ПРЕВОД ОТ АНГЛ.

Repentance. A Sermon by His Eminence Metropolitan Demetrius

Покаяние. Проповед на Негово Високопреосвещенство митрополит Димитър

Произнесено от митрополит Димитър в православния манастир „Свети Йоан Сан Франциски“ в неделята преди кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, 4/17 януари 2021 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Днес чухме началото на евангелието на свети Марк и светият евангелист започва своето евангелие със светия Кръстител. ... - пише в гръцкия текст. „Ангелон“, както знаете, означава ангел, но тук е преведено на английски 'пратеник', така че чуваме „ето, аз изпращам пред вас моя пратеник“ - този, който проповядва радостната вест, този, който проповядва добрата новина, ангела. И този Кръстител е наречен „ангелът на пустинята“ за православните.

Няма по-голям от Йоан Кръстител, роден от жена, казва самият наш Спасител, освен разбира се самият наш Господ, Който е станал човек и неговата свята Майка, която се е превърнала в жилище на благодатта. И винаги, когато имаме големи празници, ние винаги празнуваме видните хора, които са участвали в празника. Денят след празника, който празнуваме - например празника Рождество Христово: на следващия ден празнуваме събора на Богородица, а на раждането на св. Богородица на следващия ден празнуваме събора на свети Йоаким и Анна, нейните родители, а ден след празника на Богоявледние празнуваме събора на светия Кръстител - това е много специален човек в ... той има много специално място в Църквата - Иоан Кръстител. Именно затова във всяка църква, във всяка православна църква откриваме на иконостаса иконата на светия Кръстител. Той има голяма смелост и в кондака му четем, и често пъти казваме "дори когато ти си проповядвал покаяние тогава, тъй ни проповядваш и сега", така че гласът му все така кънти през вековете и във всички православни църкви – покайте се.

И трябва да отворим ушите си за неговото послание и за неговия глас, защото го наричат гласът на Словото. Така че този "пратеник на пустинята", този ангел на пустинята, ни проповядва сега и ние тук се подготвяме за празника на светото Богоявление.

Празнувахме - слава Богу - празника Рождество Христово, бяхме ................ празника Рождество Христово, ден преди празника на обрязването на нашия Владика Иисус Христос, празнувахме този празник за един ден, а на следващия ден, когато казахме, че започнахме да пеем пред-празничните химни за Богоявление в подготовка за този велик празник и в богослуженията, още в първия ден чухме „велик беше празникът, който отмина, по-славен е този, който идва!“

Това е нещо, което мнозина християни не осъзнават, защото постим 40 дни за празника Рождество Христово и поради величието на празника не постим до навечерието на Богоявление, но празникът Богоявление е голям празник на православната Църква, голям празник, защото тук имаме откровението на Светата Троица.

Православните християни – през вековете – които отиват в светите земи на Йерусалим, биват считани за благословени и им се приписвано име – наричат ги поклонници или хаджи – затова мнозина в Гърция и на Балканите имат за фамилно име Хаджи - Георги или Хаджи -Димитри и така нататък и т.н. Това име им се присвоява едва след като са посетили три пъти река Йордан.

Често намираме снимки на хора от 19-ти век, които са били истински щастливи и са се чувствали много привилегировани от факта, че са поклонници и си правят снимки с хитоната си – с кръщелната си дреха - с други думи, когато отиват в Йордан те носят дреха, която символизира тяхната собствена кръщелна дреха, те ги взимат със себе си и поцелават да бъдат погребани в тази дреха.

В моя край, в Северна Гърция, нашите хора донасят икони в Църквата на този ден и като благословия дори поставят своите икони, домашните си икони вътре в осветената вода, потапят я в осветената вода, великата осветена вода и я връшат у дома си. Благословението, великото благословение на осветената вода не е просто благословение, както казва светец Йоан Максимович "естеството на водата е променена - тя е огън за бесовете!"

