Google tag

04 April 2014

I do not know my own cross... Не познавам собствения си кръст




I'm standing in Church*. For blessing.
On Sunday of the Cross (veneration).

In the movement direction, on the right side.        
(
The Earth turns with a huge speed eastwards      
and one should – like me – for the 4-th month have had dizziness (whirling of the so as to understand it is more stable to look in     
the movement direction...) 

People has crowded on the right and the Church has weighted up             
(
and probably would make a smooth turn right,   
i.e. south – south-eastwardsunless               
the Earth's turning axis slided)... 

But folks are saying their (post-communion) prayers,     
receiving blessing ... and life goes on running        
in its previous bed.

I'm looking at the Crossand fail to know the way I'm holding it,              
the way it's holding me, and where I fail it...

I'm hearing the father's words so simple,          
but it takes so many efforts.

For I do not know my own cross.



Стоя в църква. За благословение.
На Кръстопоклонна неделя.
По посока на движението, от дясната страна.               
(Земята се върти с огромна скорост на изток   
и трябва като мен 4-ти месец да ти се върти главата,  
за да разбереш, че е по стабилно да гледаш по             
посока на движението...)

Народът се е струпал отдясно – и Църквата е натежала             
(и вероятно би направила плавен десен завой,            
— т.е. на юг-югоизток — освен ако      
оста на въртене на земята не се приплъзне)...

Но хората си казват (следпричастните) молитви,          
вземат благословение ... и животът продължава да тече          
в предишното русло.

Гледам кръста — и не познавам как го държа,               
как той мен държи, и къде го предавам...

Чувам думите на отеца  — тъй прости,               
а трябват толкова много сили.

Защото не познавам собствения си кръст.

 25.3.2014 г.

No comments:

Post a Comment

To comment you MUST be
a Google account user