Google tag

01 June 2017

Bulgaria needs no living, crazed Botev (hero)България няма нужда от жив, побъркан Ботев


T A L M A C H
so much and simple



/откъс от неиздадени мемоари "Обикновен живот"/

20. Към „Защо не съм“ – от Хр. Ботев
(из „Архива“ на един засегнат)


Но защо не съм аз Христо Ботйов
На прочут Владика зет
Нощем при Чу-Бу* да ходя
Да прескачам НЕЙ** ний плет.

2010 г.        „намерил“ Иван Джамбов

* чужда булка
** Ботевото стихотворение НЕЙ е едно от доказателствата, че Захари Стоянов не без основание е написал своя „Опит за биография“, в който Ботев е представен в не най-добра светлина. (Четѝ „Опит за биография на Хр. Ботев“ от Захари Стоянов и стохотв. „НЕЙ“ от Хр. Ботев.)



Защо не съм...?
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма –
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар-създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея“?

Но защо не съм и Вазов,
„Вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

(Но защо не съм и Стамболъв,
Той трева не хрупа
и когато стане Лъв,
той богатства ще натрупа.
)*


 Хр. Ботев



* Последният куплет Ботев не е отпечатал, защото Стамболов му е приятел, съавтор и съидейник (макар и 10 г. по-млад – още дете), но му го прочел и тогава Стамболов написал своето стихотворение: „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари“ и т.н., а Ботев написал нов вариант – също непечатан:
(Защо не съм и Стамболъв –
„ний пари не шеме“,
но когато стане Лъв
той парички ще отнеме.)
Ботев е усетил властническите наклонности у младия Стамболов.

Като оставим настрана шегата със Стамболов, в това стихотворение Ботев бичува безмилостно 7 свои съвременници – поети и писатели, макар и нееднакво сполучливо и нееднакво справедливо (според действителните им качества).
Наред с посредствените, той напада и такива като П. Р. Славейков и Иван Вазов – достатъчно преуспели на литературното поле, но несподелящи политическите му възгледи (за незабавна революция).
Самият Ботев тогава не е бил толкова „прочут“, колкото стана след „Радецки“ и „Вола“ (след смъртта си**) и отговорът на една от засегнатите страни е доста логичен, макар и той да не е „съвсем“ сполучлив, нито „съвсем“ справедлив.
Може би П. Р. Славейков е дал по-сполучлив отговор с баснята „Осел и славей“, в която магарето – след като чуло виртуозното изпълнение на славея – рекло:        
„Добро. За тебе право мож се рече,
че пееш доста ти добре.
Но туй е само жалко,
че се не знаеш с нашът псалт,
да си поучил ти от него малко,
как би се още изтъщил.
Да видиш салт, да видиш стил: --- оставей“.
Кат' чул тоз съд добрия славей
в гори далечни отлетял
и тука веч не се върнал.

И Славейков добавя:

