Google tag

29 July 2019

— Без бог! без господар! September shall be March


Откъси от Гео Милев - "Септември": /линк/ 




...
Едничка остава
— стои и пребъдва
през вековете —
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
— и всичко се сбъдва.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
...

Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
— Кой
излъга нашата вяра? —

...

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети —
ще се сбъдне!
— Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
— нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде!

На 15 май 1925 г. българският поет е извикан за "справка" в полицията...
"Днес" се навършват хх години от смъртта на един от най-ярките гласове в българската поезия - Гео Милев, основен представител на експресионизма в родната литература, баща на детската писателка Леда Милева и автор на поемата "Септември".
Поводът за написването й е Септемврийското въстание от 1923 г., като поемата проследява неговото избухване и потушаване. Гео Милев е осъден заради "Септември" на тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права.
Тогава 30-годишният поет решава да обжалва присъдата пред Апелативния съд, но на 15 май 1925 г. е извикан за "справка" в полицията и изчезва безследно. Останките му са открити в масов гроб край София през 50-те години на миналия век, като е разпознат по изкуственото око.

Гео Милев
СНИМКА: УИКИПЕДИЯ





30 June 2019

И ОГОРЧЕНИЯТ МИ АНГЕЛ



И ОГОРЧЕНИЯТ МИ АНГЕЛ – в моя защита

Седя и кихам – от алергия – Наздраве!
А вдясно клима огорченият ми ангел…
Че зеницата ми слабоумна – вяла;
И окото тъпо – вляво…

А днеска се празнуват всички!
Днес – и небесата пеят…
Безумна някаква пчеличка
Да слави с плод и тя умее…

Добро да чиниш – ради Бога!
И зад гърба добро да хвърляш…
Това едва ли ще го мога,
Като воденица хъркам. 

Не чува песнопения ухото
Око като забиеш
В телевизор – а сърцето
Забравя ли да бие?!..

И рия на гърба си, рия...
И свойта кал, и курешки...
Дали ще мога да открия
Тез чудеса човешки…

Заровил ги е в мен – аз зная –
Прототипът на вселената
И ще съди Той колената
По сърцето, на везната.

Десницата тогаз ще ми е вързана –
Крила като разперят те –
Защо така тъй бързате
Злините да намерите.

Подигни се горнище…
В сърцето
На душата
С Дух Свети!

30 юни - Неделя (2 след Петдесетница) на всички български светии,
и на всички преп. и богоносни отци от Света Гора, 2019 г.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице; сега зная донейде,
а тогава ще позная, както и бидох познат.

1 Кор. 13:12

27 June 2019





Marina Tzvetaeva's /words/
(or Requiem)

How many did they fall into this abyss, Unleashed
Down and far away!
The day will come when I, too, will disappear
From the surface of the earth.

All that has sang and struggled, All that has shone
And torn shall freeze.
And the green of my eyes, my tender voice,
And the gold in my hair.

And life will be with all its daily bread,
With the forgetfulness of today.
And everything will be – as if under heaven
I was never, nay!

Changeable – like children – every minute,
And evil but so short,
Like the hour when timber in the fireplace Turns all
To ash /and we abort/.

Cellos, and cavalcades – be more often,
And the village tower-bell...
– I am – so alive and genuine –
On the sweetest land!

To all of you – to me, who knew in nothing any measure,
Both aliens and my very own –
I turn, address, to you demanding faith /not leisure/
And asking for your love.

//Both day and night, both written and in speaking:
Yes and no to truth,
To what I had – so sadly speaking –
For only twenty years.//

To the fact of the pending unavoidability –
Of pardoning offence,
To all of my unbridled tenderness
And my all too proud a face

To the speed of impetuous events,
To truth, to playing ...
– Listen, hey! – You still love me
For the fact that I will die.               27 June 2019

//To all of you – who are to me, who knew in nothing any measure,
Both aliens and my very own –
I turn, address, to you demanding faith
And asking for your love.//

26 May 2019

Божият език - от Лорен Сотър (Lauren Sauter)




God’s Language
by Lauren Sauter
Божият език
от Лорен Сотър (Lauren Sauter), 14

What strange language is this?
With its enchanting syllables,
And its exotic sounds?
Can it be, has it finally been found?
Is it – Yes! It is indeed,
The Language of God

After years of searching,
And defeat, time after time again;
The Language has been found
Indeed, it took no more searching,
Than going to Church takes trouble.

