 |
CLICK HERE FOR THIS POST
IN MY ENGLISH PAGES
"Скъпи приятели
Попаднах на това добре балансирано писмо от духовенството в Англия, което разглежда сегашното състояние на съблазни в РПЗЦ (Руска Православна Задгранична Църква) по един трезв и ясен начин .... и което наистина е рядко срещано по своята простота в тези времена на объркване, непознаване, измама, и цялото разнообразие на процъфтяващи понастоящем грешни тенденции от ляво и отдясно, които като чума разяждат любимата ни РПЗЦ, язвата на съблазни, които са навлезли в РПЗЦ чрез дирижиран опит на насилствен и ненавременен и политически съюз с Московската Патриаршия, докато 2-те най-важни основополагащи условия от страна на МП си остават все така нерешени.
Всички ние желаем и копнеем за единство на Църквата, но не и в измама и лицемерие, а по-скоро в истина и любов ... Дано Господ ни го дарува. Амин.
[Игор, раб в Христа, Рельов-ич, 04 Dec 2006]
*** *** *** *** *** *** ***
Писмо на архимандрит Алексис [*ПОКЛОН*] до митрополит Лавър
Възлюбени в Христа, архипастири, отци и братя,
Моля ви за вашите архипастирски и пастирски благословии и молитви.
Мнозина от хората ни ме приканиха да напиша това писмо, тъй като те чувстват, че техният глас няма да бъде чут на конференцията на духовниците от цялата диаспора, която ще се проведе в Nyack следващата седмица. Към момента на писане представителят, упълномощен да присъства на конференцията от [страна на] Англия не е проучил нашите виждания и като цяло той поддържа много слаб контакт с двете монашески общности и с нашите англоговорящи мисии.
Мога единствено да определя нашите хора, като такива, които търсят от Братство Св. Едуард някакъв вид ръководство, енориашите тук и в женския монастир "Благовещение" в Лондон, такива в другите мисии в рамките на англоговорящото дяконство, и такива, които си кореспондират с нас, и все повече такива, които се свързват с нас по електронната поща.
Посещението на управляващия ни йерарх, Негово Високопреосвещенство архиепископ Марк, в Лондон през октомври отвори темата за възможното сближаване между Руската православна задгранична църква и Московската патриаршия. Днес хората имат много по-свободен достъп до информация чрез доклади и списъци в интернет, така че през последните няколко седмици въпросът до голяма степен излезе на преден план.
В тези разменени кореспонденции съм срещнал само един човек, който изглежда напълно ентусиазиран относно събитията. Мнозина други имат различни опасения и чувстват безпокойство по различни начини, а аз бих искал да поставя тези въпроси пред вас, така че да сте възможно най-пълно информирани за състоянието. Не ще мога да сторя това с голяма мъдрост и ученост, и може да съм разтълкувал погрешно различни събития или позиции, но ви моля да се отнесете с разбиране по това, за да може да бъде чут гласа ни.
След като споменах онзи един човек, който ентусиазирано подкрепя идеята за съюз, следва да кажа, че съм срещал само един или двама души, които вярват, че всякакъв подход към Москва от страна на нашите йерарси по същество е фундаментално погрешен.
Като цяло това писмо утвърждава онова, което вече съм предал на архиепископ Марк, и което той ме увери, че "със сигурност ще бъде от полза" за него, "когато участва в конференцията", въпреки че съм разгледал обширно няколко мисли. Както и в писмото ми до архиепископа, мисля, че ще от полза, ако изброя под различните заглавия някои от нещата, които тревожат хората: --
А) Тайминг във времето. Това сякаш стои най-високо в списъка от притеснения на всички. Хората са останали с впечатлението, че ние сме се разбързали към постигането на споразумение, и изпитват силни чувства, че трябва да се позабавим, като тестваме всяка една стъпка по пътя. Те се страхуват, че съюзът изглежда вероятно да бъде договорен в рамките на един месец, като същевременно биха били по-щастливи, ако времевата рамка се разпростре върху период от няколко години или дори десетилетия, по причини, които надявам се ще Ви станат по-ясни в пунктовете по-долу.
Б) Фундаментални въпроси. Считат, че двата основни въпроси са Сергиансткото минало и настоящето на Патриаршията и сродяването й с икуменизма, и се надяват, че те ще бъдат напълно отхвърлени и заличени от живота на Патриаршеската църква, преди да влезем в общение с Москва. От различни изявления на московски говорители изглежда, че вместо да се откаже от наследството на митрополит Сергий, то се възхвалява и той се разглежда сега като един вид герой, чиито компромиси са "спасили" Руската църква. Мнозина са останали с впечатлението, че сегашният акцент е бил да прикрият тези въпроси и да се фокусира върху административните въпроси, отнасящи се до статус-кво-то след съюза.