Причината, поради която църквата има пред-празнични химни, причината да постим е, че се подготвяме за този празник и така сега цялото послание днес е да се подготвим: „подгответе пътя на Владиката, изправете пътя му, направете пътя му прав, покайте се!" Гласът на викащия в пустинята – Йоан Кръстител – и той ни казва да се покаем. Много пъти сте ме чували да казвам, че трябва да започнем с основбите неща; има твърде много хора, които са изгубили поглед към тях, те са живели много години като православни християни, но не разбират основни неща. А самото начало на духовния живот е делото на покаянието.

Ако приемем тази задача сериозно, умовете ни ще се променят, мисленето ни ще се промени, затова самата дума метания - гръцката дума за покаяние означава промяна на ума - ние ще променим начините си, ще разберем предишната заблуда. И самата служба за кръщението се позовава на предишната заблуда за това или друго - изведете го от заблудата му.

Свети Симеон Богослов ни казва, че второто кръщение - ако знаем, че изповядваме само едно кръщение за опрощаване на греховете - но по символичен начин, но по съвсем реален начин той казва, че второто кръщение е сълзи на покаяние. Така че това дело на покаянието е толкова важно, че тук го подчертаваме от години, говорим за това от години и дори се молим за него в службите, определихме молитвата, която произнасяме след като кажете Иисусовата молитва, молейки нашия Господ да ни даде дара на покаянието и не твърде дълго, не много дни след това, ще започнем Триода, където ще пеем „отвори ми, Господи, вратите на покаянието!“

Ако можем да започнем, ако можем да се заемем с това благословено дело на покаянието, животът ще стане много по-лесен за нас. Животът ще ни бъде по-лесен. Цялата бесовска драма със сигурност ще бъде намалена, защото ще се фокусираме върху едно нещо – въргу това да се подготвим, да направим сърцата си съсъд за божествената благодат.

И в това евангелско четиво чуваме и за живота на свети Йоан. Как е живял в пустинята, защо е живял с такъв аскетизъм в пустинята.

Друго нещо, което хората трудно разбират, е, че аскетизмът всъщност е плод на покаяние. Ето Кръстителят казва „принесете плодове достойни за покаяние!“ Той отговаря на собствените си стандарти, въпреки че няма за какво толкова да се кае. Той вече е обиталище на Светия Дух. И хората са го знаели. И тъй като те са го знаели, той казва „но ще дойде Онзи, който е по-могъщ от мен“. Очевидно той е бил смятан за могъщ, защото ще има Един, който е по-могъщ. И той казва „Не съм достоен дори да се наведа и да развържа връзките, да развържа връзките на обувките му“. Така че Кръстителят се смирява пред хората. Той проповядва покаяние, дава пример за покаяние, живее живот на аскетизъм и святост.

Аскетизмът не е само за монасите. Аскетизмът не е само за аскетите. Всички постим като православни християни - пости, молитва, бдение - това са нашите дела, аскетични дела - те са упражнения: аскезис означава упражнение, духовни упражнения.

Затова нека се вслушаме в гласа на Кръстителя и да приемем посланието за покаяние много сериозно. В това е надеждата ни, чували сте „мнозина са звани, но малцина са избрани“, много пъти сме чували за опасностите, които са около нас, които ни заобикалят, но най-безопасният и сигурен начин е пътят на покаянието. Ако вървим по пътя на покаянието, ще привличаме Божията милост и благодат и ще стъпваме по светия път на светиите, които са получили просветление посредством покаяние и са станали богове по благодат, започвайки с покаянието. В противен случай виждате язвите, които засягат толкова много християни - те прекарват времето си в разговори за това и онова и това и оноваа – това е знак, че този или онзи човек има свои собствени заблуди, особено когато това е основната част от разговора, има някои хора - включително духовници, за съжаление – които са изпаднали в опасността да седят и да говорят за всички останали – това е показател, че те всъщност не мислят за своите, за своите неща, за своята каша, за своите, за своето покаяние.

Това е начинът, по който светите отци мислят и може би често – хората, след като са чели писанията на свети Григорий Палама и други велики отци, както се предполага, които всъщност имат какво да кажат за другите хора, може би те могат по презумпция да си мислят, че са безстрастни като свети Григорий Палама , че могат да отворят уста и да говорят за другите хора – но това не е така! Затова нека се концентрираме, да се концентрираме върху покаянието и нека помолим нашия Спасител да ни отвори вратите на покаянието, за да можем да стъпваме по този безопасен път на покаянието. В противен случай ние сме причината за собственото си унищожение, ние сме причината за собствените си главоболия, ние сме причината за собствените си проблеми и никой друг!

