Мача е уговорен - ВСЕКИ ЗНАЕ Leonard Cohen

Everybody knows

Лъжата

Всеки знае, заровете са готови за хвърляне
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае...

Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му – или кучето – току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае...

Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто се срещаш
Без своите дрехи
И всеки знае...

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

И всеки знае, че е сега или никога
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред или два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и заврънкулки
И всеки знае...

И всеки знае – ЧУМАТА идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие онова, което
Всеки знае...

И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял
От проклетия кръст навръх Голгота
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае!!!

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

ПРЕВОД: ВИД, декември, 2016 г.

Владимир Джамбов Върви рекламен блок - Нова ТВ - реклами - Hell's kitchen отново.
Водещият крещи "Пазарувай! Пазарувай!" - и авторекламата свършва, като веднага е последвана от реклама за 
"ДЕНЯ ЗА ПАЗАРУВАНЕ" - 26 май, която завършва с мантрата
"Купуването и продаването на гласове е престъпление"

Не е престъпление да си купиш глас на небето, не.
Престъпление е да се заграждаш със сатанаили.
(Били те и сатанаилченцета)
О какво злощастие победно...
('Има начин да избереш и други - срещу...')
КАКВО ИЗБИРАМЕ? Какво избирахме - и ще избираме?

БРАТЯ МОИ - Н. Йорданов
...
Но все пак... Но един ден... Когато...Знам, че той ще бъде без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.

Богородичен Плач - Во Святый и Великий Пяток вечера

Превод от англ.

Богородичен Плач

Горко ми, Чедо мое!
Виждам Те, скъпо и любимо Чедо,
да висиш на кръста,
и сърце ми е ранено горко.
Но в Твоята любов, кажи една думичка на слугинята Си.

THE EREMITES OF OLD Alexander Pushkin

A Treasury Of Russian Verse - 1949

"THE EREMITES OF OLD"

The eremites of old, all of the world unspotted,

That they might reach the heights to holy saints allotted,

That they might fortify the heart against life's stress,

Composed such prayers as still comfort us and bless,

But none has ever stirred in me such deep emotions

As that the priest recites at Lententide devotions;

The words which mark for us that saddest season rise

Most often to my lips, and in that prayer lies

Inscrutable support when I, a sinner, hear it:

"Oh, Lord of all my days, avert Thou from my spirit

Both melancholy sloth and poisonous love of power,

That secret snake, and joy in gossip of an hour.

But let me see my sins, O God, and not another's,

Nor sit in judgment on the lapse that is my brother's,

And quicken Thou in me the breath and being of

Forbearance and of meekness, chastity and love."

[1836]

Sourced

Михаил Нестеров,
1933 г.:

Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;
Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста
И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.
Но дай мне зреть мои, о боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.

1836 г.
А.С. Пушкин

Prayer of St. Symeon the New Theologian

Prayer of St. Symeon the New Theologian

From sullied lips, 
From an abominable heart,

From an unclean tongue,

Out of a polluted soul,

Receive my prayer, O my Christ.

Reject me not,

Holy Thursday 2017

Archim. (Elder) Cleope Illie Romania's Wonderworker

Великий старец Клеопа Илие, Румынский чудотворец

архимандрит Клеопа Илие

Признание [74]

Ты прошел по жизни, преследуемый ищейками,

Часто уверявшими тебя, что и они «добрые румыны».

Ты скрывался в яме в зеленом лесу,

Надеясь, что сатана не отыщет твой след.

Но был схвачен, и подонок полковник со своими прихвостнями

Бил тебя не переставая, чтобы ты замолчал.

Но ты стойко перенес все,

И они не смогли заградить тебе уста.

И ты учил неустанно множество людей,

Говоря им, что только Бога нужно слушать.

Ты говорил о святых, претерпевших мучения

И принесших себя в жертву за веру.

Ты говорил об Отечестве и доблестных людях,

Ставших бессмертными.

Ты говорил о святых, за веру прошедших

Через пытки и стяжавших победу.

Но пришло время, и тебя, старого и больного,

Оставили силы твои и покинули.

Ты теперь далеко-далеко, на небе среди святых,

И поминают тебя каждый день сотни священников.

Ты оставил мир сей, лежащий в грехе, и ушел туда,

Где тебе подобает быть.

Но мы чувствуем твое присутствие здесь, среди нас,

Рядом с несчастными и обездоленными.

Мы все желаем тебе Царства Небесного

И говорим тебе спасибо

За все, что ты нам дал.

На пригорке, у креста, у священной могилы

Мы все помолимся и поклянемся,

Что будем следовать тому, чему ты учил нас, и каяться,

И все вместе признаёмся тебе, что очень любим тебя.

Генерал воздушного флота в отставке

Василе Иоанн

_______________________

[74] - В оригинале текст написан четверостишиями.