В) Изучаване на миналата ни история. Има усещане, че преди да продължим далеч напред по пътя към какъвто и да е съюз, следва да се направи задълбочено проучване на позицията от миналото на Синода, за да не направим някакъв злочест обратен завой по някой принципен въпрос. Например, когато патриарсите Сергий, Алексий I, Пимен и сегашният патриарх са били "избирани" нашите йерарси разпространиха изявления, в които се казва, че те считат тези избори (поради факта, че не са били свободни) за нередовни. Ако това е така, не трябва ли по някакъв начин да приемем легитимността на настоящия патриарх, и на какво основание можем да го направим?
Г) Изучаване на сегашното състояние на Патриаршията: Това също е наложително. Очевидно е вярно, че съветската държава е паднала, но изобщо не е ясно дали сега Московската патриаршия работи без държавна или правителствена намеса. Според много коментатори, сегашното социално-политическо положение в Русия е дори по-вредно, отколкото беше при съветите, и изглежда, че Църквата е дълбоко замесена в много аспекти на това, което изглежда е "гангстерска държава" по начин, който е по-малко извиним от раболепието й към Съветския съюз, който в крайна сметка беше една тоталитарна тирания.
Д) Путин. Управлението на Путин по сегашния процес също доведе до широко разпространена тревога. Едни оценяват, че може би той е бил само катализатор за контакта, и никой няма каквото и да било желание да омаловажи личното му благочестие или придържане към Православието, но наистина изглежда, че неговото "усърдие" не винаги е според познанията. Скоро след срещата с нашите йерарси, се съобщи, че той посети Рим и предложи някакъв вид сближаване между Рим и Москва. Нещо повече, неговият интерес в най-добрия случай сякаш бе да подкрепя руската държава. Тази цел може да бъде достойна за похвала и нещо, за което всички ние бихме искали да допринесем, но не това е целта на Църквата, която е да спасява души. Оказва се, че самото му вменяване е продължение на Сергианистката традиция: че "повторния съюз на църквите" цели преди всичко да обслужи една социално-политическа цел. Доста интересно в това отношение е, че енориаши от енорията на патриаршеската катедрала в Енисмор Гардънс, Лондон, се свързаха с мен и казаха, че ще се радват да бъдат свидетели на повторното обединение на двете църкви, но същевременно чувстваха и известна тревога относно сегашните ходове, и че им се струва, че са политически мотивирани и нещо като "фиксация". Те говорят много по-смело за възприеманата политическата мотивация зад сегашните ходове от московската гледна точка, в сравнение с всичко, което съм чувал от наша страна. Първо, един руснак, който прекарва повечето от времето си в Москва, когато ни посети, каза: "Очевидно е, че Путин иска това, и се облегна на патриарха!" Такова е доверието им в свободата на патриаршеската администрация.
Е) РПЗЦ в Русия. В началото на деветдесетте години, или някъде там, нашият Синод започна да предлага пасторска грижа на вярващите в Русия, които по съвест не можеха да останат в рамките на Московската патриаршия, ние им предоставихме йерархия и пастори. По най-различни начини, като погледнем назад, изглежда, че това не бе добре подхранено и поддържано, и както всички знаем, възникнали най-различни схизми – не особено различни от тези всред гръцките старо-стилци. Но все още има хора в Русия, редица от тях се свързаха с нас, които са все още лоялни към задграничната църква по причини на съвестта. Един бърз или неподходящ съюз с Москва, ще предаде тяхната вярност и лоялност.
Ж) Нашите сестри църкви. Също така, след посещението на архиепископ Марк в манастира "Св. Св.. Киприан и Иустина" във Фили през същото десетилетие, нашата църква влезе в специални отношения на сестра-църква със Синода на митрополит Киприан, с тази на митрополит Власие в Румъния и с диоцеза на епископ Фотий в България. Тук хората са обезпокоени, че тази специална връзка също се предава. Не сме чували нищо за каквито и да било дискусии с йерарсите на тези сестри-църкви относно един ход, който със сигурност силно ще промени отношенията ни с тях. Мисля, че беше Хомяков, който характеризира една от най-големите злини на схизмата на Рим от православието през единадесети век като липса на братска любов, защото са действали едностранно и без да се консултират със своите сестри-църкви на Изток. Сега изглежда, че е РПЗЦ следва подобен курс по отношение на признатите [мнимите?!] си сестри-църкви в Гърция, Румъния и България.
З) Предлаганата автономия. Това даде почва за безпокойство на най-различни нива. Някои я възприемат като полезна временна мярка, която да улесни пътя към пълното единение, ако такова единство може да бъде постигнато по един правилен начин, без лъжа и компромиси по принципни въпроси. Въпреки това, няколко души изразиха мисълта, че това сякаш е главната грижа на нашите йерарси и че това се промоцира единствено с цел те да могат да охраняват собствените си позиции и прерогативи. Във Великобритания, например, нашето положение би станало особено трудно, а дори още повече за онези от нас, които не са от руски произход и които не следват руските богослужебни практики. Какъв ще е смисълът на нашето съществуване под един епископ в Германия, ако би било напълно право и правилно да сме в пълно общение с Московската патриаршия, която има двама йерарси в нашата страна, а първият език на управляващите й йерарх тук е английският? (Но повече за британското положение – по-късно).