Свети Исаак казва, че адските мъчения са горчиво съжаление – много пъти сте ме чували да го казвам, защото в ада има много хора, които разбират, че заслужават това, което са получили. Въпреки това има и други, които хулят и обвиняват Бога за собствените си проблеми, те остават в собствените си заблуди. В ада няма надежда, но тук за нас като православни християни – слава на Бога – имаме надеждата, която е в Христос Иисус, нашия Господ. Тук в Църквата имаме надежда, имаме голяма надежда. Всеки път, когато се връщаме тук в Църквата, всеки път, когато се свързваме с нашия Господ, всеки път, когато се молим, можем – ако само желаем – да се изпълним с надежда чрез покаяние. Защото покаянието е пълно с надежда - не е отчаяние. Отчаянието е безнадеждно, но покаянието е пълно с надежда. И така, нека се поклоним ниско с дълбоко благоговение пред Владиката Иисус Христос, Който ще бъде кръстен след не много дни и нека всички да получим нашето пречистване чрез покаяние. Нека бъдем счетени за достойни да участваме в светата Евхаристия и в освещаващата благодат на светената вода, така че и ние да поръсим сърцата си във вас и да се обновим в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, във веки веков! Аминл

The Font is on fire. A Sermon by His Eminence Metropolitan Demetrius

КУПЕЛЪТ ГОРИ. Проповед от Негово Високопреосвещенство митрополит Димитър

https://www.youtube.com/watch?v=myKGRF6fdrQ

В името на Отца, и сина, и Светия Дух! Амин!

Днес е велик ден. Празнуваме велик празник! Тези от вас, които присъстваха на великия водосвет, със сигурност трябва да са изпитали част от Божията благодат – защото благословението – и благодатта –е велико, което слиза към нас, спуща се върху нас – защото небесата се отвориха за нашия Господ, за да може небето да се отвори за нас на този ден. Пеем (и отпяваме – не забелязваме?) тайната на Св. Троица, почитането на Св. Троица стана явно на този ден – защото виждаме Бог, Който велико се смири и прие върху Себе си формата на слуга, кръстен от един от Своите слуги – Йоан Кръстител, който със сигурност е трябвало да бъде избран съсъд, за да извърши подобно действие. Подготвяйки се за този свят празник, чухме толкова много химни, които ни казват, че ръката на Кръстителя трепереше, когато покръствал нашия Господ. И Духът се яви във формата на гълъб; и се чу гласът на Отца. Знаете, че много пъти сме казвали, че светите отци са имали чудесно прозрение [проникновение] за икономИята на Бог, за любящата Му повеля, за идването Му на земята. И целта, причините, поради които Той дойде на земята, и причините, поради които стори всички онези неща, които стори – те са имали прозрение. Това не е било просто интелектуално прозрение, което, разбира се, то също е било – но е било божествено откровение – било е, защото са имали очи да видят! Защото трябва да знаем, че имаме духовни сетива и имаме духовни очи и уши, които не са просто символични, а са истински! Ушите ни трябва да бъдат отворени за гласа на Господ и за посланието за спасение. А на този конкретен празник знаем, че гласът на Господ е не друг, а самият Кръстител – той беше „гласът на Словото“, гласът на викащия в пустинята, който проповядваше Словото и проповядваше покаяние. И на този ден, когато почитането на Св. Троицата стана явно – тъй като еврейският народ не е разбрал точно – относно (Св.) Троицата, а дори и ние до ден днешен не разбираме истински тайнството на Св. Троица – Отците, както казваме, са имали известно прозрение за него, но тайнството на Св. Троица е (си остава) извън нашето разбиране (ведение). Също така виждаме на този ден – с поклонението на Светата Троица – трите стъпки, които може да се нарекат "програма от три стъпки" на духовния живот.