The Search was so hard,
And yet, the Heart and Soul needed only to be opened
In truth, the Search would have been simple,
Had Belief only been a part of it.
But it makes no difference now,

For the Language has been found
And guess where it was,
During all those years of searching:
It was in my Heart, with my Savior,
Inside of me, all the time.
January 1997
Orthodox America

Що за странен език е този?
С пленителните си срички,
И екзотичните си звуци?
Нима накрая бе намерен?
Нима – О, да! Намерен бе,
Езикът на Бога
След години на търсене,
И поражения, отново и отново;
Езикът бе намерен
И всъщност не повече търсене
От това да се иде на Църква.
Търсенето бе толкова трудно,
И да, трябваше само Сърцето и Душата
Да се отворят за истината,
и търсенето щеше да е просто,
Да беше Вярата част от него.
Но вече няма никакво значение,
Защото езикът бе намерен
И познайте къде беше той,
През всички тия години на търсене:
Той бе в сърцето ми, с моя Спасител,
Вътре в мен, през цялото време.
18 май 2019 г.

08 May 2019

The Lie


The Lie

Go, soul, the body's guest,
Upon a thankless errand;
Fear not to touch the best;
The truth shall be thy warrant:
Go, since I needs must die,
And give the world the lie.

Say to the court, it glows
And shines like rotten wood;
Say to the church, it shows
What's good, and doth no good:
If church and court reply,
Then give them both the lie.

Tell potentates, they live
Acting by others' action;
Not loved unless they give,
Not strong but by a faction.
If potentates reply,
Give potentates the lie.

Tell men of high condition,
That manage the estate,
Their purpose is ambition,
Their practice only hate:
And if they once reply,
Then give them all the lie.

Tell them that brave it most,
They beg for more by spending,
Who, in their greatest cost,
Seek nothing but commending.
And if they make reply,
Then give them all the lie.

Tell zeal it wants devotion;
Tell love it is but lust;
Tell time it is but motion;
Tell flesh it is but dust:
And wish them not reply,
For thou must give the lie.

Tell age it daily wasteth;
Tell honour how it alters;
Tell beauty how she blasteth;
Tell favour how it falters:
And as they shall reply,
Give every one the lie.

Tell wit how much it wrangles
In tickle points of niceness;
Tell wisdom she entangles
Herself in overwiseness:
And when they do reply,
Straight give them both the lie.

Tell physic of her boldness;
Tell skill it is pretension;
Tell charity of coldness;
Tell law it is contention:
And as they do reply,
So give them still the lie.

Tell fortune of her blindness;
Tell nature of decay;
Tell friendship of unkindness;
Tell justice of delay:
And if they will reply,
Then give them all the lie.

Tell arts they have no soundness,
But vary by esteeming;
Tell schools they want profoundness,
And stand too much on seeming:
If arts and schools reply,
Give arts and schools the lie.

Tell faith it's fled the city;
Tell how the country erreth;
Tell manhood shakes off pity
And virtue least preferreth:
And if they do reply,
Spare not to give the lie.

So when thou hast, as I
Commanded thee, done blabbing--
Although to give the lie
Deserves no less than stabbing--
Stab at thee he that will,
No stab the soul can kill.







        Лъжата


Върви, душо, гост на тялото,
На безполезна мисия;
Не бой се от досега със най-добрите;
Истината ще те оправдае.
Върви, защото трябва да умра,
И на света да дам лъжата.

На съда кажи, че бляска
И свети като дърво изгнило;
На църквата кажи, че показва
Що е добро, а добро не чини:
Ако ли църквата и съд ти отговорят,
То и на двете дай лъжата.

На властелините кажи, че живеят
И действат с действия на други;
Не са обичани, освен ако не дават,
Не са силни, само мъничко.
Ако ли властелините отвърнат,
То им дай лъжата.

Кажи на високопоставените,
На тез що управляват наследието,
Целта им е амбиция,
На практика те само мразят:
И ако ли веднъж отвърнат,
То на всинца дай лъжата.

А на най-смелите кажи,
Че с харча си те просят повече,
(От тез,) Които, в най-големия си разход,
Не дирят нищо друго, а похвала.
И ако ли отвърнат,
То на всинца дай лъжата.

На ревността кажи, че и липсва преданост;
На любовта кажи, че е само похот;
На времето кажи, че е само движение;
На плътта кажи, че е само прах;
И си пожелай да не отвърнат,
Защото трябва да дадеш лъжата.

На века кажи, че гасне ежедневно;
На честта кажи как се променя;
На хубостта кажи как порази;
На благосклонността кажи как претреперва:
И тъй като те ще отговорят,
На всички дай лъжата.

На ума кажи как много се препира
В гъделичкане на приятността;
На мъдростта кажи, че се заплита
Сама себе си във прекаленост:
И когато те ти отговорят,
Директно и на двете дай лъжата.

Кажи на физиката, че е смела;
На умението – че е претенция;
На милосърдието за студа кажи;
На закона – че е препирня:
И когато те ти отговарят,
То все тъй им дай лъжата.

На сполуката кажи за слепотата й;
На природата – за гнилоча;
На приятелството – за жестокостта;
На справедливостта – за отлагането:
И ако те ти отговорят,
То на всинца дай лъжата.