Й) Глобалното православието. Влизане в общение с Москва би ни поставило в безпрепятствено и пълно общение с "Глобалното Православие" и с онези икуменически юрисдикции като Цариград и Антиохия (която, Антиохия, е 'де факто' в общение с монофизитите, и в нея, както чухме от един от свещениците им преди две седмици, те имат правото да предлагат на Светия Тайни на римо-католици). Когато се обърна към нас през месец октомври, Негово Високопреосвещенство архиепископ Марк изрази мнение, че всеки ректор може да откаже да влезе в съслужение или да предлага Тайните на свещенослужители, чието положение счита за несигурно. Но – след размисъл, това изглежда несъстоятелно и ни поставя в сферата на това да ни се налага да правим лични отсъждания. Спомням си, че когато бях изпратен в Англия през 1977 г., ми беше казано от тогавашния протопрезвитер Джордж Грабе – и предположих, че това е с оторизация от Синода, че не бива да съслужа с каквито и да било духовници извън РПЗЦ, но трябвало да обясня, че това не е отражение на православието на другите юрисдикции, а само един пасторски въпрос. О. Миленко Зебич от на Сръбската църква искаше тогава да дойде и да съслужи и му обясних каквото ми бе казано. Той бе дълбоко разстроен и докладва въпроса на сръбския Синод, който се оплака пред нашия Синод, и в качеството си на секретар по това време, самият о. Джордж ми писа да ме смъмри, че съм следвал самия курс, който той ми бе наложил! Това бе само един пример, и то само по отношение на Сръбската църква. Какви ли възможности за недоразумение ще се разтворят, ако "технически" бихме били в общение с Глобалното Православие? Това би оставило нашата църква в състояние не много различно от това на протестантска секта, която съществуваше в нашата страна допреди едно поколение или нещо такова, когато се сляла с друга подобна група. Тази секта се е казвала Конгрегационалисти [Congregationalists], защото всяко поместно събрание (конгрегация) взимало решение за собствените си политически мерки. Йерархичният характер на нашата църква би изчезнал.
К) Сегашната позиция на РПЗЦ е загубена. Беше ми представено, че РПЗЦ е била уважавана в продължение на десетилетия – уважение, което изглежда поохладня под митрополитството на мит. Виталий, когато нейната позиция често изглеждала неясна или колеблива, – (уважение) заради твърдата й традиционалистка позиция, която избягва екстремизма. Това уважение ни беше предоставяно дори и от онези, които в някои отношения бяха наши врагове, и се оказва, че това е окуражавало силно редица от вярващите в Русия, които – ужасени от собствената си корумпирана църковна администрация, можеха да гледат към Синода като към фар. Предполага се, че именно поради това хората в Русия потърсиха Синода за пасторска грижа веднага след като с отслабването на тирания на съветите тази възможност им бе открита. Ако бъдем включен в (подчинение на) Патриаршията, то тази позиция ще бъде загубена, като дори и "автономия" би означавало, че нашата позиция е непоправимо компрометирана.
Л) Централно основание. През годините РПЗЦ сякаш поддържаше едно застрашително трудно централно основание, стремейки се да останат вярна на учението на отците, но бидейки умерена и напасвайки се към слабостите и трудностите на другите. По този начин тя избегна екстремизма и дори фанатизма на много от "старо-стилните" групи и техния сектантски дух и laissez-faire (политика на ненамеса) на "по-либералните" юрисдикции по отношение на отеческата традиция. Ако тя влезе прибързано в съюз с Московската патриаршия, която не е изправила курса си в това отношение, то би била загубена една скъпоценна пътека на умерен традиционализъм в рамките на "Православния свят".
М) Прославления. Някои повдигнаха въпроса за прославленията на Новомъчениците и на други светци. Патриаршията е блокирала прославлението на онези новомъченици, който са се противопоставяли на политиката митрополит Сергий (свидетелство за продължаващото им Сергианство?), а задграничната църква прославя тези светци. Нещо повече, Москва сякаш напоследък канонизира една серия светци, за някои от които не изглежда фанатично да имаме резерви.