Първата стъпка, разбира се, е тази, която чухме от Кръстителя, когато той започна да проповядва и което чухме от Самия наш Спасител, когато Той проповядваше : покайте се, понеже Царството небесно наближава – покайте се, понеже Царството Небесно е близо! А Кръстителят продължава като казва: трябва да принесете плодове, достойни за покаяние. Не е достатъчно просто да кажем: Господи, (моля те,) прости ми!, и ако нямаме духовно зрение, няма да можем да разберем низостта на нашата природа и колко (много) трябва да се покаем. А трябва също така да имаме предвид, че думата покаяние на гръцки – метания – означава промяна на ума. Човекът, който истински стига до покаяние, променя ума (мисленето) си. То се променя от (такова) на старозаветния към (такова) на новозаветния човек, както многократно сме казвали, християнинът не може да каже, аз просто съм си такъв – християнинът винаги се опитва да се бори със старозаветния човек, който е повлиян от злите духове.

И тъй, когато говорим за това, трябва да разберем реалността. Ние говорим не просто алегорично или символично с определени персонификации и видове и образи, но говорим за реалност. При водосвета, когато Светият Дух слиза да освети водите, като цяло купелът гори. А ние не можем да видим, защото нямаме духовни очи да го видим – но това е реалност. И самото начало – първата стъпка – е тази стъпка на покаянието. Често дори чуваме от отците, които са били истински смирени по сърце: Все още не съм поставил начало на това дело на покаяние! Чухме в проповедта (омилията) на св. Григорий Палама, която той проповядваше на народа си в навечерието на празника Богоявление относно покаянието. И той казва, че има разлика между този, който съгрешава и не се покайва, и този, който съгрешава и се покайва, и този, който съгрешава и се кае и продължава да греши, но след това отново се покайва. За този човек има надежда за спасение. За онзи, който не признава своята греховност или няма разбиране (ведение) или схващане за своята греховност – той има знаци, той е потопен в дълбока тъма, той лесно осъжда, ядосва се, винаги се превъзнася, той е под влиянието на злите бесове (демони). А в такъв момент човекът трябва да си каже: добре де, в този момент трябва да видя по плодовете, че не принасям плодове достойни за покаяние. Собствените ми плодове ме издават като някой, който е отписан.

И ето защо Църквата подчертава: покайте се! Мнозина се опитват да пропуснат това – тази първа стъпка – и падат по лицата си. Първата стъпка е покаянието, няма друг начин – това означава, че трябва да се изправим срещу самите себе си. И си мислим, когато чуем за покаянието – това е лесна работа. Не е толкова лесно – заради нашата гордост. Ако сме смирени хора – лесно е, но поради гордост това става много трудно и съвсем малкият мравуняк се превръща в тази непреодолима ОГРОМНА планина, която не можем да преминем поради нашата гордост. И никой друг не ни е виновен, освен самите ние. А гордият човек винаги ще сочи с пръст всички останали, защото не е свикнал да се самоосъжда със смирение.

Така че тази първа стъпка на покаянието е трудна, защото когато човек започне да се разкайва и когато започне да вика към Господа от дълбините на сърцето си – Бог, Който е съвършеният Създател и Художник и Създател на всички добрини, заповядва човек да се обърне към самия себе си, с други думи, по време на този процес на покаяние той навлиза все по-дълбоко в сърцето си и след това се изненадва от грозотата на страстите. И в този момент той или ще продължи за да се покае и да продължава да се (само-)смирява – този момент всъщност ще бъде или от полза, или може да бъде за неговото унищожение. Както казва свети Симеон, това дете ще бъде (послужи) за падението и възкресението на мнозина! И тъй, хората навлизат в сърцата си и им е трудно да се справят с това кои са те всъщност; трудно им е да се изправят пред самите себе си – защото преди това са живели под формата на заблуда и са нарисували тази картина за самите себе си, която всъщност не е била вярна. Но в духовния живот – докато работим по това благословено дело на покаяние, придаващо плодове достойни за покаяние, бавно започваме да виждаме себе си и бавно започваме да излизаме (се освобождаваме) от нашите заблуди и бавно започваме да се разкайваме повече. И ето тук – както вече казах – стигаме до момента, когато човекът пада на колене и казва: Боже, не мога да сторя това без Твоята помощ! И именно тук ни иска нашият Господ. Тъй като трябва да разберем нашите ограничения, трябва да знаем откъде идва нашата помощ, не можем самонадеяно да си мислим, че ще успеем да разрешим всички свои проблеми, собствените си проблеми без помощ. И ако сме истински християни, нашата помощ идва от Господ, Който е създал небето и земята.