„И нази Бог да пази
от критикаре като туй магаре.“


** Смъртта на Ботев е забулена в дълбока тайна.
Легендата за „коварния“ куршум, който случайно „плеснал в челото вдъхновено и високо“ (виж стихотворението „Той не умира“ от Ив. Вазов) никога не е била доказана от очевидци – нито устно, нито писмено.
Затова мнозина вярвали, че Ботев може и да е останал жив. Помня, че през 1958 г., когато бях студент втора година в МЕИ, в София вървеше слух, че Ботев е намерен безпаметен ,някъде в Диар Бекир (Турция), на 110 години!!
В един коридор на бившата сграда на МЕИ (близо до паметника на В. Левски) чух професора по Съпромат Иван Кисьов да разговаря с двама свои колеги по въпроса и се замислих. Значи може и да има нещо вярно, щом и професорите говорят за него.
Че в Диар Бекир е имало човек с брада, приличащ на Ботев, това е напълно възможно, но то нищо не доказва. От друга страна, Захари Стоянов в своя „Опит за биография“ пише, че Ботев „отчаян от тежките загуби обичал да се осамотява и плачел“ (сам Ботев в стрихотворението „Към брата си“ признава: „често, брате, скришом плача“) и някои решили, че в такъв момент може да е пленен и откаран в Турция!! Защо турците не са го убили (както правели с другите възстанници) и защо турските власти не са го съдили, а са мълчали повече от 80 години?
Още тогава си казах, че България няма нужда от жив, побъркан Ботев.
От друга страна, ако Ботев е убит, стои въпросът: „кой е изпратил коварния куршум“?
През годините 1946-47 бях юнкер в НВУ „В. Левски“ – София и при големи празници (9.IX и др.) при нас идваше министър-председателят Георги Димитров, неизменно придружаван от последния жив опълченец (от Шипка) и участник в Ботевата чета, за когото се говореше, че знаел истината за смъртта на Ботев, но не я казва.
Породи се съмнение, че Ботев може да е убит от свои хора (от близкото му обкръжение) – като виновник за тежката участ на четата.
Или че сам той е стрелял в челото си чувствайки, че обвиненията са справедливи?!?
(Ботев много често мисли и пише за смъртта – почти във всичките си творби. Стихотворението му „Делба“ завършва така „на смърт, братко, на смърт да вървим“, а „Майце си“: „пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба“. В стихотворението „До моето първо либе“: „смъртта е мила усмивка, а хладен гроб – сладка почивка“ и т.н. – да не цитираме всички случаи. Затова Вазов в стихотворението „Дипломираните“ го нарича: „тоз, мрачниятпевец“. Остава впечатлението, че Ботев желае и търси смъртта си.)
Самоубийството като възможен вариант за смъртта му е силно шокиращо, но то не говори за слабост, а за висок морал и чувство за отговорност и никак не уронва неговия престиж – даже напротив! – повишава го.
Тук, може би, аз съм първият и единствен човек, който се осмелява да каже: „Възможно е Ботев да се е самоубил“.
(Подобно на малкото невинно дете от приказката за цар Траян и невидимите му дрехи, което извикало: „Царят е гол!“)
За да не се гаврят турците с него, и Левски е направил „опит за самоубийство“ (ударил глава в стената на килията) и увиснал на бесилката полу-мъртъв. Обаче, това ни най-малко не пречи на високия му авторитет.
При цялото си величие като революционер, публицист и поет, Ботев наистина е бил слаб военачалник – без военна подготовка или опит и е станал войвода „по неволя“ – старите и опитни войводи се криели и отказвали да поведат готвената от Ботева чета и разбира се под влиянието на общия екстаз, раздухван от самия него.
Така или иначе Опълченецът умря без да проговори и загадката около смъртта на Ботев си остана (и едва ли някога ще се разбули).
Мисля, че каквато и да е истината, България има нужда от Ботев такъв, какъвто го виждаме в цялото му творчество и особено в стихотворенията „На Прощаване“ и „Моята молитва“: – пламенен революционер и поет, щастлив, че „може и млад да загине“ (стига му 'да каже нявга народа: умря сиромах за правда, за правда и за свобода') и че „молитвата му“ се сбъдва (както пише в писмото до близките си от кораба „Радецки“), ЗАГИНАЛ от вражески (турски) куршум – макар и случаен.
Ако Левски е предаден, а Ботев – убит от „свои“, и ако гробовете и на двамата ни великани са неизвестни, ние нямаме основание за особена гордост от това, че сме „българи“, освен че между българите има и немалко достойни хора, а не само крадци, предатели и убийци.
Примери за „достойни“ българи има много. Тук аз ще спомена само ЕДИН – Джон Атанасов – изобретателят на компютъра, чието дело вече е ЕПОХА в световната история. – Компютърна епоха – Интернет (от 20 и 21 век до ... ... ... ?)
Компютъризация електрификация
Компютъризацията е сравнима с електрификацията, атомизацията, автомобилизацията, въздухоплаването, водоплаването и други ЕПОХИ в човешката история и е основа за бъдещата РОБОТИЗАЦИЯ.


2010 г.                                               Иван Джамбов 

15 May 2017

OUR AZ-BUKI... веди


T A L M A C H
so much and simple


Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров: Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий

15 Май 2017 | 11:23 | Агенция "Фокус"
В огромния манастир – скрипторий, долепен до
Голямата базилика в Плиска, е била създадена българската азбука.


София. Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ. Това се казва в изявление на директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, изпратено от НИМ.

В изявлението се посочва още:

"И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора. Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с ГЛАВНИ БУКВИ.

Патриарх ФОТИЙ


Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г. Успяват успешно да покръстят 54 000. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава. 

Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Свети СедмочисленициКЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.

Защо, къде и от кого е създадена тази азбука. Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент [счита], че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля. Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I

Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област. Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения. Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му. По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.


Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите). Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми. Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България. Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик".