На изкуствата кажи, че са нездрави,
Но се различават по преценката;
На школите кажи, че им липсва задълбоченост,
И прекалено много разчитат на привидното:
Ако ли изкуства и школи ти отвърнат,
И на двете дай лъжата.

Кажи на вярата, че е напуснала града;
Кажи му как греши провансът;
На мъжествеността кажи да се отърве от съжаление
И от най-малко предпочитаната добродетел:
И ако ли те ти отговорят,
Не се свени да им дадеш лъжата.

И когато и ти, както аз ти
Заповядах, свършиш да бърбориш --
Макар, че да дадеш лъжата
Заслужава не по-малко от промушване (със сабя) --
(Със сабя) Да те промушва всеки, който иска,

Не може туй, обаче, да убий душата.

Сър Уолтър Рали

Превод: Владимир Джамбов, 15 април 2019 г.


Quotations
  • ''Be advised what thou dost discourse of, and what thou maintainest whether touching religion, state, or vanity; for if thou err in the first, thou shalt be accounted profane; if in the second, dangerous; if in the third, indiscreet and foolish.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. repr. In The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 2 (1751), also Advice to a Son (1962). "Private Quarrels to be Avoided," ch. 4, Instructions to His Son and to Posterity (1632).

    6 person liked.           
    1 person did not like.           
  • ''Fain would I climb, yet fear I to fall.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. Quoted in History of the Worthies of England, "Devonshire," Thomas Fuller (1662). Line scratched with a diamond ring on a window-pane, to which Queen Elizabeth replied, using the same method, "If thy heart fail thee, climb not at all."

    6 person liked.           
    2 person did not like.           
  • ''There is nothing exempt from the peril of mutation; the earth, heavens, and whole world is thereunto subject.''
    Sir Walter Raleigh (1552-1618), British author, soldier, explorer. The Cabinet Council, ch. 24, "Of Civil War," The Works of Sir Walter Raleigh, vol. 1 (1751). 



    ЛОЗА (та)

    Какво като след мен остане дупката!?
    А дъждовната вода не я покри!
    Ластари здраво ствола пускаше –
    с надрасканите си кори...

    Понасях удари отвек’...
    То бяха укори...
    И само виното бе лек
    за туй че ме боли...

    Но виното бе вече сипано
    във чаши не за мен!
    Листата – консервирани
    в буркани ... с мен!

    Какво като нощта бе спусната,
    а полъхът планински – тих?!
    В земята – нейде там под дупката,
    до моя корен – се заражда стих...



                            04 март 2013 г.




Everybody knows - Leonard Cohen

Everybody knows that the dice are loaded
Everybody rolls with their fingers crossed
Everybody knows the war is over
Everybody knows the good guys lost
Everybody knows the fight was fixed
The poor stay poor, the rich get rich
That's how it goes
Everybody knows


Everybody knows that the boat is leaking
Everybody knows that the captain lied
Everybody got this broken feeling
Like their father or their dog just died
Everybody talking to their pockets
Everybody wants a box of chocolates
And a long-stem rose
Everybody knows


Everybody knows that you love me baby
Everybody knows that you really do
Everybody knows that you've been faithful
Ah, give or take a night or two
Everybody knows you've been discreet
But there were so many people you just had to meet
Without your clothes
And everybody knows


And everybody knows that it's now or never
Everybody knows that it's me or you
And everybody knows that you live forever
Ah, when you've done a line or two
Everybody knows the deal is rotten
Old Black Joe's still pickin' cotton
For your ribbons and bows
And everybody knows


And everybody knows that the Plague is coming
Everybody knows that it's moving fast
Everybody knows that the naked man and woman
Are just a shining artifact of the past
Everybody knows the scene is dead
But there's gonna be a meter on your bed
That will disclose
What everybody knows


And everybody knows that you're in trouble
Everybody knows what you've been through
From the bloody cross on top of Calvary
To the beach of Malibu
Everybody knows it's coming apart
Take one last look at this Sacred Heart
Before it blows
And everybody knows




Всеки знае - Ленърд Коен

Всеки знае, че заровете са хвърлени
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае


Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му – или кучето – току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае


Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто да се срещнеш
Без своите дрехи
И всеки знае


И всеки знае, че е сега или никога.
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред-два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и лъкове
И всеки знае


И всеки знае – чумата идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие
Това, което всеки знае


И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял
От проклетия кръст навръх Голгота.
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае





Владичице Богородице, вземи под Своя покров семейството ми.
Всели в сърцето на мъжа ми и на децата ни мир,
любовта и непрекословие към всичко добро;
не допускай никой от семейството ми до разлъка и тежка раздяла,
до преждевременна и внезапна смърт без покаяние.
И нашия дом и всички нас, които живеем в него, запази от огнено запалване,
от нападение на крадци, от всякакваи зли обстоятелства, разни страхове и дяволско помрачение.