След тази първа стъпка на покаяние преминаваме към стъпка номер две. Стъпка номер две е просвешаване, просветление - и това е, което чуваме днес. Така че вече сме чували преди кръщението това послание за покаяние и сега чуваме: омийте се, сторете се чисти, пречистете се! Тогава пречистването идва посредством покаяние. Молим за прошка и след това бавно стигаме до следващата точка. И в целия този процес се нуждаем от Божията светлина, за да можем да виждаме. И ето ни отново тук: в пасажа (преминаването) – напускайки земята на Египет към обетованата земя на Израел, спускайки се в нашето сърце от нашия ум и навсякъде около сърцето виждаме цялата тази ужасна страст и тези страсти – но ние трябва да преминем, защото нашата цел (назначение) е Израел, обетованата Божия земя, която е в центъра на сърцето.

И е нужно да знаем, че сърцето на въпроса на духовния живот е самото сърце. Сине мой, дай ми сърцето си – чуваме в Писанието. Създай в мен чисто сърце, о Боже, и обнови правилния дух в мен, блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Сърцето на въпроса е сърцето.

И така, ние преминаваме по този пасаж през ужасните обстоятелства, Алмалек, страстите, получаваме просветление, а Бог е предопределил да бъде по такъв начин, че непрекъснато да се освещаваме от това просветление и Той ни дава възможности да го сторим, да получим освещение като на празничните дни, както днес.

Какво невероятно нещо беше да чуем тези благословения на светената вода – това не е нормален водосвет: някои хора казват, че това е едно и също нещо – това не е едно и също нещо, това е един много специален ден. И благословениете на тези води са много, много специални, много важни. Така че биваме поръсени и се освещаваме, но ако не преминем през стъпка номер едно, не ще можем да преминем към стъпка номер две.

Понякога хора в състояние на тъмнина трудно разбират дори понятието за покаяние - за какво е това покаяние?; не мога наистина да смекча сърцето си; сърцето ми е толкова кораво!... Е, тук именно идва Бог. Още веднъж трябва да молим Господ: дай ми покаяние! И преди няколко дни споменахме, че великият пост е зад ъгъла и ще чуваме тези красиви химни след евангелията: отвори за мен портите на покаянието; отвори ми вратите на покаянието, о Дарителю на живота. Така че, ако дори не сме на (достигнали) стъпка номер едно – много от нас се борят със стъпка номер едно – трябва непрестанно да молим Бог за дара на покаянието.

Тогава при това просветление виждаме малко светлинка; преминахме през враговете; знаем, че трябва да се справим с тези врагове, но знаем, че има светлина. И получаваме тази велика светлина – и получаваме тази велика светлина – и след това преминаваме към третата стъпка, която е обожение – обожествяване, теосис - където ние ставаме богове по благодат – (като) отците, светите отци.

В по-голяма или в по-малка степен - ако водим живот на християнин, ще преживеем трите стъпки в една по-малка степен – но не и в степента, която са постигнали светците – тъй като посред нашия период на покаяние ще дойдат някои периоди на посещение – посещение на благодатта – ще имаме малко светлинка и ще бъдем утешени и ще знаем, че Бог е с нас.

Но третата стъпка е нещо, което е много дълбоко – да станеш бог по благодат. Всъщност Св. Дионисий Ареопагит приравнява тези три стъпки на трите ордена на ръкополагане. Първата стъпка – казва той – дяконът; втората стъпка е свещеникът; третата стъпка е епископът. А в древната църква така са го виждали (гледали на това)! По онова време епископът е знаел, че животът му е в опасност ако иска да стане епископ, защото е представлявал хората. Трябвало е да бъде много напреднал в духовния живот – трябвало е да бъде живелище на Светия Дух.

