on a window-pane, to which Queen Elizabeth replied, using the same method, "If thy heart fail thee, climb not at all."

    6 person liked.           
    2 person did not like.           
  • ''There is nothing exempt from the peril of mutation; the earth, heavens, and whole world is thereunto subject.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. The Cabinet Council, ch. 24, "Of Civil War," The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 1 (1751). 



    ЛОЗА (та)

    Какво като след мен остане дупката!?
    А дъждовната вода не я покри!
    Ластари здраво ствола пускаше –
    с надрасканите си кори...

    Понасях удари отвек’...
    То бяха укори...
    И само виното бе лек
    за туй че ме боли...

    Но виното бе вече сипано
    във чаши не за мен!
    Листата – консервирани
    в буркани ... с мен!

    Какво като нощта бе спусната,
    а полъхът планински – тих?!
    В земята – нейде там под дупката,
    до моя корен – се заражда стих...



                            04 март 2013 г.




Everybody knows - Leonard Cohen

Everybody knows that the dice are loaded
Everybody rolls with their fingers crossed
Everybody knows the war is over
Everybody knows the good guys lost
Everybody knows the fight was fixed
The poor stay poor, the rich get rich
That's how it goes
Everybody knows


Everybody knows that the boat is leaking
Everybody knows that the captain lied
Everybody got this broken feeling
Like their father or their dog just died
Everybody talking to their pockets
Everybody wants a box of chocolates
And a long-stem rose
Everybody knows


Everybody knows that you love me baby
Everybody knows that you really do
Everybody knows that you've been faithful
Ah, give or take a night or two
Everybody knows you've been discreet
But there were so many people you just had to meet
Without your clothes
And everybody knows


And everybody knows that it's now or never
Everybody knows that it's me or you
And everybody knows that you live forever
Ah, when you've done a line or two
Everybody knows the deal is rotten
Old Black Joe's still pickin' cotton
For your ribbons and bows
And everybody knows


And everybody knows that the Plague is coming
Everybody knows that it's moving fast
Everybody knows that the naked man and woman
Are just a shining artifact of the past
Everybody knows the scene is dead
But there's gonna be a meter on your bed
That will disclose
What everybody knows


And everybody knows that you're in trouble
Everybody knows what you've been through
From the bloody cross on top of Calvary
To the beach of Malibu
Everybody knows it's coming apart
Take one last look at this Sacred Heart
Before it blows
And everybody knows




Всеки знае - Ленърд Коен

Всеки знае, че заровете са хвърлени
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае


Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му – или кучето – току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае


Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто да се срещнеш
Без своите дрехи
И всеки знае


И всеки знае, че е сега или никога.
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред-два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и лъкове
И всеки знае


И всеки знае – чумата идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие
Това, което всеки знае


И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял
От проклетия кръст навръх Голгота.
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае





Владичице Богородице, вземи под Своя покров семейството ми.
Всели в сърцето на мъжа ми и на децата ни мир,
любовта и непрекословие към всичко добро;
не допускай никой от семейството ми до разлъка и тежка раздяла,
до преждевременна и внезапна смърт без покаяние.
И нашия дом и всички нас, които живеем в него, запази от огнено запалване,
от нападение на крадци, от всякакваи зли обстоятелства, разни страхове и дяволско помрачение.

А ние ведно и поотделно, явно и съкровено ще прославяме Твоето свято име,
винаги, сега и навеки, и во веки веков. Амин.
Пресвета Богородица, спаси ни!  


Владычице Преблагословенная, возьми под Свой покров семью мою. Всели в сердца супруга моего и чад наших мир, любовь и непрекословие всему доброму; не допусти никого из семьи моей до разлуки и тяжкаго расставания, до преждевременныя и внезапныя смерти без покаяния. А дом наш и всех нас, живущих в нем, сохрани от огненнаго запаления, воровскаго нападения, всякаго злаго обстояния, разнаго страхования и диавольскаго наваждения.
Да и мы купно и раздельно, явно и сокровенно будем прославлять имя Твое Святое всегда, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.

