The Lie
Go, soul, the body's guest,
Upon a thankless errand;
Fear not to touch the best;
The truth shall be thy warrant:
Go, since I needs must die,
And give the world the lie.
Say to the court, it glows
And shines like rotten wood;
Say to the church, it shows
What's good, and doth no good:
If church and court reply,
Then give them both the lie.
Tell potentates, they live
Acting by others' action;
Not loved unless they give,
Not strong but by a faction.
If potentates reply,
Give potentates the lie.
Tell men of high condition,
That manage the estate,
Their purpose is ambition,
Their practice only hate:
And if they once reply,
Then give them all the lie.
Tell them that brave it most,
They beg for more by spending,
Who, in their greatest cost,
Seek nothing but commending.
And if they make reply,
Then give them all the lie.
Tell zeal it wants devotion;
Tell love it is but lust;
Tell time it is but motion;
Tell flesh it is but dust:
And wish them not reply,
For thou must give the lie.
Tell age it daily wasteth;
Tell honour how it alters;
Tell beauty how she blasteth;
Tell favour how it falters:
And as they shall reply,
Give every one the lie.
Tell wit how much it wrangles
In tickle points of niceness;
Tell wisdom she entangles
Herself in overwiseness:
And when they do reply,
Straight give them both the lie.
Tell physic of her boldness;
Tell skill it is pretension;
Tell charity of coldness;
Tell law it is contention:
And as they do reply,
So give them still the lie.
Tell fortune of her blindness;
Tell nature of decay;
Tell friendship of unkindness;
Tell justice of delay:
And if they will reply,
Then give them all the lie.
Tell arts they have no soundness,
But vary by esteeming;
Tell schools they want profoundness,
And stand too much on seeming:
If arts and schools reply,
Give arts and schools the lie.
Tell faith it's fled the city;
Tell how the country erreth;
Tell manhood shakes off pity
And virtue least preferreth:
And if they do reply,
Spare not to give the lie.
So when thou hast, as I
Commanded thee, done blabbing--
Although to give the lie
Deserves no less than stabbing--
Stab at thee he that will,
No stab the soul can kill.
Лъжата
Върви, душо, гост на тялото,
На безполезна мисия;
Не бой се от досега със най-добрите;
Истината ще те оправдае.
Върви, защото трябва да умра,
И на света да дам лъжата.
На съда кажи, че бляска
И свети като дърво изгнило;
На църквата кажи, че показва
Що е добро, а добро не чини:
Ако ли църквата и съд ти отговорят,
То и на двете дай лъжата.
На властелините кажи, че живеят
И действат с действия на други;
Не са обичани, освен ако не дават,
Не са силни, само мъничко.
Ако ли властелините отвърнат,
То им дай лъжата.
Кажи на високопоставените,
На тез що управляват наследието,
Целта им е амбиция,
На практика те само мразят:
И ако ли веднъж отвърнат,
То на всинца дай лъжата.
А на най-смелите кажи,
Че с харча си те просят повече,
(От тез,) Които, в най-големия си разход,
Не дирят нищо друго, а похвала.
И ако ли отвърнат,
То на всинца дай лъжата.
На ревността кажи, че и липсва преданост;
На любовта кажи, че е само похот;
На времето кажи, че е само движение;
На плътта кажи, че е само прах;
И си пожелай да не отвърнат,
Защото трябва да дадеш лъжата.
На века кажи, че гасне ежедневно;
На честта кажи как се променя;
На хубостта кажи как порази;
На благосклонността кажи как претреперва:
И тъй като те ще отговорят,
На всички дай лъжата.
На ума кажи как много се препира
В гъделичкане на приятността;
На мъдростта кажи, че се заплита
Сама себе си във прекаленост:
И когато те ти отговорят,
Директно и на двете дай лъжата.
Кажи на физиката, че е смела;
На умението – че е претенция;
На милосърдието за студа кажи;
На закона – че е препирня:
И когато те ти отговарят,
То все тъй им дай лъжата.
На сполуката кажи за слепотата й;
На природата – за гнилоча;
На приятелството – за жестокостта;
На справедливостта – за отлагането:
И ако те ти отговорят,
То на всинца дай лъжата.
На изкуствата кажи, че са нездрави,
Но се различават по преценката;
На школите кажи, че им липсва задълбоченост,
И прекалено много разчитат на привидното:
Ако ли изкуства и школи ти отвърнат,
И на двете дай лъжата.
Кажи на вярата, че е напуснала града;
Кажи му как греши провансът;
На мъжествеността кажи да се отърве от съжаление
И от най-малко предпочитаната добродетел:
И ако ли те ти отговорят,
Не се свени да им дадеш лъжата.
И когато и ти, както аз ти
Заповядах, свършиш да бърбориш --
Макар, че да дадеш лъжата
Заслужава не по-малко от промушване (със сабя) --
(Със сабя) Да те промушва всеки, който иска,
Не може туй, обаче, да убий душата.
Сър Уолтър Рали
Превод: Владимир Джамбов, 15 април 2019 г.
Quotations
- Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. repr. In The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 2 (1751), also Advice to a Son (1962). "Private Quarrels to be Avoided," ch. 4, Instructions to His Son and to Posterity (1632).
''Be advised what thou dost discourse of, and what thou maintainest whether touching religion, state, or vanity; for if thou err in the first, thou shalt be accounted profane; if in the second, dangerous; if in the third, indiscreet and foolish.''
''Fain would I climb, yet fear I to fall.''
Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. Quoted in History of the Worthies of England, "Devonshire," Thomas Fuller (1662). Line scratched with a diamond ring on a window-pane, to which Queen Elizabeth replied, using the same method, "If thy heart fail thee, climb not at all." - Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. The Cabinet Council, ch. 24, "Of Civil War," The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 1 (1751).
''There is nothing exempt from the peril of mutation; the earth, heavens, and whole world is thereunto subject.''
ЛОЗА (та)Какво като след мен остане дупката!?А дъждовната вода не я покри!Ластари здраво ствола пускаше –с надрасканите си кори...Понасях удари отвек’...То бяха укори...И само виното бе лекза туй че ме боли...Но виното бе вече сипановъв чаши не за мен!Листата – консервиранив буркани ... с мен!Какво като нощта бе спусната,а полъхът планински – тих?!В земята – нейде там под дупката,до моя корен – се заражда стих...04 март 2013 г.
Everybody knows - Leonard Cohen Everybody knows that the dice are loaded Everybody rolls with their fingers crossed Everybody knows the war is over Everybody knows the good guys lost Everybody knows the fight was fixed The poor stay poor, the rich get rich That's how it goes Everybody knows Everybody knows that the boat is leaking Everybody knows that the captain lied Everybody got this broken feeling Like their father or their dog just died Everybody talking to their pockets Everybody wants a box of chocolates And a long-stem rose Everybody knows Everybody knows that you love me baby Everybody knows that you really do Everybody knows that you've been faithful Ah, give or take a night or two Everybody knows you've been discreet But there were so many people you just had to meet Without your clothes And everybody knows And everybody knows that it's now or never Everybody knows that it's me or you And everybody knows that you live forever Ah, when you've done a line or two Everybody knows the deal is rotten Old Black Joe's still pickin' cotton For your ribbons and bows And everybody knows And everybody knows that the Plague is coming Everybody knows that it's moving fast Everybody knows that the naked man and woman Are just a shining artifact of the past Everybody knows the scene is dead But there's gonna be a meter on your bed That will disclose What everybody knows And everybody knows that you're in trouble Everybody knows what you've been through From the bloody cross on top of Calvary To the beach of Malibu Everybody knows it's coming apart Take one last look at this Sacred Heart Before it blows And everybody knows | Всеки знае - Ленърд Коен Всеки знае, че заровете са хвърлени Всеки хвърля и стиска палци Всеки знае – войната свърши Всеки знае – добрите загубиха Всеки знае – мача бе уговорен Бедните са си бедни, богатите богатеят Тъй вървят нещата Всеки знае Всеки знае, че лодката тече Всеки знае – капитанът излъга Всеки е имал това скапано чувство Като че баща му – или кучето – току-що е умрял Всеки говори на джобовете си Всеки иска кутия с шоколад И роза с дълга дръжка Всеки знае Всеки знае, че ме обичаш, скъпа Всеки знае – ти наистина ме обичаш Всеки знае, че си ми вярна А-а-а, плюс-минус нощ или две Всеки знае, че си дискретна Но е имало мнооого хора, с които просто да се срещнеш Без своите дрехи И всеки знае И всеки знае, че е сега или никога. Всеки знае, че е аз или ти И всеки знае, че ще живееш вечно А-а-а, като си написал ред-два Всеки знае, че сделката е губеща Стария черньо Джо все тъй бере памук за твоите панделки и лъкове И всеки знае И всеки знае – чумата идва Всеки знае – всичко става бързо Всеки знае, че голите мъж и жена Са просто блестящ артефакт от миналото Всеки знае, че сцената е мъртва Но на леглото ти ще има брояч Който ще разкрие Това, което всеки знае И всеки знае, че си в беда Всеки знае какво си преживял От проклетия кръст навръх Голгота. До плажа в Малибу Всеки знае, че всичко се разпада Погледни за последно това Свещено Сърце Преди то да се пръсне И всеки да узнае |
Владичице Богородице, вземи под Своя покров семейството ми.
Всели в сърцето на мъжа ми и на децата ни мир,
любовта и непрекословие към всичко добро;
не допускай никой от семейството ми до разлъка и тежка раздяла,
до преждевременна и внезапна смърт без покаяние.
И нашия дом и всички нас, които живеем в него, запази от огнено запалване,
от нападение на крадци, от всякакваи зли обстоятелства, разни страхове и дяволско помрачение.
Всели в сърцето на мъжа ми и на децата ни мир,
любовта и непрекословие към всичко добро;
не допускай никой от семейството ми до разлъка и тежка раздяла,
до преждевременна и внезапна смърт без покаяние.
И нашия дом и всички нас, които живеем в него, запази от огнено запалване,
от нападение на крадци, от всякакваи зли обстоятелства, разни страхове и дяволско помрачение.
А ние ведно и поотделно, явно и съкровено ще прославяме Твоето свято име,
винаги, сега и навеки, и во веки веков. Амин.
винаги, сега и навеки, и во веки веков. Амин.
Пресвета Богородица, спаси ни!
Владычице Преблагословенная, возьми под Свой покров семью мою. Всели в сердца супруга моего и чад наших мир, любовь и непрекословие всему доброму; не допусти никого из семьи моей до разлуки и тяжкаго расставания, до преждевременныя и внезапныя смерти без покаяния. А дом наш и всех нас, живущих в нем, сохрани от огненнаго запаления, воровскаго нападения, всякаго злаго обстояния, разнаго страхования и диавольскаго наваждения.
Да и мы купно и раздельно, явно и сокровенно будем прославлять имя Твое Святое всегда, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.
Пресвятая Богородице, спаси нас!