И разбира се, ще намерите - както винаги се случва – такива, считани за достойни да получат тези дарове, и други, които не са. А понякога има и такива, които получават даровете, но понеже не са благодарни, даровете стават нещо вредно за тях – те са за тяхно осъждане! Така че, винаги когато имаме някакъв опит с благодатта, не се възгордявайте. Казвам ви го аз, като се надявам, че това не е за мое осъждане – защо? – защото не съм достоен за такова посещение на благодатта.

И тъй, това са трите стъпки, които намираме конкретно сега, на този ден. Защото е казано, че когато Спасителят е бил кръщаван, небесата се отворили. Небесата бяха затворени преди Неговото Кръщение. И сега Той поема върху Си онова, което не е имало нужда да прави – най-чистото от чистото, Който – дори ангелите – ангелите не са – както чухме в проповедта на св. Григорий снощи – ангелите не са толкова чисти, не са (чак) толкова чисти, понеже Божията чистота е отвъд проумяване и затова самите те треперят пред Него. И Той се пречиства – не защото Бог се нуждае да бъде пречистен, но Той поема върху Си формата на човек и Той пречиства човечеството. Той стана първото нещо за хората, които следват Иисуса Христа. И небесата се отвориха и тогава Духът слезе – като гълъб, и това е благодатта на Светия Дух, която идва (се спуска) върху нас и в нас, в сърцата ни.

Беше доста интересно, че св. Григорий Палама направи препратка към св. Стефан, първомъченик, тъй като той казва, че св. Стефан, пъррвомъченик, тогава е имал това видение и то е първото, което е записано – тук имаме този велик пример, който откриваме в деянията на апостолите, на свети Стефан, който има това видение за Бог и той бил изумен. Той беше открит за това, говореше за видението си. Но също така е много забележително, че свети Стефан, имайки това видение, се молеше за враговете си, молеше се за враговете си, за хората, които го убиваха. За враговете на Иисуса Христа! Те не бяха просто врагове на св. Стефан – те бяха врагове на Иисус Христос, нашия Господ.

И в духовния живот става така – свети пророк Моисей представляваше своя народ, и каза на израилтяните, които роптаят срещу Моисей: ропотът ви не е срещу мен, а срещу Бог.

Така че нека бъдем благодарни, че нашият Господ ни счете за достойни сега, че получихме благословиите от осветената вода; че чухме богослуженията; че получихме освещението и нека запазим освещението, нека се молим освещаването да не бъде за наше осъждане, нека се молим нашият Господ да ни счете за достойни да последваме тази програма от три стъпки, за да можем да боготворим единния Бог в Троица: тримата – Отец, Син и Свети Дух! Нека отдадем слава и благодарност на Бог, нека не роптаем - но нека отдаваме слава и благодарност на Бог за всичко, което Той ни е дал, за всички блага, които сме получили. И нека за пореден път преброим своите благословения.

Нека се помолим нашият Господ да отнеме от нас завесата, която блокира Неговата благодат към нас, и да имаме това виждане, което е от първостепенно значение и е толкова важно за нас, да го имаме – за да продължим напред в духовния живот – дори ако виждането е в самото начало – виждането да видим самите себе си! И това е дар! Така че нека не се отчайваме; нека не бъдем скръбни сред изкушенията, особено когато мислим, че нещата не вървят по начина, по който искаме да вървят, или особено ако смятаме, че нещата вървят по лош начин – нека се молим и благодарим на Бог, Който знае какво прави. Ние не знаем точно (какво), но може би ще научим едно-две неща по пътя, така че всъщност да можем да се справим с даровете, които Той ни дарява.

След като казахме всички тези неща, нека вземем тези неща присърце и да разберем, че сърцето на въпроса е сърцето - и нека се молим нашият Господ да ни счете за достойни да се покаем, за да можем да пречистим сърцата си. Нека се помолим: създай чисто сърце в мен, Господи, и обнови правия дух в мен! – и в разгара на нашите битки нека си спомним псалма: защото в нашето смирение Господ ни избави. В изкушенията се нуждаем от смирение – унижение, защото в нашето смирение Господ Си спомни за нас! И какъв е следващият стих: следващият стих казва – и (Той) ни избави – защото в нашето унижение Господ си спомни за нас и ни избави от всичките ни злочестини и от нашите нечестие. Така че, ако се молим: създай в мен чисто сърце, о, Боже, и обнови правия дух в мен – накрая Той самият – Господ на всички – ще обитава в нас. Той ще бъде в нас; Той ще се движи в нас; Той ще просветли умовете и сърцата ни – и тогава ние наистина ще разберем, че Бог е с нас, че Бог е в нас и ще благодарим на нашия Господ и Бог и Владика Иисус Христос!