Пресвятая Богородице, спаси нас!


07 May 2019

Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073)
died 946 years ago on May 7/20
[23JUL, 15SEP, 11OCT]



Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073) died 946 years ago on May 7/20 [23JUL, 15SEP, 11OCT]
11 октября - Собор преподобных отцов Киево-Печерских, в Ближних пещерах (прп. Антония) почивающих.

Антоний Печерский (983—1073) — основатель Киево-Печерской лавры, занимает особое место в сонме древнерусских святых и почитается Русскою церковью как «начальник всех Российских монахов», поскольку основанная им на Киевских горах Печерская обитель многие столетия служила центром и школой древнерусского монашества и просвещения для всей Руси. Именем Антония названы Ближние (Антониевы) пещеры Киево-Печерской Лавры.


29 April 2019

Мача е уговорен - ВСЕКИ ЗНАЕ
Leonard Cohen

Лъжата

Всеки знае, заровете са готови за хвърляне
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае...

Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му – или кучето – току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае...

Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто се срещаш
Без своите дрехи
И всеки знае...

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

И всеки знае, че е сега или никога
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред или два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо
Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и заврънкулки
И всеки знае...

И всеки знае – ЧУМАТА идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие онова, което
Всеки знае...

И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял
От проклетия кръст навръх Голгота
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае!!!

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

ПРЕВОД: ВИД, декември, 2016 г.
Владимир Джамбов Върви рекламен блок - Нова ТВ - реклами - Hell's kitchen отново.
Водещият крещи "Пазарувай! Пазарувай!" - и авторекламата свършва, като веднага е последвана от реклама за 
"ДЕНЯ ЗА ПАЗАРУВАНЕ" - 26 май, която завършва с мантрата

"Купуването и продаването на гласове е престъпление"

Не е престъпление да си купиш глас на небето, не.
Престъпление е да се заграждаш със сатанаили.
(Били те и сатанаилченцета)
О какво злощастие победно...
('Има начин да избереш и други - срещу...')
КАКВО ИЗБИРАМЕ? Какво избирахме - и ще избираме?

БРАТЯ МОИ - Н. Йорданов
...
Но все пак... Но един ден... Когато...Знам, че той ще бъде без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.

13 April 2019

Богородичен Плач - Во Святый и Великий Пяток вечера


Превод от англ.

Богородичен Плач

Горко ми, Чедо мое!
Виждам Те, скъпо и любимо Чедо,
да висиш на кръста,
и сърце ми е ранено горко.
Но в Твоята любов, кажи една думичка на слугинята Си.

26 February 2019

THE EREMITES OF OLD Alexander Pushkin



"THE EREMITES OF OLD"



The eremites of old, all of the world unspotted,
That they might reach the heights to holy saints allotted,
That they might fortify the heart against life's stress,
Composed such prayers as still comfort us and bless,
But none has ever stirred in me such deep emotions
As that the priest recites at Lententide devotions;
The words which mark for us that saddest season rise
Most often to my lips, and in that prayer lies
Inscrutable support when I, a sinner, hear it:


"Oh, Lord of all my days, avert Thou from my spirit
Both melancholy sloth and poisonous love of power,
That secret snake, and joy in gossip of an hour.
But let me see my sins, O God, and not another's,
Nor sit in judgment on the lapse that is my brother's,
And quicken Thou in me the breath and being of
Forbearance and of meekness, chastity and love."


[1836]





Михаил Нестеров,
1933 г.:





Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;
Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста
И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.
Но дай мне зреть мои, о боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.
1836 г.
А.С. Пушкин


05 February 2019

Prayer of St. Symeon the New Theologian


Prayer of St. Symeon the New Theologian

From sullied lips, 
From an abominable heart,
From an unclean tongue,
Out of a polluted soul,
Receive my prayer, O my Christ.
Reject me not,

28 November 2017

Archim. (Elder) Cleope Illie Romania's Wonderworker




архимандрит Клеопа Илие


Признание [74]