Н) Положението във Великобритания. Горните точки, бяха общи, но има редица точки, които може би се отнасят само за положението във Великобритания. Да се присъединим към Москва, със или без автономия, би ни поставило в пълно общение със Сурожкия диоцез, който в много отношения е напълно различен от другите епархии на Патриаршията. По всички намерения и цели той е създание на покойния митрополит Антоний (Блум) и по този начин отразява много от неговите ексцентричности. Неговият характер е по същество Евлогиански, а не Московски; сред по-голямата част от духовенството и хората има силен анти-монашеско пристрастие; феминизмът в различни нюанси процъфтява сред неговите интелектуалци и мит. Антоний дори бе близо до узаконяването на приемането на жени-свещеници, мнозина от духовенството са с пречки за ръкоположение (често се казваше, че по този начин митрополитът държал тяхната "лоялност"), той е икуменически по един толкова широк и дълбок начин, по който дори и (ново-календарната) Гръцката архиепископия в нашата страна не е, и като цяло той отразява най-"либералните" тенденции в рамките на "Православието." Повечето от московските енории и мисии в страната ни работят по новия календар. В една община поне Светия Тайнства редовно се дават на римо-католици, които "желаят да станат православни." Дори и всички останали неща да са наравно по отношение на Патриаршията като цяло, човек не би искал да бъде в пълно общение със Сурож. Гости духовници от Русия (МП) често са ни казвали, че те го възприемат като нещо от рода на "Живата църква".
П) Нашите хора. Тъй като присъствие на РПЗЦ в тази страна бе слабо в продължение на десетилетия – (През годините на залеза на архиепископ Никодим (+ 1976), присъствието естествено отслабваше. Веднага след кончината му имаше няколко промени в администрацията. Считам, че заемането на поста от епископ Константин тук не даде на хората доверие в РПЗЦ, и макар че архиепископ Марк е направил много за присъствието на РПЗЦ по време на осемнадесетте години, които той е наш управляващ йерарх, той по необходимост е отсъстващ наемодателя и за нашата църква тук не е имало говорител) – поради това , мнозина от хората, които сега принадлежат към нашата църква са идвали при нас от други юрисдикции, едва след като с много време и усилия са разбирали целта на позицията на РПЗЦ. В собственото ни събрание в Брукууд, редица хора са се присъединили най-напред към Патриаршията, включително и трима от нашите монаси. Те се присъединиха към нас, не поради по-добрите възможности, но тъй като вярват, че курсът на РПЗЦ е верен, а този на Патриаршията и на Сурож съвсем не е. Те имат сериозни опасения за всякакво прибързано "помирение." Освен това, като общност, ние се привързахме и бяхме лоялни към РПЗЦ, макар че като индивиди и като общност, не винаги сме били приветствани и подкрепяни, макар че са правени опити да ни унищожат от страна на хора (дори духовници) в рамките на РПЗЦ, и макар че във която и да е от "официалните" юрисдикции вероятно биха ни помогнали и подкрепили в много по-голяма степен както финансово, така и морално. Ние направихме така, защото – макар и това да ни остави в рамките на едно малко малцинство от православните, сред хора, които не ни приемаха – (дори тази седмица хора от рускоговорящата енория, които искаха да направят поклонническо пътуване до нашето братство, ни казват, че им било забранено да направят това в неделя), - сред хора, които не ни разбират, считахме курса на РПЗЦ за верен и заслужаващ страданията за него. Вероятно в резултат от малодушие сега чувстваме, че може би, че борбата е била напразно.
Надявам се, че изваждането на тези безпокойства пред Вас, не наранява или обижда никого. Почувствах, че е наложително да пиша, тъй като считаме за важно тези безпокойства да станат достояние на Ваши преосвещенства и на другите духовници и членове на заседанието на конференцията следващата седмица в Nyack.
Моля за светите Ви молитви и благословение, както и да се опитате да успокоите сърцата.
Вашият недостоен син в Исус Христос, грешен монах и недостоен свещеник,
архимандрит Алексис [*ПОКЛОН*] , братство „Св. Едуард”, Брукууд, Англия.
Моля ви за вашите архипастирски и пастирски благословии и молитви.
Мнозина от хората ни ме приканиха да напиша това писмо, тъй като те чувстват, че техният глас няма да бъде чут на конференцията на духовниците от цялата диаспора, която ще се проведе в Nyack следващата седмица. Към момента на писане представителят, упълномощен да присъства на конференцията от [страна на] Англия не е проучил нашите виждания и като цяло той поддържа много слаб контакт с двете монашески общности и с нашите англоговорящи мисии.
Мога единствено да определя нашите хора, като такива, които търсят от Братство Св. Едуард някакъв вид ръководство, енориашите тук и в женския монастир "Благовещение" в Лондон, такива в другите мисии в рамките на англоговорящото дяконство, и такива, които си кореспондират с нас, и все повече такива, които се свързват с нас по електронната поща.
Посещението на управляващия ни йерарх, Негово Високопреосвещенство архиепископ Марк, в Лондон през октомври отвори темата за възможното сближаване между Руската православна задгранична църква и Московската патриаршия. Днес хората имат много по-свободен достъп до информация чрез доклади и списъци в интернет, така че през последните няколко седмици въпросът до голяма степен излезе на преден план.