Така че нека сега чуем тези неща, които ще ... – на които присъстваме в божествената литургия, така че нека чуем всичките красиви неща, които ще продължаваме да чуваме като помним тези неща - молейки се правилно, така че Светият Духът да може да дойде и да обитава в нас и ние да можем да отдаваме слава на Господа до края на вековете!

Чувствам празнота. Проповед от негово Високопреосвещенство Митр. Димитър

https://youtu.be/Z46U-kn6uV0

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Част от природата ни като хора е да търсим. Хората често търсят, защото чувстват празнота. А празнота има, защото хората не са намерили Бог. Те търсят, защото се опитват да намерят нещо ново. Те търсят, защото се опитват да намерят светлината, да намерят щастие. И тъй като хората са по-склонни към долни и материални неща, те обикновено намират утешение и комфорт в онези неща, които са долни, защото всъщност тези неща все таки дават някакъв вид комфорт. Но проблемът е, че той е нетраен. И особено ако хората търсят утеха на грешни места, по греховни начини, като се поддават на греховни действия. Такова щастие се превръща в скръб - точно обратното на това, което казва нашият Спасител: скръбта ви ще се превърне в радост, казва Той, която е дълговечна, но в конкретния случай, когато хората се опитват да намерят това, което търсят, на грешни места и на материални места, в грях или по същество като се вслушват във внушенията на злия, такава радостта е нетрайна. Всъщност, дори примесени с тази радост са угризенията на съвестта ни. Нещо не е наред! И ако човек е склонен към заблуждение, той ще остане в това състояние и ще продължи да се опитва да намери утеха в глупостта си, някакъв вид покой на друго място. И колкото повече търси друго място, толкова повече губи спокойствието си, колкото повече губи комфорта си. толкова повече губи благодат.

Хората търсят, но трябва да търсят на правилното място. След като вече са намерили Бог, след като усетят и разберат, че Бог е в тях и работи заедно с тях – ако са мъдри, те ще се молят това да нараства. И именно това виждаме в днешното евангелско четиво. Чухме за човек, чието име е Закхей, който е бил митар, водач на бирниците, и се разбра, че бирниците са били безчестни [корумпирани] хора. Системата всъщност съвсем не е била толкова ефективна. Често бирниците са взимали повече пари за себе си и не живеели по Бога, а търсели материални радости в богатството и в благата, които този живот може да предложи, които отминават бързо. И когато човек [успее да] разбере, че тези неща отминават бърже, но когато е твърде късно, голяма е скръбта. Но когато човек разбере, че тези неща отминават, защото е бил посетен от божествена благодат, голяма е радостта му от свободата, която ще почувства. Като бъде освободен от тези грижи, които не са от полза, това не означава, че няма да има битка. Посещението идва и тогава се случва битката. В разгара на битката човек може да забрави посещението на благодатта, може да забрави, че Бог е дошъл и е казал "спасение дойде при теб и в дома ти днес". Така и Закхей е бил нисък на ръст. Закхей е бил джудже, бил е нисък човек и отците ни казват, че това също така символизира факта, че е бил близо до земята и материалните неща, светските неща, и че тези неща са го отклонили от онези неща, които са били най-важни. Но посещението на Бога, времето на Бог дойде, той чул, че Иисус Христос щял да мине по този път, така че той се смесил с тълпата. Но понеже бил нисък на ръст, не можел да види. И нямало никакъв начин да успее да разпознае или да види сред тълпите кой е този Иисус, кой бил този човек, така че се покатерил на един явор, защото мислел "по този начин ще мога да го видя". Горе на явора той разпознал нашия Спасител, видял Го. По същия начин за всички нас идва време, когато Бог минава покрай нас и много пъти Той минава незабелязан. Ако Закхей бе останал долу, той не би забелязал, ако Закхей бе останал сред земните неща, ако ходеше сред тълпите – оставайки увереният човек какъвто е бил, не би забелязал Царя на славата. И много пъти останалите от нас не разпознаваме кога Владиката минава покрай нас. А Владиката познавал Закхей, както познава всички нас, и казал "Закхей, слез долу защото днес ще БЪДА у дома ти. Той отишъл в дома на Закхей. Закхей бил доста ентусиазиран и силно трогнат от цялото преживяване и той обещал, че ще върне всичко, което е взел несправедливо в четворен размер и че ще прави всички добри дела на покаяние. И така, той е чул за преминаването на Иисус Христос [покрай него], направил правилното нещо, отишъл над земните неща, след което нашият Спасител казал, слез долу!" Често когато ние също сме посетени от благодат или когато търсим Бога, можем да бъдем изкушени от гордост, и нашият Господ ни казва да слезем от високия си кон [самомнение] и Той ни помага да осъзнаем, че няма абсолютно нищо, с което да се гордеем, защото ако Бог свободно дарява от своята благодат, то това си е Негов избор. Всичко, което Той иска, е да работи заедно с нас защото Той желае всички хора да се спасят, така че Той ще се опита да намери начини и причини да ни спаси.