Ты прошел по жизни, преследуемый ищейками,
Часто уверявшими тебя, что и они «добрые румыны».
Ты скрывался в яме в зеленом лесу,
Надеясь, что сатана не отыщет твой след.
Но был схвачен, и подонок полковник со своими прихвостнями
Бил тебя не переставая, чтобы ты замолчал.
Но ты стойко перенес все,
И они не смогли заградить тебе уста.
И ты учил неустанно множество людей,
Говоря им, что только Бога нужно слушать.
Ты говорил о святых, претерпевших мучения
И принесших себя в жертву за веру.
Ты говорил об Отечестве и доблестных людях,
Ставших бессмертными.
Ты говорил о святых, за веру прошедших
Через пытки и стяжавших победу.
Но пришло время, и тебя, старого и больного,
Оставили силы твои и покинули.
Ты теперь далеко-далеко, на небе среди святых,
И поминают тебя каждый день сотни священников.
Ты оставил мир сей, лежащий в грехе, и ушел туда,
Где тебе подобает быть.
Но мы чувствуем твое присутствие здесь, среди нас,
Рядом с несчастными и обездоленными.
Мы все желаем тебе Царства Небесного
И говорим тебе спасибо
За все, что ты нам дал.
На пригорке, у креста, у священной могилы
Мы все помолимся и поклянемся,
Что будем следовать тому, чему ты учил нас, и каяться,
И все вместе признаёмся тебе, что очень любим тебя.

Генерал воздушного флота в отставке
Василе Иоанн
_______________________

[74] - В оригинале текст написан четверостишиями.


23 October 2017

ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ


T A L M A C H
Іером. Серафимъ (Роузъ) († 1982 г.).
ДУША ПОСЛѢ СМЕРТИ. СОВРЕМЕННЫЕ «ПОСМЕРТНЫЕ» ОПЫТЫ ВЪ СВѢТѢ УЧЕНІЯ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ.
(Пер. съ англ., съ прилож. разсказа блаж. Ѳеодоры о мытарствахъ. М., 1991).