В тези разменени кореспонденции съм срещнал само един човек, който изглежда напълно ентусиазиран относно събитията. Мнозина други имат различни опасения и чувстват безпокойство по различни начини, а аз бих искал да поставя тези въпроси пред вас, така че да сте възможно най-пълно информирани за състоянието. Не ще мога да сторя това с голяма мъдрост и ученост, и може да съм разтълкувал погрешно различни събития или позиции, но ви моля да се отнесете с разбиране по това, за да може да бъде чут гласа ни.
След като споменах онзи един човек, който ентусиазирано подкрепя идеята за съюз, следва да кажа, че съм срещал само един или двама души, които вярват, че всякакъв подход към Москва от страна на нашите йерарси по същество е фундаментално погрешен.
Като цяло това писмо утвърждава онова, което вече съм предал на архиепископ Марк, и което той ме увери, че "със сигурност ще бъде от полза" за него, "когато участва в конференцията", въпреки че съм разгледал обширно няколко мисли. Както и в писмото ми до архиепископа, мисля, че ще от полза, ако изброя под различните заглавия някои от нещата, които тревожат хората: --
А) Тайминг във времето. Това сякаш стои най-високо в списъка от притеснения на всички. Хората са останали с впечатлението, че ние сме се разбързали към постигането на споразумение, и изпитват силни чувства, че трябва да се позабавим, като тестваме всяка една стъпка по пътя. Те се страхуват, че съюзът изглежда вероятно да бъде договорен в рамките на един месец, като същевременно биха били по-щастливи, ако времевата рамка се разпростре върху период от няколко години или дори десетилетия, по причини, които надявам се ще Ви станат по-ясни в пунктовете по-долу.
Б) Фундаментални въпроси. Считат, че двата основни въпроси са Сергиансткото минало и настоящето на Патриаршията и сродяването й с икуменизма, и се надяват, че те ще бъдат напълно отхвърлени и заличени от живота на Патриаршеската църква, преди да влезем в общение с Москва. От различни изявления на московски говорители изглежда, че вместо да се откаже от наследството на митрополит Сергий, то се възхвалява и той се разглежда сега като един вид герой, чиито компромиси са "спасили" Руската църква. Мнозина са останали с впечатлението, че сегашният акцент е бил да прикрият тези въпроси и да се фокусира върху административните въпроси, отнасящи се до статус-кво-то след съюза.
В) Изучаване на миналата ни история. Има усещане, че преди да продължим далеч напред по пътя към какъвто и да е съюз, следва да се направи задълбочено проучване на позицията от миналото на Синода, за да не направим някакъв злочест обратен завой по някой принципен въпрос. Например, когато патриарсите Сергий, Алексий I, Пимен и сегашният патриарх са били "избирани" нашите йерарси разпространиха изявления, в които се казва, че те считат тези избори (поради факта, че не са били свободни) за нередовни. Ако това е така, не трябва ли по някакъв начин да приемем легитимността на настоящия патриарх, и на какво основание можем да го направим?
Г) Изучаване на сегашното състояние на Патриаршията: Това също е наложително. Очевидно е вярно, че съветската държава е паднала, но изобщо не е ясно дали сега Московската патриаршия работи без държавна или правителствена намеса. Според много коментатори, сегашното социално-политическо положение в Русия е дори по-вредно, отколкото беше при съветите, и изглежда, че Църквата е дълбоко замесена в много аспекти на това, което изглежда е "гангстерска държава" по начин, който е по-малко извиним от раболепието й към Съветския съюз, който в крайна сметка беше една тоталитарна тирания.
Д) Путин. Управлението на Путин по сегашния процес също доведе до широко разпространена тревога. Едни оценяват, че може би той е бил само катализатор за контакта, и никой няма каквото и да било желание да омаловажи личното му благочестие или придържане към Православието, но наистина изглежда, че неговото "усърдие" не винаги е според познанията. Скоро след срещата с нашите йерарси, се съобщи, че той посети Рим и предложи някакъв вид сближаване между Рим и Москва. Нещо повече, неговият интерес в най-добрия случай сякаш бе да подкрепя руската държава. Тази цел може да бъде достойна за похвала и нещо, за което всички ние бихме искали да допринесем, но не това е целта на Църквата, която е да спасява души. Оказва се, че самото му вменяване е продължение на Сергианистката традиция: че "повторния съюз на църквите" цели преди всичко да обслужи една социално-политическа цел. Доста интересно в това отношение е, че енориаши от енорията на патриаршеската катедрала в Енисмор Гардънс, Лондон, се свързаха с мен и казаха, че ще се радват да бъдат свидетели на повторното обединение на двете църкви, но същевременно чувстваха и известна тревога относно сегашните ходове, и че им се струва, че са политически мотивирани и нещо като "фиксация". Те говорят много по-смело за възприеманата политическата мотивация зад сегашните ходове от московската гледна точка, в сравнение с всичко, което съм чувал от наша страна. Първо, един руснак, който прекарва повечето от времето си в Москва, когато ни посети, каза: "Очевидно е, че Путин иска това, и се облегна на патриарха!" Такова е доверието им в свободата на патриаршеската администрация.