Източник


Нека кажем истината: Кой създаде българската азбука




В огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска е била създадена българската азбука.
15 Май 2017, Понеделник


Редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука

Автор: Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ

Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.




Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.

И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора.

Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.

Патриарх ФОТИЙ

















Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност.

Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката.

Без него, да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г.

Успяват успешно да покръстят 54 000 души. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава.

Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII.



Кирил и Методий пред Папа Адриан


Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово.


Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на  Свети Кирил.

Защо, къде и от кого е създадена тази азбука.

Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.

Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I



















Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.

Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.

Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.

По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.

Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост.

Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).

Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно.

От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи.

В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър.

Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.

Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени.

Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.

Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик.


Източник

17 April 2017

Вси ангели славословят...


T A L M A C H
so much and simple




| Link to Paschal Liturgy photo album |  

The Conqueror of death
 - documentary with English subtitles



The Conqueror of Death is a documentary film that describes the days of the so-called Passion Week
(the suffering Week, the week in which Christ suffered until death) and Sunday, the day that Christ has resurrected.
The film is designed so as to explain to a wider audience the implications of these events and the significance of the Resurrection of Christ, and therefore the meaning of Theanthropic feats of salvation.
The Divine Services and the Monastery life in the days of Passion Week and the Resurrection were recorded by Cinnamon production from Belgrade in Dečani Monastery between 2009-2012.
Th significance of each of these days, in particular, is explained by quotations from the Gospel, from the liturgical texts of the Lenten Triodion of the Holy and Great Week, from the sermons of St. John the Chrysostom, St. Bishop Nikolai of Zhicha and St. Father Justin of Chelije.
Metropolitan of Montenegro and the Littoral, Amfilohie who at the time of working on one phase of the film in 2010 was the administrator of the Diocese of Raska and Prizren, in the film explains the meaning of all major events in the last week of Christ's life on earth, his suffering for us and the very significance of the Resurrection of Christ.
Манастир Високи Дечани - Победилац смрти - документарац, издање Ман. В. Дечани 2012.год.
Visoki Dečani Monastery - The Conqueror of death - a documentary, copyright Visoki Dečani Monastery 2012
Cinnamon Production, Belgrade


13 April 2017

A Future Monk


T A L M A C H
so much and simple


На Велики четвъртък (2017 г.) бъдещ монах - снимка с ембарго до 2030 г. -
провери силата на огъня от свещ с длан на около 3 см. за около 10-15 сек.

След около 5 минути повтори опита - вече с длан на около 15 см. от пламъка.

Очевидно остана доволен - и изрисува "свода небесен" с пламъка на свещта
за радост на всички сили... (прещракването от телефона ме сконфузи!)

Последва помазване за всеобщо успокоение и опрощение...

А ето и филм след около 9 часа:

Велики Четвъртък 2017



09 February 2017

Литургия Доместика от А. Гречанинов Борис Христов, King(S, 2) of Bulgaria


T A L M A C H
so much and simple


Диригент: Георги Робев,
Българска хорова капела "Светослав Обретенов", Камерен оркестър на БНР


[1:09:07]




ЦАРЬ БОЛГАРСКИЙ 

[45:50]

Мало, кто знает, что в Болгарии живёт православный царь восшедший на престол в 1943 году. Его Величество-человек трагической судьбы.В шестилетнем возрасте он стал царём Болгарии. Когда ему исполнилось девять лет, коммунисты Болгарии свергли монархию, и малолетний царь со своей матерью царицей Иоанной вынужден был покинуть родину и 57 (*50) лет провести в изгнании. Милостью Божией Симеон II вернулся к своему народу.Как встретили болгары своего царя? Как относятся к нему сегодня? По-прежнему ли сильна в Болгарии оболганная и в нашей стране, и в Болгарии монархическая идея? Кто такой вообще Православный царь? И что Его Величество сам думает обо всём этом? На эти вопросы мы и постарались ответить своим фильмом который вы можете посмотреть в разделе видео.
                                                           Авторы:
            сценарист и режиссёр протоирей АЛЕКСАНДР НОВОПАШИН
                      оператор-постановщик КИРИЛЛ НОВОПАШИН
                                    монтаж-НИКОЛАЙ АНИЩЕНКО
                                     графика-ВЛАДИМИР МЕНЯЙЛО
         главный консультант-профессор ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (Болгария)
                         ведущий-Заслуженный артист России ЮРИЙ БЕЛЯЕВ