Казахме, че колкото повече Го игнорираме, толкова по-лошо е за нас, толкова по-голямо е нашето осъждане. Ето защо се молим "Боже, моля Те, помогни ми да Те търси и да Те намеря". Той казва "търси и ще намериш". Закхей слезе и спасението наистина влезе у дома му и му бе даден дара да стане вярващ в Иисуса Христа. Трябва да вземем пример от всички тези неща и да вземем тези неща и да ги вложим в сърцето си и да се опитаме да се поучим от тези уроци, които четем в Евангелието. Това конкретно евангелско четиво не изглежда някакво голямо чудо като всички останали чудеса – на изцелението на слепите, на прокажените, на възкресяването на мъртвите и т. н. и т. н. Тези неща изглежда оставят по-голямо впечатление у хората, защото хората са низки и материални, светски, плътски, похотливи, но нашият Господ при всички тези актове на изцеление винаги е имал предвид духовното изцеление на човека, а в конкретния случай не е имало никакво физическо изцеление, а е имало духовно изцеление. Така че нека внимаваме и да се покатерим горе по явора, когато чуем, че нашият Спасител минава покрай нас. Както сега, когато сме в църква, когато се молим, но особено по време на божествената литургия – нашият господ минава покрай нас и нека не бъде това ние да сме сред ония, що са долни и светски и не Го разпознават, защото това е Царят и Създателят на всичко. Ако правим тези неща с вяра, ще чуем също и благословения глас на Владиката Иисус Христос, гласа, който произнася нашето спасение. Днес спасението е дошло в дома ни, в дома на нашите души. Дано Господ ни даде да отворим очите си за Него и да Го разпознаем, дано ни дарува покаяние, смирение, смиряване пред Него, преклонение пред Него. Това евангелско четиво обикновено е аларма, която ни казва, че триодът е зад ъгъла, обикновено една седмица след това евангелско четиво започва триодът, понякога са две седмици, така че тук имаме пример за един лош митар, който бил спасен и скоро ще чуем евангелското четиво за митаря и фарисея. Нека започнем да се подготвяме за духовни битки, така че нашият Господ да бъде достоен да влезе в стадия на великия пост с разбиране, че единствено чрез молитва и пост и като принасяме плодове, достойни за покаяние, получаваме онова, което търсим, онова, което дирим, та да принесем плодове на покаянието.

Трябва да покажем чрез действие и трябва да се молим, и трябва да постим и трябва да сме будни. Тук ли сме при отпуста на светиите, на праведните отци, като бдим в пост и молитва, която ни сдобива с небесни дарове за нас? Може би поне ще получим божията милост и велик е дарът на онази милост, с която нашият Господ богато обдарява всички, които го призовават: „нека милостта Ти, Господи, бъде върху нас, според както се надявахме в Теб.“ Амин!