Е) РПЗЦ в Русия. В началото на деветдесетте години, или някъде там, нашият Синод започна да предлага пасторска грижа на вярващите в Русия, които по съвест не можеха да останат в рамките на Московската патриаршия, ние им предоставихме йерархия и пастори. По най-различни начини, като погледнем назад, изглежда, че това не бе добре подхранено и поддържано, и както всички знаем, възникнали най-различни схизми – не особено различни от тези всред гръцките старо-стилци. Но все още има хора в Русия, редица от тях се свързаха с нас, които са все още лоялни към задграничната църква по причини на съвестта. Един бърз или неподходящ съюз с Москва, ще предаде тяхната вярност и лоялност.
Ж) Нашите сестри църкви. Също така, след посещението на архиепископ Марк в манастира "Св. Св.. Киприан и Иустина" във Фили през същото десетилетие, нашата църква влезе в специални отношения на сестра-църква със Синода на митрополит Киприан, с тази на митрополит Власие в Румъния и с диоцеза на епископ Фотий в България. Тук хората са обезпокоени, че тази специална връзка също се предава. Не сме чували нищо за каквито и да било дискусии с йерарсите на тези сестри-църкви относно един ход, който със сигурност силно ще промени отношенията ни с тях. Мисля, че беше Хомяков, който характеризира една от най-големите злини на схизмата на Рим от православието през единадесети век като липса на братска любов, защото са действали едностранно и без да се консултират със своите сестри-църкви на Изток. Сега изглежда, че е РПЗЦ следва подобен курс по отношение на признатите [мнимите?!] си сестри-църкви в Гърция, Румъния и България.
З) Предлаганата автономия. Това даде почва за безпокойство на най-различни нива. Някои я възприемат като полезна временна мярка, която да улесни пътя към пълното единение, ако такова единство може да бъде постигнато по един правилен начин, без лъжа и компромиси по принципни въпроси. Въпреки това, няколко души изразиха мисълта, че това сякаш е главната грижа на нашите йерарси и че това се промоцира единствено с цел те да могат да охраняват собствените си позиции и прерогативи. Във Великобритания, например, нашето положение би станало особено трудно, а дори още повече за онези от нас, които не са от руски произход и които не следват руските богослужебни практики. Какъв ще е смисълът на нашето съществуване под един епископ в Германия, ако би било напълно право и правилно да сме в пълно общение с Московската патриаршия, която има двама йерарси в нашата страна, а първият език на управляващите й йерарх тук е английският? (Но повече за британското положение – по-късно).
Й) Глобалното православието. Влизане в общение с Москва би ни поставило в безпрепятствено и пълно общение с "Глобалното Православие" и с онези икуменически юрисдикции като Цариград и Антиохия (която, Антиохия, е 'де факто' в общение с монофизитите, и в нея, както чухме от един от свещениците им преди две седмици, те имат правото да предлагат на Светия Тайни на римо-католици). Когато се обърна към нас през месец октомври, Негово Високопреосвещенство архиепископ Марк изрази мнение, че всеки ректор може да откаже да влезе в съслужение или да предлага Тайните на свещенослужители, чието положение счита за несигурно. Но – след размисъл, това изглежда несъстоятелно и ни поставя в сферата на това да ни се налага да правим лични отсъждания. Спомням си, че когато бях изпратен в Англия през 1977 г., ми беше казано от тогавашния протопрезвитер Джордж Грабе – и предположих, че това е с оторизация от Синода, че не бива да съслужа с каквито и да било духовници извън РПЗЦ, но трябвало да обясня, че това не е отражение на православието на другите юрисдикции, а само един пасторски въпрос. О. Миленко Зебич от на Сръбската църква искаше тогава да дойде и да съслужи и му обясних каквото ми бе казано. Той бе дълбоко разстроен и докладва въпроса на сръбския Синод, който се оплака пред нашия Синод, и в качеството си на секретар по това време, самият о. Джордж ми писа да ме смъмри, че съм следвал самия курс, който той ми бе наложил! Това бе само един пример, и то само по отношение на Сръбската църква. Какви ли възможности за недоразумение ще се разтворят, ако "технически" бихме били в общение с Глобалното Православие? Това би оставило нашата църква в състояние не много различно от това на протестантска секта, която съществуваше в нашата страна допреди едно поколение или нещо такова, когато се сляла с друга подобна група. Тази секта се е казвала Конгрегационалисти [Congregationalists], защото всяко поместно събрание (конгрегация) взимало решение за собствените си политически мерки. Йерархичният характер на нашата църква би изчезнал.