The Unknown Soldier's Patent Leather Shoes, a 1979 BG movie, (EN subs - have been lost...)

The Unknown Soldier's Patent Leather Shoes, 1979

ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ

T A L M A C H

so much and simple

О. Серафим (Роуз) -
Собрание творений /папка/

THE FUTURE OF RUSSIA AND THE
END OF THE WORLD /archived/

Іером. Серафимъ (Роузъ) († 1982 г.).
ДУША ПОСЛѢ СМЕРТИ. СОВРЕМЕННЫЕ «ПОСМЕРТНЫЕ» ОПЫТЫ ВЪ СВѢТѢ УЧЕНІЯ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ.
(Пер. съ англ., съ прилож. разсказа блаж. Ѳеодоры о мытарствахъ. М., 1991).

...

Архим. Кипріанъ, 
игуменъ монастыря св. Кипріана и Іустины (Фили, Греція). 
ВОЗВРАЩЕНІЕ ИЗЪ МЕРТВЫХЪ ВЪ СОВРЕМЕННОЙ ГРЕЦІИ.

При семъ посылаю Вамъ разсказъ извѣстнаго мнѣ человѣка, который умеръ и ожилъ. Полагаю, что онъ окажется интересенъ Вамъ какъ примѣръ для Вашей серіи статей.

Около четырехъ лѣтъ тому назадъ намъ позвонили съ просьбой пріобщить Св. Тайнъ одну пожилую женщину, вдову, живущую въ пригородѣ Аѳинъ. Она была старостильница, и, будучи почти совсѣмъ прикована къ постели, не могла бывать въ церкви. Хотя обычно мы не совершаемъ такихъ требъ внѣ монастыря и направляемъ людей къ приходскому священнику, тѣмъ не менѣе въ этомъ случаѣ у меня было какое-то чувство, что я долженъ идти, и, приготовивъ Св. Дары, я отправился изъ монастыря. Я обнаружилъ больную лежащей въ бѣдной комнаткѣ: не имѣя своихъ средствъ, она зависѣла отъ сосѣдей, которые приносили ей ѣду и другія необходимыя вещи. Я поставилъ Св. Дары и спросилъ ее, хочетъ ли она въ чемъ-нибудь исповѣдаться. Она отвѣтила: «Нѣтъ, за послѣдніе три года на моей совѣсти ничего нѣтъ, что уже не было бы исповѣдано, но есть одинъ старый грѣхъ, о которомъ я хотѣла бы разсказать Вамъ, хотя и исповѣдовала его многимъ священникамъ». Я отвѣтилъ, что если она уже исповѣдовала его, ей не слѣдуетъ дѣлать этого снова. Но она настаивала, и вотъ что она мнѣ разсказала.

Когда она была молода и только что вышла замужъ, лѣтъ 35 тому назадъ, она забеременѣла въ тотъ моментъ, когда ея семья была въ очень тяжеломъ денежномъ положеніи. Остальные члены семьи настаивали на абортѣ, но она отказалась наотрѣзъ. Все же, въ концѣ концовъ, она противъ своей воли поддалась на угрозы свекрови, и операція была сдѣлана. Медицинскій контроль подпольныхъ операцій былъ очень примитивнымъ, въ результатѣ чего она получила серьезную инфекцію и черезъ нѣсколько дней умерла, не имѣя возможности исповѣдать свой грѣхъ.

Въ моментъ смерти, а это было вечеромъ, она почувствовала, что душа ея отдѣляется отъ тѣла такъ, какъ обычно это описываютъ: душа ея оставалась поблизости и смотрѣла, какъ тѣло обмываютъ, /с. 192/ одѣваютъ и укладываютъ въ гробъ. Утромъ она послѣдовала за процессіей въ церковь, наблюдала за отпѣваніемъ и видѣла, какъ гробъ поставили на катафалкъ, чтобы отвезти его на кладбище. Душа какъ бы летала надъ тѣломъ на небольшой высотѣ.

Вдругъ на дорогѣ появились два, какъ она описывала, «дьякона» въ блистающихъ стихаряхъ и ораряхъ. Одинъ изъ нихъ читалъ свитокъ. Когда автомобиль приблизился, одинъ изъ нихъ поднялъ руку, и автомобиль замеръ. Шоферъ выбрался, чтобы посмотрѣть, что случилось съ моторомъ, а тѣмъ временемъ ангелы начали бесѣдовать между собой. Тотъ, который держалъ свитокъ, содержавшій, несомнѣнно, списокъ ея грѣховъ, оторвался отъ чтенія и сказалъ: «Жаль, въ ея спискѣ есть очень тяжелый грѣхъ, и она предназначается аду, потому что не исповѣдала его». «Да, — сказалъ второй, — но жаль, что она должна быть наказана, потому что она не хотѣла этого дѣлать, а ее заставила ея семья». «Очень хорошо, — отвѣтилъ первый, — единственное, что можно сдѣлать — это отослать ее обратно, чтобы она могла исповѣдовать свой грѣхъ и покаяться въ немъ».