...
Архим. Кипріанъ, 
игуменъ монастыря св. Кипріана и Іустины (Фили, Греція). 
ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ.
При семъ посылаю Вамъ разсказъ извѣстнаго мнѣ человѣка, который умеръ и ожилъ. Полагаю, что онъ окажется интересенъ Вамъ какъ примѣръ для Вашей серіи статей.
Около четырехъ лѣтъ тому назадъ намъ позвонили съ просьбой пріобщить Св. Тайнъ одну пожилую женщину, вдову, живущую въ пригородѣ Аѳинъ. Она была старостильница, и, будучи почти совсѣмъ прикована къ постели, не могла бывать въ церкви. Хотя обычно мы не совершаемъ такихъ требъ внѣ монастыря и направляемъ людей къ приходскому священнику, тѣмъ не менѣе въ этомъ случаѣ у меня было какое-то чувство, что я долженъ идти, и, приготовивъ Св. Дары, я отправился изъ монастыря. Я обнаружилъ больную лежащей въ бѣдной комнаткѣ: не имѣя своихъ средствъ, она зависѣла отъ сосѣдей, которые приносили ей ѣду и другія необходимыя вещи. Я поставилъ Св. Дары и спросилъ ее, хочетъ ли она въ чемъ-нибудь исповѣдаться. Она отвѣтила: «Нѣтъ, за послѣдніе три года на моей совѣсти ничего нѣтъ, что уже не было бы исповѣдано, но есть одинъ старый грѣхъ, о которомъ я хотѣла бы разсказать Вамъ, хотя и исповѣдовала его многимъ священникамъ». Я отвѣтилъ, что если она уже исповѣдовала его, ей не слѣдуетъ дѣлать этого снова. Но она настаивала, и вотъ что она мнѣ разсказала.
Когда она была молода и только что вышла замужъ, лѣтъ 35 тому назадъ, она забеременѣла въ тотъ моментъ, когда ея семья была въ очень тяжеломъ денежномъ положеніи. Остальные члены семьи настаивали на абортѣ, но она отказалась наотрѣзъ. Все же, въ концѣ концовъ, она противъ своей воли поддалась на угрозы свекрови, и операція была сдѣлана. Медицинскій контроль подпольныхъ операцій былъ очень примитивнымъ, въ результатѣ чего она получила серьезную инфекцію и черезъ нѣсколько дней умерла, не имѣя возможности исповѣдать свой грѣхъ.
Въ моментъ смерти, а это было вечеромъ, она почувствовала, что душа ея отдѣляется отъ тѣла такъ, какъ обычно это описываютъ: душа ея оставалась поблизости и смотрѣла, какъ тѣло обмываютъ, /с. 192/ одѣваютъ и укладываютъ въ гробъ. Утромъ она послѣдовала за процессіей въ церковь, наблюдала за отпѣваніемъ и видѣла, какъ гробъ поставили на катафалкъ, чтобы отвезти его на кладбище. Душа какъ бы летала надъ тѣломъ на небольшой высотѣ.
Вдругъ на дорогѣ появились два, какъ она описывала, «дьякона» въ блистающихъ стихаряхъ и ораряхъ. Одинъ изъ нихъ читалъ свитокъ. Когда автомобиль приблизился, одинъ изъ нихъ поднялъ руку, и автомобиль замеръ. Шоферъ выбрался, чтобы посмотрѣть, что случилось съ моторомъ, а тѣмъ временемъ ангелы начали бесѣдовать между собой. Тотъ, который держалъ свитокъ, содержавшій, несомнѣнно, списокъ ея грѣховъ, оторвался отъ чтенія и сказалъ: «Жаль, въ ея спискѣ есть очень тяжелый грѣхъ, и она предназначается аду, потому что не исповѣдала его». «Да, — сказалъ второй, — но жаль, что она должна быть наказана, потому что она не хотѣла этого дѣлать, а ее заставила ея семья». «Очень хорошо, — отвѣтилъ первый, — единственное, что можно сдѣлать — это отослать ее обратно, чтобы она могла исповѣдовать свой грѣхъ и покаяться въ немъ».
При этихъ словахъ она почувствовала, что ее тащатъ обратно въ тѣло, къ которому она въ этотъ моментъ чувствовала неописуемое отвращеніе и омерзеніе. Спустя мгновеніе, она очнулась и начала стучать изнутри гроба, который былъ уже закрытъ. Можно вообразить послѣдовавшую за этимъ сцену.
Выслушавъ ея исторію, которую я изложилъ здѣсь вкратцѣ, я преподалъ ей Св. Причастіе, и ушелъ, славя Бога, даровавшаго мнѣ услышать это. Поскольку это касается исповѣди, я не могу разгласить ея имени, но могу сообщить, что она все еще жива. Если Вы считаете, что эта исторія можетъ быть полезна другимъ, то Вы имѣете мое безоговорочное разрѣшеніе на ея опубликованіе. 

Примѣчанія: 
[1] Переведено изъ издаваемаго авторомъ журнала Catkches Orthodoxe, т. VIII, № 26, стр. 74-84. 
[2] Св. Исаакъ Сиринъ. 
[3] Въ гл. 2 этой книги мы говорили объ ученіи блаж. Августина, что обычно только святые имѣютъ возможность общаться съ живущими, а обычные грѣшники заключены въ аду и не могутъ выходить. Однако, бываетъ, какъ и въ данномъ случаѣ, что Богъ съ какой-то опредѣленной цѣлью, позволяетъ и душѣ изъ ада являться живымъ. Подобныя явленія собраны въ книгѣ «Вѣчныя тайны за гробомъ». Какъ пишетъ блаженный Августинъ: «Сами мертвые не могутъ вмѣшиваться въ дѣла живыхъ» («Попеченіе о мертвыхъ», гл. 16), и являются живымъ только по особому Божьему соизволенію. Тѣмъ не менѣе, остается вѣрнымъ и то, что такія явленія очень рѣдки и что большинство явленій «умершихъ», особенно вызываемыхъ черезъ посредство медіумовъ, суть продѣлки бѣсовъ, маскирующихся подъ умершихъ. 
...