А ние ведно и поотделно, явно и съкровено ще прославяме Твоето свято име,
винаги, сега и навеки, и во веки веков. Амин.
Пресвета Богородица, спаси ни!  


Владычице Преблагословенная, возьми под Свой покров семью мою. Всели в сердца супруга моего и чад наших мир, любовь и непрекословие всему доброму; не допусти никого из семьи моей до разлуки и тяжкаго расставания, до преждевременныя и внезапныя смерти без покаяния. А дом наш и всех нас, живущих в нем, сохрани от огненнаго запаления, воровскаго нападения, всякаго злаго обстояния, разнаго страхования и диавольскаго наваждения.
Да и мы купно и раздельно, явно и сокровенно будем прославлять имя Твое Святое всегда, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.

Пресвятая Богородице, спаси нас!


07 May 2019

Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073)
died 946 years ago on May 7/20
[23JUL, 15SEP, 11OCT]



Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073) died 946 years ago on May 7/20 [23JUL, 15SEP, 11OCT]
11 октября - Собор преподобных отцов Киево-Печерских, в Ближних пещерах (прп. Антония) почивающих.

Антоний Печерский (983—1073) — основатель Киево-Печерской лавры, занимает особое место в сонме древнерусских святых и почитается Русскою церковью как «начальник всех Российских монахов», поскольку основанная им на Киевских горах Печерская обитель многие столетия служила центром и школой древнерусского монашества и просвещения для всей Руси. Именем Антония названы Ближние (Антониевы) пещеры Киево-Печерской Лавры.


29 April 2019

Мача е уговорен - ВСЕКИ ЗНАЕ
Leonard Cohen

Лъжата

Всеки знае, заровете са готови за хвърляне
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае...

Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му – или кучето – току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае...

Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто се срещаш
Без своите дрехи
И всеки знае...

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

И всеки знае, че е сега или никога
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред или два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо
Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и заврънкулки
И всеки знае...

И всеки знае – ЧУМАТА идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие онова, което
Всеки знае...

И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял
От проклетия кръст навръх Голгота
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае!!!

Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае
Всеки знае, всеки знае...
Тъй вървят нещата – всеки знае...

ПРЕВОД: ВИД, декември, 2016 г.
Владимир Джамбов Върви рекламен блок - Нова ТВ - реклами - Hell's kitchen отново.
Водещият крещи "Пазарувай! Пазарувай!" - и авторекламата свършва, като веднага е последвана от реклама за 
"ДЕНЯ ЗА ПАЗАРУВАНЕ" - 26 май, която завършва с мантрата

"Купуването и продаването на гласове е престъпление"

Не е престъпление да си купиш глас на небето, не.
Престъпление е да се заграждаш със сатанаили.
(Били те и сатанаилченцета)
О какво злощастие победно...
('Има начин да избереш и други - срещу...')
КАКВО ИЗБИРАМЕ? Какво избирахме - и ще избираме?

БРАТЯ МОИ - Н. Йорданов
...
Но все пак... Но един ден... Когато...Знам, че той ще бъде без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.

13 April 2019

Богородичен Плач - Во Святый и Великий Пяток вечера


Превод от англ.

Богородичен Плач

Горко ми, Чедо мое!
Виждам Те, скъпо и любимо Чедо,
да висиш на кръста,
и сърце ми е ранено горко.
Но в Твоята любов, кажи една думичка на слугинята Си.

26 February 2019

THE EREMITES OF OLD Alexander Pushkin



"THE EREMITES OF OLD"



The eremites of old, all of the world unspotted,
That they might reach the heights to holy saints allotted,
That they might fortify the heart against life's stress,
Composed such prayers as still comfort us and bless,
But none has ever stirred in me such deep emotions
As that the priest recites at Lententide devotions;
The words which mark for us that saddest season rise
Most often to my lips, and in that prayer lies
Inscrutable support when I, a sinner, hear it:


"Oh, Lord of all my days, avert Thou from my spirit
Both melancholy sloth and poisonous love of power,
That secret snake, and joy in gossip of an hour.
But let me see my sins, O God, and not another's,
Nor sit in judgment on the lapse that is my brother's,
And quicken Thou in me the breath and being of
Forbearance and of meekness, chastity and love."


[1836]





Михаил Нестеров,
1933 г.:





Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;
Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста
И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.
Но дай мне зреть мои, о боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.
1836 г.
А.С. Пушкин


05 February 2019

Prayer of St. Symeon the New Theologian


Prayer of St. Symeon the New Theologian

From sullied lips, 
From an abominable heart,
From an unclean tongue,
Out of a polluted soul,
Receive my prayer, O my Christ.
Reject me not,