При этихъ словахъ она почувствовала, что ее тащатъ обратно въ тѣло, къ которому она въ этотъ моментъ чувствовала неописуемое отвращеніе и омерзеніе. Спустя мгновеніе, она очнулась и начала стучать изнутри гроба, который былъ уже закрытъ. Можно вообразить послѣдовавшую за этимъ сцену.

Выслушавъ ея исторію, которую я изложилъ здѣсь вкратцѣ, я преподалъ ей Св. Причастіе, и ушелъ, славя Бога, даровавшаго мнѣ услышать это. Поскольку это касается исповѣди, я не могу разгласить ея имени, но могу сообщить, что она все еще жива. Если Вы считаете, что эта исторія можетъ быть полезна другимъ, то Вы имѣете мое безоговорочное разрѣшеніе на ея опубликованіе. 

Примѣчанія: 
[1] Переведено изъ издаваемаго авторомъ журнала Catkches Orthodoxe, т. VIII, № 26, стр. 74-84. 
[2] Св. Исаакъ Сиринъ. 
[3] Въ гл. 2 этой книги мы говорили объ ученіи блаж. Августина, что обычно только святые имѣютъ возможность общаться съ живущими, а обычные грѣшники заключены въ аду и не могутъ выходить. Однако, бываетъ, какъ и въ данномъ случаѣ, что Богъ съ какой-то опредѣленной цѣлью, позволяетъ и душѣ изъ ада являться живымъ. Подобныя явленія собраны въ книгѣ «Вѣчныя тайны за гробомъ». Какъ пишетъ блаженный Августинъ: «Сами мертвые не могутъ вмѣшиваться въ дѣла живыхъ» («Попеченіе о мертвыхъ», гл. 16), и являются живымъ только по особому Божьему соизволенію. Тѣмъ не менѣе, остается вѣрнымъ и то, что такія явленія очень рѣдки и что большинство явленій «умершихъ», особенно вызываемыхъ черезъ посредство медіумовъ, суть продѣлки бѣсовъ, маскирующихся подъ умершихъ. 

...

Transl. from Russian, Jun 2021

Hierom. Seraphim (Rose) († 1982).
SOUL AFTER DEATH. 
Modern "postmortal" experiences in the holy studies of the Orthodox Church.
(Translated from English, with the attachment of the story of Blessed Theodora about the ordeals. M., 1991).

...

Archim. Cyprian,  abbot of the monastery of St. Cyprus and Iustina (Fili, Gretsiya). RETURNING FROM THE DEAD IN MODERN Greece.

A t that, I am sending you a narration by a man I know who died and came back to life. I believe that it will be of interest to you as an example for your series of articles.

About four years ago, we received a call with a request to communicate the Holy Mysteries to an elderly woman, a widow living in the suburb of Athens. She was an old-calendarist, and, being almost completely bedridden, could not go to church. Although we usually do not perform such requests outside the monastery and [rather] send people to the parish priest, however, in this case, I had a certain feeling that I had to go, and having prepared the Holy Gifts, I left the monastery. I found a sick woman lying in bed: not having her own means, she depended on neighbors who brought her food and other necessary things.I placed the Holy Gifts and asked her if she wanted to confess something. She replied: "Well, over the past three years I have nothing on my conscience that would not have been confessed, but there is one old sin that I would like to tell you about, although I have confessed it to many priests." I said that if she had already confessed him, she should not do it again. But she insisted, and this is what she told me.

W hen she was young and had just married, 35 years ago, she got pregnant at a moment when her family was in a very grave financial situation. The other members of the family insisted on an abortion, but she refused outright. Nevertheless, in the end, she succumbed to the threats of her mother-in-law against her will, and the operation was done. Medical control of the clandestine operations was very primitive, as a result of which she received a serious infection and a few days later she died, unable to confess her sin.

At the moment of death, and that was in the evening, she felt that her soul was separating from the body the way it is usually described: her soul stayed nearby and watched how the body was washed, / s. 192 /  dressed and put in a coffin. In the morning she followed the procession to the church, watched the burial chanting and saw how the coffin was put on the hearse to take it to the cemetery. The soul, as it were, was flying over the body at a low altitude.

S uddenly there appeared on the road two, as she described, "deacons" in shining sticharions and orarians. One of them read a scroll. When the car approached, one of them raised his hand and the car froze. The driver got out to see what happened to the motor, and in the meantime the angels began discussing with each other. The one who was holding a scroll, which undoubtedly contained a list of her sins, tore off from reading it and said: "It's a pity, there is a very heavy sin on her list, and she is meant for hell because she has not confessed it." “Yes,” said the second, “but it's a pity that she should be punished, because she didn't want to do this, but her family forced her.” “Very well,” the first responded, “the only thing that can be done is to send her back so that she can confess her sin and repent of it.”

