Vladimir_Djambov: C.S. Lewis – The Late Passenger

15 January 2014

C.S. Lewis – The Late Passenger

Клайв Стейпълс Люис

Небето бе снишено, звучният дъжд валеше гъст и тъмен,
И синовете Ноеви стояха до прозореца на Ковчега

Зверовете бяха вътре, но Яфет каза: „Виждам още една твар –
окъсняла и нечифтосана – дойде и чука на вратата”.

„Ами нека си чука”, каза Хам, „Или нека се удави или се научи да плува.
Ние и без друго сме претъпкани; нямаме място за него”.

„И все пак чука, как ужасно чука”, – каза Сим, „краката му
са твърди като рог, но от него вее сладост”.

„Тихо вече”, каза Хам, „ще събудиш Татко, и като дойде да види
какво е при вратата, със сигурност ще има още работа за теб и мен”.

Гласът на Ной изрева откъм тъмнината долу,
„Някакво животно чука. Пуснете го преди да тръгнем”.

Хам извика в отговор, и зверски сръга другите двамина,
„Това е само Яфет, който от обувката си вади дърводелско пиронче”.

Ной каза: „Момчета, чувам шум, който е като от копитото на кон”.
Хам рече: „Чуй, това е страшният дъжд, що по покрива барабани”.

Ной се преметна на палубата и подаде главата си навън;
лицето му посивя, коленете му се подкосиха, той късаше брада и каза:

„Виж, виж! Не ще да чака. Отива си. Отлита.
Хубава работа сторихте с това, синове мои, всички вие, тази вечер!

Дори да можех да го надбягам, не би се върнало отново
– Не и сега. Голямата ни неучтивост спечели висшето му презрение.

О, благороден и нечифтосан звяр, синовете ми бяха нелюбезни до един;
В такава нощ каква конюшня и ясла ще намериш?

О, златни копита, о, грива-водопад, о, ноздри оширени
от възмущение! О, врат извит, прекрасна гордост!

О, дълго още бразди ще се орат през сърцата хорски
Преди отново да се стигне до конюшня и до ясла,

И тъмни и криви ще са всички пътища, по които расата ни ще върви,
И сбръчкано ше е цялото им мъжество като цвете с пречупено стебло,

И цял свят, о, Хам, може да проклина часа, когато си роден;
че заради теб Ковчегът трябва да отплава без Единорога.”