Nuku'alofa - Nuku (Abode) ʻAlofa (Love);
[the largest city and capital of the Kingdom of Tonga]
No wonder they say it's on the other end of the world...
Is it a paradox but when you're in the West - and start westward -
PASSING THROUGH the hidden ABODE OF LOVE - you reach EAST!!! and vice-versa:
When you're in the East - and start eastward -
PASSING THROUGH the hidden ABODE OF LOVE - you reach again WEST!!!
Живелище на Любовта
Нукуалофа - Нуку (обиталище) ʻАлофа (любов);
[най-големият град и столицата на Кралство Тонга]
Нищо чудно, че казват, че е на другия край на света...
Парадокс ли е, че когато си на Изток - и тръгнеш на изток - МИНАВАЙКИ ПРЕЗ скритото ЖИВЕЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА - стигаш ЗАПАД!!! и обратно:
Когато си на Запад - и тръгнеш на запад - МИНАВАЙКИ ПРЕЗ скритото ЖИВЕЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА - отново стигаш ИЗТОК!!!
Инок Евтимий* Песен |
Небеса, небеса,
наша светла печал!
Птици бяхме, а ето —
крилете са в кал.
Докога, докога
посред земния пир
щеме дири покой
и отрада, и мир?
Без звезди и небе
е земята нецяла.
Без Христа сме лишени
от надежда и цел.
Угасни, угасни
наша земна печал —
без небе не е птица
никой нивга видял!
От сърце, от сърце
да погледнем натам,
де сияе отвека
пренебесният храм.
Да заплачем по Бога,
да намразим таз кал!
Небеса, небеса,
наша светла печал!
Inok Evtimiy
A Chant
Heavens, Oh, heavens,
our grief so bright!
Birds we were, and now -
the wings are all in mud.
How long, how long
amid the earthly feast
we shall seek calm
and joy, and peace?
Without the stars and sky
our land is not whole.
Without Christ, we are deprived
of hope and goal.
Quench out, quench out
our earthly sorrows -
Without heaven no bird
has ever been seen!
From all heart, of all heart
let’s look yonder where
shining forever has been
the Most heavenly temple.
Let’s weep after our Lord
let’s start hating this mud!
Heavens, Oh, heavens,
our grief so bright!
Инок Евтимий
Застъпница наша
Дохождат дни в живота ти, когато
отвсъде те връхлитат урагани,
отнето ти е сякаш всичко свято,
душата ти е пламнала от рани
и ти се блъскаш в рифове, несетил
отколе под нозе-си бряг надежден,
разколебан, намъчен от несрети —
сал черни дни пред погледа премрежен.
Ала в скръбта, и сам не знаеш как,
сърцето ти съгрява име свято;
то мигом разпокитва тоя мрак
и отшумява бурята невнятно,
и шепнеш в изнемога подир бесен
порой от сладострастно-черни мисли
пресладката архангелова песен:
“О, Благодатна! Радвай се, Пречиста!”
Inok Evtimiy
Supportress of Ours
Days come in your life – Oh, molly! –
when hurricanes swoop you from all sides,
you seem deprived of all things holy,
with wounds your soul is hurting, guy;
and unto reefs you barge not sensing
under yore feet reliable shores
and hesitant, affliction-jaded –
rainy days alone before your eye-soars.
But in your grief, and in your barrenness,
a holy name warms up your heart;
and in a jiff it flings away this darkness
and the storm subsides inexplicably how,
and you whisper in exhaustion after the fury
of torrent of thoughts - voluptuous-and-black,
the most sweet archangels’ chant:
“Oh, Gracious! Thou, Immaculate, rejoice!”
* +Петко Хинов / +Petko Hinov
No comments:
Post a Comment
To comment you MUST be
a Google account user