U pon these words she felt she was being pushed back into the body, to which at that moment she felt an indescribable disgust and loathing. A moment later she woke up and began knocking from the inside of the coffin, which was already closed. One can imagine the scene following this.

H aving heard out her story, which I put out in brief here, I delivered to her the Holy Comunion and departed –– glorifying God, Who vouchsafed me to hear this. As far as confession is concerned, I cannot divulge her name, but I can report that she is still alive. If you think that this story may be useful to others, then you have my unconditional permission to publish it.

 

Note:

[1]  Translated from the journal Catkches Orthodoxe, published by the author, vol. VIII, no. 26, pp. 74-84.

[2]  St. Isaac Sirin.

[3]  In  Ch. 2 of  this book, we talked about learning blessed. Augustine, that usually only saints have the opportunity to communicate with the living, and ordinary sinners are imprisoned in hell and cannot go out. However, it happens, as in this case, that God, with a certain purpose, allows souls from hell to appear alive. Such phenomena are collected in the book "Eternal secrets behind the grave." 
 As Blessed Augustine writes: “The dead themselves cannot squeeze into the soul of the living” (“Care for the dead”, ch. 16), and are alive only by God's special will. However, it remains true that such phenomena are very rare and that most of the phenomena of the "dead", especially those caused through the medium, are the essence of prodding demons masquerading as the dead. 

...

You - and God tête-à-tête

T A L M A C H

so much and simple

Каква е разликата между това да си говориш сам със себе си

и да говориш с Бог?

Ти си бог!

Бог ли си?

Ти - и Бог?

1 - Себе си можеш да излъжеш - макар да се ласкаем, че уж било трудно...

   - Бога - не!

2 - Не можеш сам да дадеш съвет на себе си (подобно на барон Мюнхаузен)

   - всеки друг - може - ако го допуснеш до сърцето си...

(((Може би косата ти е по-издръжлива от съвестта ти?!? Представи си!)))

3 - 40 дни в пустинята са такава хубава метафора на 40 години в нашия динамичен пустинен свят! 

   - Бог ги издържа/премина - и не само Бог! 

(((Когато си на 56 г - сякаш и ти ги издържа/премина - но остана ли същия?!?*))) 

4 - Идеята, че можеш сам да се научиш, сам да научаваш - и сам да си преподаваш... не звучи съвсем достоверно

   - но пък няма и друг начин да се научиш на нещо освен САМ - сам да го поискаш/да се потрудиш/да се надяваш на помощ отвън (не на шестица от тотото - а на изтъркани от пясъка на пустинята подметки...)

5 - И толкова да се изучиш, че да преподаваш и на другите/да им оставиш запис/написан завет... (на вятъра - или на завет?) - ЗАВЕТ за какво - освен послушание ВЪВ ВЯРА!

   - Бог ни учи всички - Той не е извън нас, а в сърцето ни! Но Той е и в сърцето на човека-наш враг! И пак ни учи - не ни наказва - о-о-о колко награди берем ежедневно...

6 - И сами си говорим; и ставаме нечии врагове - и ставаме врагове на самите себе си - защото се отказваме да мислим/чувстваме/виждаме/чуваме/(пред-)усещаме/се опиваме... (от божественото в себе си) - да разбираме/прощаваме/допускаме/допозволяваме (мога ли сам на себе си да кажа : "Допусни, че съм прав, за миг!"? - Не - аз ЗНАЯ, че съм прав - но ако зная и че съм грешен - т.е. ГРЕША, значи - не съм прав! И това също го зная - и не е въпрос на моята воля - нито на моето изволение/щение/желание/копнеж/надежда - а на моята Надежда за Мъдрост с Вяра в Любовта) - ГРЕША! 

   - Един Бог е безгрешен...

   - Един Бог е всемилостив... (че с такива като нас може ли да не е Такъв!)

   - всепрощаващ...

   - Той обича творението си (нали сме Негово подобие - това ни говори тонове!)

   - и не наказва - а води и разкрива на своите... (не на Неговите Си - и не на угодилите Му - а на тия, успели да прозрат през завесата на мътното ни 'огледало' - и преборили се с анти-Христа/демона на 21-ви в. - парите [които не купуват щастие/здраве/приятели - а само отрови (ядове) и капани]

   - и дори не ни съди - поне все още не! 

   - а ни явява чудеса ежедневно и ежеминутно!

7 - Замълчи...
   - чуй как говори Бог и Божието! 

(О-о-о - значи си се научил на нещо! все пак...)

4 октомври 2017 г.

* 

всичко важно е едва след края!

The source / книга