К) Сегашната позиция на РПЗЦ е загубена. Беше ми представено, че РПЗЦ е била уважавана в продължение на десетилетия – уважение, което изглежда поохладня под митрополитството на мит. Виталий, когато нейната позиция често изглеждала неясна или колеблива, – (уважение) заради твърдата й традиционалистка позиция, която избягва екстремизма. Това уважение ни беше предоставяно дори и от онези, които в някои отношения бяха наши врагове, и се оказва, че това е окуражавало силно редица от вярващите в Русия, които – ужасени от собствената си корумпирана църковна администрация, можеха да гледат към Синода като към фар. Предполага се, че именно поради това хората в Русия потърсиха Синода за пасторска грижа веднага след като с отслабването на тирания на съветите тази възможност им бе открита. Ако бъдем включен в (подчинение на) Патриаршията, то тази позиция ще бъде загубена, като дори и "автономия" би означавало, че нашата позиция е непоправимо компрометирана.
Л) Централно основание. През годините РПЗЦ сякаш поддържаше едно застрашително трудно централно основание, стремейки се да останат вярна на учението на отците, но бидейки умерена и напасвайки се към слабостите и трудностите на другите. По този начин тя избегна екстремизма и дори фанатизма на много от "старо-стилните" групи и техния сектантски дух и laissez-faire (политика на ненамеса) на "по-либералните" юрисдикции по отношение на отеческата традиция. Ако тя влезе прибързано в съюз с Московската патриаршия, която не е изправила курса си в това отношение, то би била загубена една скъпоценна пътека на умерен традиционализъм в рамките на "Православния свят".
М) Прославления. Някои повдигнаха въпроса за прославленията на Новомъчениците и на други светци. Патриаршията е блокирала прославлението на онези новомъченици, който са се противопоставяли на политиката митрополит Сергий (свидетелство за продължаващото им Сергианство?), а задграничната църква прославя тези светци. Нещо повече, Москва сякаш напоследък канонизира една серия светци, за някои от които не изглежда фанатично да имаме резерви.
Н) Положението във Великобритания. Горните точки, бяха общи, но има редица точки, които може би се отнасят само за положението във Великобритания. Да се присъединим към Москва, със или без автономия, би ни поставило в пълно общение със Сурожкия диоцез, който в много отношения е напълно различен от другите епархии на Патриаршията. По всички намерения и цели той е създание на покойния митрополит Антоний (Блум) и по този начин отразява много от неговите ексцентричности. Неговият характер е по същество Евлогиански, а не Московски; сред по-голямата част от духовенството и хората има силен анти-монашеско пристрастие; феминизмът в различни нюанси процъфтява сред неговите интелектуалци и мит. Антоний дори бе близо до узаконяването на приемането на жени-свещеници, мнозина от духовенството са с пречки за ръкоположение (често се казваше, че по този начин митрополитът държал тяхната "лоялност"), той е икуменически по един толкова широк и дълбок начин, по който дори и (ново-календарната) Гръцката архиепископия в нашата страна не е, и като цяло той отразява най-"либералните" тенденции в рамките на "Православието." Повечето от московските енории и мисии в страната ни работят по новия календар. В една община поне Светия Тайнства редовно се дават на римо-католици, които "желаят да станат православни." Дори и всички останали неща да са наравно по отношение на Патриаршията като цяло, човек не би искал да бъде в пълно общение със Сурож. Гости духовници от Русия (МП) често са ни казвали, че те го възприемат като нещо от рода на "Живата църква".
П) Нашите хора. Тъй като присъствие на РПЗЦ в тази страна бе слабо в продължение на десетилетия – (През годините на залеза на архиепископ Никодим (+ 1976), присъствието естествено отслабваше. Веднага след кончината му имаше няколко промени в администрацията. Считам, че заемането на поста от епископ Константин тук не даде на хората доверие в РПЗЦ, и макар че архиепископ Марк е направил много за присъствието на РПЗЦ по време на осемнадесетте години, които той е наш управляващ йерарх, той по необходимост е отсъстващ наемодателя и за нашата църква тук не е имало говорител) – поради това , мнозина от хората, които сега принадлежат към нашата църква са идвали при нас от други юрисдикции, едва след като с много време и усилия са разбирали целта на позицията на РПЗЦ. В собственото ни събрание в Брукууд, редица хора са се присъединили най-напред към Патриаршията, включително и трима от нашите монаси. Те се присъединиха към нас, не поради по-добрите възможности, но тъй като вярват, че курсът на РПЗЦ е верен, а този на Патриаршията и на Сурож съвсем не е. Те имат сериозни опасения за всякакво прибързано "помирение." Освен това, като общност, ние се привързахме и бяхме лоялни към РПЗЦ, макар че като индивиди и като общност, не винаги сме били приветствани и подкрепяни, макар че са правени опити да ни унищожат от страна на хора (дори духовници) в рамките на РПЗЦ, и макар че във която и да е от "официалните" юрисдикции вероятно биха ни помогнали и подкрепили в много по-голяма степен както финансово, така и морално. Ние направихме така, защото – макар и това да ни остави в рамките на едно малко малцинство от православните, сред хора, които не ни приемаха – (дори тази седмица хора от рускоговорящата енория, които искаха да направят поклонническо пътуване до нашето братство, ни казват, че им било забранено да направят това в неделя), - сред хора, които не ни разбират, считахме курса на РПЗЦ за верен и заслужаващ страданията за него. Вероятно в резултат от малодушие сега чувстваме, че може би, че борбата е била напразно.