Transl. from Russian, Jun 2021

Hierom. Seraphim (Rose) († 1982).
SOUL AFTER DEATH. 
Modern "postmortal" experiences in the holy studies of the Orthodox Church.
(Translated from English, with the attachment of the story of Blessed Theodora about the ordeals. M., 1991).


...

Archim. Cyprian,  abbot of the monastery of St. Cyprus and Iustina (Fili, Gretsiya). RETURNING FROM THE DEAD IN MODERN Greece.


A t that, I am sending you a narration by a man I know who died and came back to life. I believe that it will be of interest to you as an example for your series of articles.

About four years ago, we received a call with a request to communicate the Holy Mysteries to an elderly woman, a widow living in the suburb of Athens. She was an old-calendarist, and, being almost completely bedridden, could not go to church. Although we usually do not perform such requests outside the monastery and [rather] send people to the parish priest, however, in this case, I had a certain feeling that I had to go, and having prepared the Holy Gifts, I left the monastery. I found a sick woman lying in bed: not having her own means, she depended on neighbors who brought her food and other necessary things.I placed the Holy Gifts and asked her if she wanted to confess something. She replied: "Well, over the past three years I have nothing on my conscience that would not have been confessed, but there is one old sin that I would like to tell you about, although I have confessed it to many priests." I said that if she had already confessed him, she should not do it again. But she insisted, and this is what she told me.

W hen she was young and had just married, 35 years ago, she got pregnant at a moment when her family was in a very grave financial situation. The other members of the family insisted on an abortion, but she refused outright. Nevertheless, in the end, she succumbed to the threats of her mother-in-law against her will, and the operation was done. Medical control of the clandestine operations was very primitive, as a result of which she received a serious infection and a few days later she died, unable to confess her sin.

At the moment of death, and that was in the evening, she felt that her soul was separating from the body the way it is usually described: her soul stayed nearby and watched how the body was washed, / s. 192 /  dressed and put in a coffin. In the morning she followed the procession to the church, watched the burial chanting and saw how the coffin was put on the hearse to take it to the cemetery. The soul, as it were, was flying over the body at a low altitude.

S uddenly there appeared on the road two, as she described, "deacons" in shining sticharions and orarians. One of them read a scroll. When the car approached, one of them raised his hand and the car froze. The driver got out to see what happened to the motor, and in the meantime the angels began discussing with each other. The one who was holding a scroll, which undoubtedly contained a list of her sins, tore off from reading it and said: "It's a pity, there is a very heavy sin on her list, and she is meant for hell because she has not confessed it." “Yes,” said the second, “but it's a pity that she should be punished, because she didn't want to do this, but her family forced her.” “Very well,” the first responded, “the only thing that can be done is to send her back so that she can confess her sin and repent of it.”

U pon these words she felt she was being pushed back into the body, to which at that moment she felt an indescribable disgust and loathing. A moment later she woke up and began knocking from the inside of the coffin, which was already closed. One can imagine the scene following this.

H aving heard out her story, which I put out in brief here, I delivered to her the Holy Comunion and departed –– glorifying God, Who vouchsafed me to hear this. As far as confession is concerned, I cannot divulge her name, but I can report that she is still alive. If you think that this story may be useful to others, then you have my unconditional permission to publish it.

 

Note:

[1]  Translated from the journal Catkches Orthodoxe, published by the author, vol. VIII, no. 26, pp. 74-84.

[2]  St. Isaac Sirin.

[3]  In  Ch. 2 of  this book, we talked about learning blessed. Augustine, that usually only saints have the opportunity to communicate with the living, and ordinary sinners are imprisoned in hell and cannot go out. However, it happens, as in this case, that God, with a certain purpose, allows souls from hell to appear alive. Such phenomena are collected in the book "Eternal secrets behind the grave.
 As Blessed Augustine writes: “The dead themselves cannot squeeze into the soul of the living” (“Care for the dead”, ch. 16), and are alive only by God's special will. However, it remains true that such phenomena are very rare and that most of the phenomena of the "dead", especially those caused through the medium, are the essence of prodding demons masquerading as the dead. 

...