Тъжно и страшно ли е когато
всички герои в Православната ни църква са умрели - или почти всички!
Празник ли е когато отбелязваме
годишнината от отсичането на главата на Предтечата!?
Повод за тъга ли е
мъченичеството, животът в подвизи и (материални) лишения?
Такъв е Богът ни - това иска от
нас; и на този свят не ще живеем в "удобства и комфорт"...
Готови ли сме за това?
(И си мислим: колко удобно е за
нас бедните (по светски) (в източна Европа) – както си живеем в 'лишения' - и
какъвто подвиг е да преживеем ден подир ден и месец! - и с ниските ни заплати и
постоянните материални лишения – просто да повярваме, че - да, това е вярата, и
ще ни спаси! (т.е. мъките ни са повече от оправдани заради обетованието!) И си
мислим: Да, готови сме. (И-и-и-их,
наредих се сред спасените!) )
Ами когато сме богати (по
светски) - в удобствата и комфорта на приспаната ни съвест?! От кое да се
откажа първо - от парите? - не, може да потрябват в този свят (дори за
погребение!) - от дрехите, обувките? - от смартфона (който сменяме на всеки 2
или 3 години) ? - от скъпоструващо лечение? (а толкова сираци и вдовици биха се
нахранили... - Ето ти една ризка...) Готови ли сме? Не смеем и да си помислим.
Камо ли да отговорим...
'Радост моя' - казва светецът! И
на теб и на мен: радост! Кога я изпитахме (от Великден насетне)? Какво ни радва
(освен илюзорния джакпот - който ще решал всичките ни материални проблеми...)?
Добре де - ами ние кога и кого зарадвахме?!? И това натъжи ли ни?
'Радост моя' - и ни увлича в
богатството си.
'Спасен си! - Само го поискай...
Във - от - за Христа'
'Радост моя' - и фаталните въпроси
по-горе отпадат от само себе си.
Ако Христос не
е в сърцето ти, то в него ще има пари, вещи или хора.
Старец Амфилохий
“Refutation of an “Encyclical Sermon”” follows below
както и превод на български
a translation attempt
Is it sad and scary when all the heroes in our Orthodox
Church have died – or almost all!
Is it a holiday when we mark the anniversary of the cutting
off of the head of the Forerunner!?
Is martyrdom, living in exploits and (material) deprivation a
cause for sadness?
Such is our God – this is what He requires of us; and in this
world we shall not live in "comfort and convenience"...
Are we ready for this?
(And we think: how suitable it is for us the poor (in a secular
way) (in Eastern Europe) – as we're living in 'deprivations' - and what [(great)
kind of] a feat it is to subsist day after day and month! – and with our low
salaries and the constant material deprivations – just to believe that – yes,
this is faith, and it shall save us! (i.e. our sorrows are more than justified
by the promise!) And we think: Yes, we are ready. (EEEE-hooo, I've made it into
the midst of those saved!))
And what about when we are rich (in a secular way) – in the amenities
and comforts of our conscience lulled to sleep?! Which one am I to give up
first – money? – no, it can be handy in this world (even for a funeral!)
– clothes, shoes? – the smartphone (which we change every 2 or 3 years)? – an expensive
treatment? (and so many orphans and widows would be nurtured... – Here's a little
shirt to you...) Are we ready? We dare not think. Let alone answer...
'My joy' – says the saint! Both to you and me: joy! When did
we feel it (since Easter-tide)? What makes us happy (besides the illusory
jackpot – which would have resolved all our material problems ...)? All right -
well, when and whom did we make happy?!? And did that sadden us?
'My joy' – and he draws us unto his wealth.
'You're saved! – Just ask for it... In – from – for Christ'
'My joy' – and the fatal questions above just disappear on
their own.
If Christ is
not in your heart, then money, things, or people will be [in it].
Elder
Amphilochios