Надявам се, че изваждането на тези безпокойства пред Вас, не наранява или обижда никого. Почувствах, че е наложително да пиша, тъй като считаме за важно тези безпокойства да станат достояние на Ваши преосвещенства и на другите духовници и членове на заседанието на конференцията следващата седмица в Nyack.
Моля за светите Ви молитви и благословение, както и да се опитате да успокоите сърцата.
Вашият недостоен син в Исус Христос, грешен монах и недостоен свещеник,
архимандрит Алексис [*ПОКЛОН*] , братство „Св. Едуард”, Брукууд, Англия.
*** *** *** *** *** ***
Допълнителна информация към писмото на свещеник архимандрит Алексис [*ПОКЛОН*]
Св. Едуард е син на крал Едгар Английски от първия му брак. Той унаследил престола на баща си през 975 г., но само 3 години по-късно бил убит на 15-16 годишна възраст при съмнителни обстоятелства. Било заявено открито, че зад неговото убийство стояла неговата мащеха Елфрида, която искала да постави на трона своя син Етелред. Тялото на убития млад крал било погребано в църквата в Шафтсбъри (Shaftesburry), където започнал да бъде почитан като светец и мъченик.
Мощите му били държани напоследък в частен музей на археолога Уилсън Клеридж (Cleridge). Понеже били считани за чудодейни и младият крал умрял преди разделянето на Римската църква от Вселенската църква и след това на Англиканска църква от Католическата църква, то и двете църкви желаели да получат в свое притежание чудодейните мощи. Когато членовете на енорията РПЗЦ се обърнаха с молба към г-н Уилсън, той реши да предаде царските мощи, за да бъдат почитани в църквата. Пренасянето станало през 1984 г., когато за целта в Англия дошъл епископ Григорий (Grabbe), делегиран от Синода на РПЗЦ. Мощите били поставени във великолепна моще-хранителница в църквата "Св. Едуард" в Брукууд.
Епископът на РПЗЦ на Ричмънд и Британия Константин, поиска мнението на други православни духовници, служещи в Англия, за светостта на крал Едуард. В своите становища, изразени до него, всички се съгласили, че той не е умрял за религията, макар и да може да се приеме за мъченик, а просто е умрял несправедливо в борба за трона.
Епископ Константин изрази своите съмнения и тези на останалите православни духовници от различни юрисдикции в Англия за светостта на крал Едуард. Това стигна до пресата и архиепископа на Кентърбъри поиска от митрополит Антоний (Блум), гръцките владици Калистос и Методий и сръбския Протойерей Николич, които изразили своето становище, че царят е светец [-...]. В резултат на това архиепископът написал оплакване по въпроса до Синода на РПЗЦ, който през 1985 г. започна на свое заседание разследване на епископ Константин (5/18-ти юли, 1985 г. №11/35/4 / 48). Епископ Константин бе отстранен от позицията си и благосклонно настроеният епископ Марк, берлински и германски, стана временен администратор на диоцеза във Великобритания. (Той все още държи тази позиция.)
Въпросът за притежанието на мощите стигна до английския съд и те бяха пренесени за съхранение в банков сейф. Едва през март 1995 г. в деня на Св. Едуард делото срещу РПЗЦ бе спряно и светите мощи бяха върнати в църквата.
Негово Високопреосвещенство Епископ Константин беше за известно време в Минеаполис и в разговори чух неговото становище, че въпросът за светостта е трябвало да бъде разгледан повече отколкото е било сторено и ако биха били сертифицирани чудеса на мощите от страна на Синод на РПЗЦ, то цялата Руска църква щяла да се възрадва и щяла да може да призове вярващите да ги почитат. Бях в състояние да се сдобия от Негово Високопреосвещенство за целите на публикуване с някои копия на кореспонденцията му с Англиканската църква и със Синода на РПЗЦ по въпроса на реликвите. Като допълнение бих искал да добавя, че високо почитаемият епископ Константин не беше единственият епископ в РПЗЦ, който се съмняваше в светостта на крал Едуард.
Г. М. Солдатов
No comments:
Post a Comment
To comment you MUST be
a Google account user